Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев, който е зам.-председател на комисията за борба с корупцията в парламента, заяви пред Клуб Z, че е оптимист за закона за борба с корупцията. Той бе отхвърлен на първо четене от парламента, но се очаква да бъде внесен отново след 3 месеца. Основен инициатор на закона е вицепремиера Меглена Кунева.

"Оптимист съм. Ще се изчисти най-вероятно това недоразумение с анонимните сигнали. Проблемът с анонимните сигнали не е в самите тях. Проблемът е, че в закона не се прави разлика между анонимен сигнал и друг сигнал. Разписан е така, че ако има анонимен сигнал веднага започва проверка по същество", каза Андреев.

И допълни, че при анонимен сигнал ще има предварителна проверка за това доколко информацията в него е вярна.

Андреев каза още, че и той не е съгласен директорът на бюрото, което ще разследва корупцията, да се назначава от премиера. Анонимните сигнали и изборът на шефа на бюрото са основните критики към закона на Патриотичния фронт, чиито депутати не го подкрепиха.

"В България въпросът с корупцията винаги е бил използван с политически цели. Борбата с корупцията е бутафорна. Започва и завършва с политически подтекст", каза Андреев.

Той също споделя мнението на Реформаторския блок, че ако законът срещу корупцията не бъде приет, това да голяма степен ще обезмисли този парламент.

"Има няколко закона, които са крайъгълни камъни. Този също е крайъгълен камък. Как се формира този парламент? Формира се в резултат на граждански протести. Тези граждански протести искаха дясноцентристко управление. Направи се възможното, даже и невъзможното, за да има някакво мнозинство, което да е реформаторско в политиката си. Ние говорихме за корупционни практики, обвинявахме предните правителства, че били корумпирани, че работили в полза на корпоративни интереси. И сега изведнъж точно в този парламент, роден в резултат на протестите на хората ние не приемаме този закон...", коментира Андреев.

Според него твърденията, че и сегашното законодателство позволява борба с корупцията, не са верни.

"Такъв комплексен и концентриран орган, като записаният в закона, нямаме. В другите държави го има. В България проблемът с корупцията е изключително тежък. По отношение на този закон не можем да се делим на опозиция и управляващи. Ако не мине този закон излиза, че мнозинството на хората в парламента е на тези, които лобират за продължаване на корупционните практики.  Той може и да продължи да съществува, но няма да има смисъл от него", каза Андреев.

Депутатът от ГЕРБ е убеден, че текстовете в закона трябва да са такива, че да всяват страх.

"Сегашният текст казва - при установяване на разлика за повече от 10 000 лв. между декларирно и притежавано да се прави проверка 10 години назад. Никой не се страхува от такава проверка. Корупционните практики се правят от хора с позиции. За 10 години назад те няма да имат никакъв проблем", убеден е Андреев.

И допълни, че при утежняващи вината обстоятелства проверката трябва да се връща до 9 януари 1989 г., когато е издаден Указ 56. С този указ режимът на Тодор Живков даде възможност на обикновените граждани да регистрират фирми и български външнотърговски предприятия също да се преобразуват във фирми. Така на практика комунистическа България открехна вратата за частната инициатива.

"Примерно лицето е бил сътрудник на ДС, кредитен милионер, имало е фирма, която е продало на трето лице с големи данъчни задължения - да се връща проверката от 9 януари 1989 г. Тогава е издаден Указ 56. Да се търси първия милион", поясни Андреев.

И заяви, че ще предложи такъв текст между първо и второ четене на закона, когато се стигне до този етап.