На 18 септември 1851 г. Хенри Джарвис Реймънд и Джордж Джоунс основават вестник „Ню Йорк Таймс”. През 1896 г. Адолф Окс придобива изданието и под неговото ръководство то получава международна слава. Репутацията му става неоспорима, тиражите се вдигат.
През 1897 г. Окс издига лозунга „За всички новини, който стават за отпечатване”, който се възприема от мнозина като заяждане с конкурентните вестници в Ню Йорк като например „Ню Йорк Уърълд“ и „Ню Йорк Джърнъл Американ“, известни с жълтите си статии.
След като централният офис на вестника се премества в нова сграда на 42–ра улица, това пространство през 1904 г. бива наречено „Таймс Скуеър“.
Първоначалният замисъл е „Ню Йорк Таймс” да излиза всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война започва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания.
Вестникът печели първата си награда "Пулицър" за репортажи и статии, посветени на Първата световна война през 1918 г. През 1919 г. прави първата си трансатлантическа доставка за Лондон.
Известната кръстословица на „Таймс“ се появява за първи път през 1942 г. като притурка. Секцията, посветена на мода започва да излиза през 1946 г. Рубриката за колумнисти стартира през 1970 г. През 1996 г. вестникът минава и в уеб пространството като дава достъп на читателите си от цял свят до съдържанието си.
Според мнозина днес „Ню Йорк Таймс“ е най–надеждният и уважаван всекидневник в Америка. В момента вестникът е собственост на „Ню Йорк Таймс Къмпани”, в която наследниците на Адолф Окс и в частност семейството Шлузбергер, имат водеща роля.
До момента „Ню Йорк Таймс” е спечелил 90 награди "Пулицър" – най–престижното отличие за журналистика в САЩ, което се връчва от Колумбийския университет. Вестникът държи рекорда за най–много награди за една година – седем през 2002 г.
И понеже само който не работи, той не греши, историята на „Ню Йорк Таймс” е изпълнена и със забавни и не толкова гафове:
- През 1920 г. в редакционна статия Таймс осмива Роберт Годар за неговото твърдение, че е възможно ракета да лети в космоса. През 1969 г., дни преди "Аполо 11" да кацне на Луната, вестникът публикува „поправка на печатна грешка“: „Последващите експерименти и изследвания потвърдиха откритията на Исак Нютон, направени през XVII век и сега може да се счита за доказано по безспорен начин, че ракета може да функционира в безвъздушно пространство, а също и в атмосферата. „Таймс“ съжалява за по–рано допусната грешка.“
- На няколко пъти „Таймс“ публикува „предварителни” некролози: за професор Уилям Баер (William Baer) през 1942 г., подведен от измама на негови студенти; за Алан Абел през 1980 г., който сам обявява смъртта си като част от сложен план за измама; за балерината Катрин Сергава през 2003 г., като некрологът се базира на по-ранен такъв сгрешен в „Дейли Телеграф”.
Значително по-сериозни са обвиненията на определени кръгове, че "Таймс" не е обърнал достатъчно внимание на доказателствата, че Третият райх има за цел извършването на геноцид спрямо хората от еврейски произход, причината за „липсата на внимание” според някои са били съществуващите опасния у редакторите на вестника да не изглеждат в очите на обществото прекалено ангажирани с еврейската кауза.
Нека видим в снимки какво още се е случило на 18 септември по света през годините.
Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни