Агенция Асошиейтед прес излъчи новината, че Белият дом възнамерява да приеме предложението на Москва за преки преговори с Русия, като от американска страна те ще се водят най-вероятно от Пентагона. Предполага се, че тласък за подобно развитие е даден по време на телефонните разговори между Кери и Лавров, при които руският външен министър е дал да се разбере, че Москва няма друга цел освен да се противопостави на опасността от "Ислямска държава". Важен щрих е и предстоящото посещение на израелския премиер Нетаняху в Москва идната седмица.

САЩ не могат постоянно да оставят без отговор реалния факт на руското военно присъствие в Сирия. Сателитните снимки от базите около Латакия и Тартус недвусмислено показват, че Кремъл изгражда активно военната инфраструктура за свое трайно присъствие. Докато в края на август президентът Обама открито демонстрира нежелание да се срещне със своя руски колега по време на сесията на Общото събрание на ООН, то руското военно присъствие в Сирия свърши работа и по всяка вероятност такава среща ще има.  

В този контекст вероятно мнозина в България ще тръгнат да критикуват българското правителство за решението да откаже въздушен коридор за руските военно-транспортни самолети. Независимо от направените разкрития, че е имало преднамерена провокация, която в крайните варианти е могла да завърши с принудително приземяване или дори със сваляне на руския самолет. Със сигурност ще прозвучат и дежурните коментари от дежурните коментатори, че Русия и САЩ си говорят, докато България страда и инкасира удари от "атовете". 

Нека все пак се върнем на реалните факти и граници на оперативност на българската външна политика. Забраната за полети над България на руски военни самолети, дори и без събитията в Сирия, би била логична и неизбежна стъпка за всяко уважаващо себе си правителство на България. Дори в условията на добро взаимодействие с Москва, каквото в момента безусловно няма. Да не говорим, че събитията в Украйна изостриха до крайност отношенията между съюзите, в които членуваме и към чиято колективна политика се придържаме - ЕС и НАТО от една страна, и Русия от друга. Не може руските бойни самолети в продължение на месеци да поставят на изпитание способностите ни да защитаваме въздушното си пространство, което освен друго ни принуждава да изразходваме и без това оскъден ресурс - финансов и летателен - и ние да приемаме с отворени обятия руски военно-транспортни самолети, които не дават доказателства, че пренасят хуманитарна помощ. За прелитане на товари като военно оборудване и войски, режимът вече е съвършено друг, и той неизбежно засяга ангажиментите и стандартите за реакция, които членството ни в НАТО и ЕС предполага. Още повече, че имаме съгласувана позиция на ЕС, която ни задължава да не насърчаваме действия или сили, които могат да усилят военния конфликт в Сирия. 

Новината от Вашингтон е доказателство, че българското правителство е действало не само разумно, но и далновидно - тъй като е показало на Русия, че трябва да търси разбирателство на системно равнище. Защото, ако утре в Сирия благодарение на едностранните руски действия и липсата на координация и съгласуваност се създадат условия за пряка конфронтация между сили, подкрепяни от ЕС и НАТО и правителствените войски, подкрепяни от Русия, нещата могат да излязат извън контрол. Дори най-мрачните сценарии за бежанската криза тогава биха могли да се окажат оптимистични. Да не говорим, че България в подобна ситуация би се оказала гранична държава не на пасивен, както е сега, а на активен конфликт между Русия и НАТО.

Ето защо новините от Вашингтон трябва да бъдат интерпретирани като закономерни, логични и най-вече като добро предизвестие за промяната в позицията на Запада по отношения на конфликта в Сирия. И затова трябва да благодарим на руския президент, който чрез пряката си намеса не остави друг избор освен проактивни действия, ангажираност и координацията на всички желаещи.

При всички случаи, обаче, никакви преговори за Сирия, не могат да решат вътрешните проблеми на Русия и изолацията, в която президента Путин вкара страната си заради Украйна.

----

* Текстът на Илиян Василев е написан специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.