Всеки гражданин е престъпник, а всяка фирма - закононарушител. Поне до доказване на противното!

Това е презумпцията на Министерството на финансите. И при писането на закони, и при прилагането им. Затова и резултатите обикновено са трагични, а Андрешко е с ранг на национален герой в съзнанието на повечето българи.

В нормалните държави, към които претендираме да се числи и България, има няколко принципа, които трябва да се спазват при облагането на гражданите и бизнеса.

Първо, данъците не са наказание, а израз на съпричастност на обществото към проблемите, които трябва да бъдат решени, и идеите, които трябва да бъдат реализирани в името на общото благо.

Второ, данъчните инспектори не са назначени, да тормозят, а да служат на гражданите, които ги издържат с данъците си.

Трето, администрирането на един данък не трябва да е по-скъпо от планираните приходи от него. Четвърто, трябва да има ясни разчети защо се налага въвеждането или повишаването на един данък, колко пари се очакват и за какво ще бъдат похарчени.

Нито един от тези принципи очевадно не се спазва в България. Но последните приумици на министерството на финансите по отношение на корпоративното подоходно облагане са наистина

крещящ пример как не трябва да се прави.

Накратко – според внесения от МФ закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане фирмите, регистрирани по ДДС, ще трябва да декларират пред НАП всички свои покупки и услуги над 700 лв., за които са ползвали данъчен кредит и които могат да се използват и за служебни, и за лични цели. Това засяга не само бъдещи покупки, но и вече направени. Не е фиксиран срок, т.е. на практика абсолютно всички покупки от създаването на една фирма досега. След това фирмите ще трябва сами да изработят методика, в която да намерят "разумен подход" при определянето на какъв процент от дадена стока /разговори по мобилен телефон, сърфиране в Интернет на лаптоп и т.н./ ще се ползват за лични, и какъв - за служебни цели. После сами трябва да приспаднат тези суми, преди да поискат възстановяване на данъчния кредит. Ако фирмите не направят това, автоматично ще се смята, че стоката е използвана само за лични цели, ДДС е възстановен неправомерно и съответно фирмата ще трябва да връща пари на държавата, с лихвите!

Първата реакция на всеки човек, който някога се е занимавал с бизнес или просто е спазвал закона, е - това е пълен абсурд. Но в България, за съжаление, най-големите абсурди обикновено най-лесно стават закон.

На практика, ако този закон бъде приет, една фирма може да е спазвала години наред стриктно правилата, да е била проверявана от НАП, да е установено, че е изрядна, но заради една неподадена декларация да се окаже голям закононарушител и длъжник на държавата. Точно тук е най-голямото извращение на закона - защо логиката не е обратната? Защо не се смята, че въпросните покупки са използвани само за служебни цели? Защо априори се твърди, че всяка фирма е мошеник, който по някаква случайност НАП не е могла да излови?

Вторият проблем е, че над 200 000 фирми, които в момента са регистрирани по ДДС, ще трябва сами да си изработят методика и да намерят "разумен подход" за определяне на процент лично и служебно ползване. Т.е. 200 000 методики! И 200 000 идеи за "разумен подход". Даже няма да коментирам, че обикновено това, което е разумно за бизнеса, е неразумно за чиновника. Примерно всяка фирма се стреми да си намали административните разходи и документите, които трябва да събира, а чиновникът мери своята тежест с броя документи за щяло и нещяло, които може да изиска от бизнеса. Така шансът да се намери бързо единен "разумен подход" е минимален. И резултатът е лесно предвидим - нови купища документи, удостоверения, формуляри, които фирмите ще трябва да трупат на склад.

Как обаче ще се контролира доколко е спазен "разумният" подход? Тук широко се отваря вратата за злоупотреби и тормоз.

Та и сега чиновниците имат различен поглед към един и същ изрично и ясно записан текст в закона! Какво остава при въвеждането на разтегливото понятие "разумен подход". Как ще се проверява дали 10% от телефонните разговори или 20% от сърфирането в Интернет са по лични въпроси? Чрез разпечатка? Как ще стане това, без да се наруши закона за личните данни, който повелява, че подобни трафични данни могат да се вземат само с разрешение на съда и то при извършено престъпление или съмнение за подготвяно такова? А четенето на новини онлайн какво е? Защото някой може да чете за данъчни промени, които пряко засягат работата му, а друг - за "Биг Брадър". Статия по статия ли ще се проверява? И колко служители трябва да назначи един работодател, за да може да докаже на данъчните при поискване, че не е излъгал в декларацията си? А колко данъчни ще са нужни, за да се извършва подобна проверка? И кой изобщо е заковал сумата от 700 лв., като долна граница за проверката?!?

И накрая един от най-големите проблеми - предлаганите промени не са подкрепени с абсолютно никаква финансова обосновка - нито колко ще струва администрирането на нововъведението, нито колко приходи се очаква да бъдат събрани чрез него. Нещо повече - за пореден път се прилага "хубавата" традиция с един закон да се променя цялото данъчно законодателство с препратки към още 10 данъчни закона. Без анализ на въздействието, разбира се. Защото министерството с подобни "подробности" не се занимава.

Както се казва - #клетзакон.

Гроздан Караджов е народен представител от Реформаторския блок. Текстът е написан за Клуб Z. Готови сме да публикуваме и други позиции по темата.