Днес може би трябваше да напиша нещо за любовта към ближния, съпричастността, бежанците и т.н.

Обаче няма.

Тук, където живея, явно действа някаква стара северноамериканска магия –  почти всички жени заприличват на мечка гризли. Най-късно до 35-ия си рожден ден. Може би заради начина на живот – влака на 4,45 сутринта, тежкия труд, тежката зима, мъжете пияници...

С разликата, че гризли надали се налива с бира и не дъхти така във влака на връщане. Ако, както всеки мъж декларира, търси вътрешната красота у жената, тук е най-доброто място. Друго няма за намиране.

Толкова са простосърдечни, до степен, че една разказваше на всеослушание как съпругът ѝ – някакъв бачкатор, от месеци не... Да кажем, не прави нещо, което тя разчита да прави и е важно за нея. Та една вечер нарязала салата, ракия, подредила красива софра, угасила лампите и запалила свещи. Тоя си дошъл от работа, влязъл в тъмния хол със свещите и я погледнал: „Ти токО ли не си плащала, ма, твойта м...!”

Искам да ви кажа, че въобще не бих заменил една от тях за 10 от породата „корпоративна кучка”, която наблюдавам в София. Именно заради чистотата, а не че ми е приятно някой да се облича като мечка, да изглежда като мечка и да се държи като мечка.

И за да не бъда разбран погрешно, ни най-малко не твърдя, че християнинът трябва да е прост, арогантен и сякаш правен с теслата. Точно обратното. Самото общуване с Бога, самото проявяване на първоначален интерес - да го наречем, към Св. Дух, то изфинява някак душата. Ставаш внимателен и много приемлив и в чисто социален план. Има стотици доказателства, че такива са били всички подвижници – сладки като мед за околните. Чакали са ги години, само за да ги видят как минават през града и да разменят по няколко думи с тях.

Защото, ако правиш поклони, постиш и се мислиш за някакъв велик „църковник”, а се изкефиш как някой е търчал 30 м като луд и накрая вратата се хлопне под носа му, много вероятно е да не си разбрал нищо.

Ама какво общо има това, ще кажете?

Има това - че от две злини избирам по-малката: между вътрешната и външната катастрофа. Съпоставям моите „дялани по трудово” жени-гризли със западната „позитивност” и онова топлохладно възпитание. Студено като змия. Любезност, зад която „няма никой” - няма сърце, то е напуснало и е някъде на скъпа екскурзия в топлите страни. Запознат съм и с пластмасовата усмивка на някои представители на Стара Европа или Щатите, и с това, че случващото се в момента може би ще им помогне много. Да я свалят... В никой случай не злорадствам, а говоря за нуждата всяко човешко същество да преразгледа себе си в светлината на автентичността и покаянието. Може би няма как да се обясни.

Студена емпатия, защото така трябва. Защото така ни учат...

Но мисля, че това, което е важното за нас, е не дали имаш „Мерцедес” и пералня с шесто, седмо и т.н. чувство.  Нищо не пречи, ако ги имаш, стига да не опитваш да ги натъпчеш в сърцето си.

Християнинът е еднакво и в маршрутката за Перник, и във влака, в автобуса към Факулето без билет, при моите жени-гризли. Друг вид християнин няма. Християнинът разбира, че може би тези недодяланите и простосърдечни, които са готови да отделят някоя сълза, когато видят закъсал човек, са нашите истински герои. Не ония с хиалуроновата киселина. Не ония с претенциите. Християнинът би трябвало да е милост над всичко. И към живи, и към мъртви. И в притежаването на "Мерцедес", пералня или добра прическа и красив маникюр няма абсолютно нищо лошо.

Просто ако изпитвахме поне малко заинтересованост (което пак си е милост) и към вътрешния човек в себе си, бихме опитали да отделим ментето – това, което ни прави студеносърдечно „френдли”, от истинското аз. Което в крайна сметка е било замислено като „образ и подобие” Божие у всеки човек, нали така?

Тръгнали сме други народи да оправяме. Ами то нашите жени не умеят да са смирени, нашите мъже не умеят да са любящи жените си, нашите деца не умеят да са почитащи родителите си, всички заедно не умеем просто да сме добри. Какво повече да говорим – как тогава ще помогнем за големите неща, като малките не са ни в ред

Толкоз по въпроса с бежанците.