"Източна Европа: Там, където Доналд Тръмп си е на мястото". Така картинно представя начина, по който власт и общество в държавите от Източна Европа реагират на бежанския проблем политологът Иван Кръстев в статия за "Ню Йорк таймс". Тя е озаглавена "Дефицитът на съчувствие на Източна Европа". 

"Преди двадесет години Унгария и нейните съседни източноевропейски страни бяха посткомунистически преходни общества, а някои от тях – като България, Македония, Сърбия – продължават да са такива. Сега, сякаш само за една нощ, тези страни от преходни станаха транзитни. Последицата е, че освен от притока на стотици хиляди имигранти Европа трябва да се притеснява и от разлома, изкопан от тази криза между нейната източна и западна половина", пише Кръстев.

Той сравнява реакциите в Западна и в Източна Европа на "камиона на срама", в който загинаха над 70 бежанци, както и снимките на удавени мигранти (снимката на удавеното 3-годишно сирийче развълнува света.) В едната част на континента това е вълна от съчувствие в много страни от Западна Европа. 60% от населението на Германия подкрепя решението на правителство да даде убежище на почти 800 000 души, което се равнява на почти 1 процент от населението на страната.

"Обществеността в Източна Европа обаче остава равнодушна, а някои нейни лидери дори яростно разкритикуваха решението на Брюксел да разпределя бежанци между страните - членки на Европейския съюз. Мнозинството от транзитните държави подкрепят строежа на стени по техните граници – едно скорошно проучване в Чешката република показа, че 44% от запитаните са против това правителството да изхарчи дори една крона за мигрантите", коментира Кръстев.

Той посочва и още факти. "Премиерът на Словакия Роберт Фицо отиде още по-далеч, като заяви, че 95 процента от търсещите убежище въобще не са бежанци, а икономически мигранти, и че неговата страна е готова да приеме само християни. Още по-ужасен е един изтекъл мейл от Унгарската национална телевизия, в който се иска от журналистите да избягват показването на деца на мигранти. Изглежда, унгарското правителство се опасява, че образите на страдащи деца може да прекършат сърцата на хората и да предизвикат съчувствие – Боже опази".

"Какво се случва с Източна Европа?", пита политологът. "Само преди три десетилетия нейният символ беше "солидарност". Днес по-подходящ символ би бил надписът: "Източна Европа: там, където Доналд Тръмп си е на мястото."

"Кратките отговори се състоят в разочарованието, недоверието, демографията и демокрацията", смята той.

След комунизма и либералните реформи дойде времето на дълбокия цинизъм. Изправени пред потока от мигранти и преследвани от икономическа несигурност, много източноевропейци се чувстват измамени от надеждата си, че присъединяването им към Европейския съюз ще означава начало на благоденствие и край на кризата, а в същото време много правителствени ръководители се опасяват, че единственият начин да си върнат политическата подкрепа е като покажат загриженост за своите хора, без да дават и пукната пара за чужденците.

Източноевропейците вярват, че те са хората, които заслужават помощ. След като сме по-бедни от западноевропейците, настояват те, може ли някой да очаква солидарност от нас? Очаквахме туристи, а не бежанци.

Самосъжалението обаче не е единственото обяснение на тези смущаващи реакции, твърди политологът и посочва друг проблем - липсата на любопитство, изолацията, страхът от исляма, от непознатото, демографскаа паника.

"Макар и да живеят на кръстопът между Европа и Азия, между Русия и Близкия изток, много източноевропейци са лишени от любопитство и живеят в изолация. Българската телевизия никога не намери нито парите, нито прояви интерес да изпрати репортери в страни като Сирия, нещо, което можеше да покаже апокалиптичните измерения на случващото се там. Африка напълно отсъства от нашата политическа география", пише той.

В резултат на това страхът от исляма, тероризма, престъпността и общата тревожност от неизвестното са в основата на моралната паника заради притока на мигранти.

Демографската паника е един от най-слабо дискутираните фактори, които формират поведението на източноевропейците. Но точно тя е от ключово значение. ООН предвижда, че до 2050 г. българското население ще се свие с 27%. Страхът от "етническо изчезване" ясно може да се почувства в много от малките страни в Източна Европа.

Идването на мигрантите за тях е знак за отпадането им от историята, а популярният аргумент, че застаряваща Европа има нужда от мигранти, само задълбочава чувството за екзистенциална меланхолия. Когато гледате по телевизията лицата на местните старци, които протестират срещу заселването на бежанци в собствените им обезлюдени села, където от десетилетия не са раждани деца, сърцето ви се къса и за двете страни – и за бежанците, но и за възрастните самотни хора, които виждат как светът им се разпада.

Той посочва още един проблем, който обяснява тази несъстрадателност - провалената интеграция на ромите. "Източноевропейците се страхуват от чужденците, защото не вярват в способността на своята държава да интегрира "другите", които вече живеят сред тях. Фактът, че източноевропейските държави са демокрации, не прави ситуацията по-лесна", пише Кръстев. 

Това, което наблюдаваме, е не липса на солидарност; наблюдаваме сблъсък между солидарности: националната, етническа и религиозна солидарност се изправят срещу нашия дълг като човешки същества.

Кризата с мигрантите е екзистенциално по-застрашителна за Европейския съюз от кризата на еврото или анексията на Крим. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск открито предупреди за опасното разделение между Източна и Западна Европа.

"Дълбоко обезпокоително е да се наблюдават източноевропейските общества и правителства, които настояват, че имат морално право да затворят вратите си за тези, които бягат от смъртта. Дефицитът на състрадание откроява една много по-дълбока криза в сърцето на европейския проект", завършва Кръстев.