В неделя Гърция провежда парламентарни избори. Петите за последните шест години. До тях се стигна след като правителството на СИРИЗА загуби мнозинство преди месец. По този повод „Файненшъл таймс“ припомня какво се случи и какво трябва да знаем за ситуацията в Гърция.

Лявата партия на Алексис Ципрас СИРИЗА и дясноцентристката „Нова демокрация“ са с изравнени резултати според проучванията с около 26 на сто подкрепа за всяка.

Ама, чакайте! Гърция пак ли е в новините? Мислех, че проблемът е решен?

Помислете отново. Гърция избегна фалит и излизане от еврозоната, след като се съгласи с условията за получаване на помощ от 86 милиарда евро от Европейския съюз и другите кредитори. Жизненоважната финансова инжекция обаче си има цена: сурова и дълбока програма за реформи, която изисква още икономии от страната, чиято икономка се сви с една четвърт от 2010 година насам. Повече от една трета от населението се намира под линията на бедността.

А защо пак избори?

Алексис Ципрас беше избран през януари на вълната на настроенията срещу икономиите. Гневът на гърците го изпрати във властта. Но когато г-н Ципрас подписа споразумението за спасителния пакет, с който прие още икономии вместо напускане на еврото и фалит, неговата партия се разцепи и загуби мнозинството си в парламента. Той подаде оставка и последваха изборите.

ОК. Това краят на Ципрас ли е?

Не, въпреки че на него вероятно му се иска нещата да се бяха развили по различен начин. Когато той тръгна към избори, партията му СИРИЗА водеше с 10 пункта преднина във всички проучвания. Но в навечерието на изборите партията му се изравни с опозиционната дясноцентристка „Нова демокрация“. Това означава, че Ципрас със сигурност ще има по-малко места, отколкото имаше.

Обръщат ли се избирателите срещу СИРИЗА?

По-сложно е от това. Ципрас дойде на власт благодарение на ентусиазма на младите гърци, които пострадаха непропорционално повече от политиката на икономии. Младите масово подкрепиха СИРИЗА през януари.

Но откакто Ципрас прие да се откаже от радикализма си и да стане прагматик, ентусиазмът отмина. Предпочитанията на младите са разпръснати, като много от тях се обръщат към още по-леви партии, а някои дори към „Златна зора“ - крайнодесните националисти.

Много от по-възрастните избиратели, които се възхищаваха от енергията на Ципрас и куража му да се изправи срещу кредиторите, също са отблъснати от връщането му към правилата на класическата икономика, както и от сближаването му с Владимир Путин.

Кой тогава ще победи?

Всъщност, никой. Повечето проучвания сочат СИРИЗА като първа партия, която според гръцкия избирателен закон ще получи автоматично 50 депутатски места в повече. Но дори и тогава Ципрас няма да има мнозинство от 151 места, които са му необходими за самостоятелно правителство.

Т. е. коалиция, така ли?

Почти сигурно е. СИРИЗА управлява в коалиция с „Независими гърци“, малка партия от националисти консерватори. Това не бе подходящ партньор за леви радикали, но пък свърши тази работа. Този път обаче „Независимите гърци“ може и да не се справят, така че Ципрас ще трябва да гледа в друга посока.

По-малки партии като ПАСОК, „Потами“ или Съюзът на центристите вероятно ще спечелят по около 12 места всяка, но техните виждания по политиката на икономии не съвпадат с тази на радикалната СИРИЗА. Ципрас ще бъде силно критикуван, ако сключи сделка с някоя от тях и това може да предизвика ново разцепление в партията му.

Слонът в стаята е „Нова демокрация“, която се редуваше във властта с основния противник ПАСОК в продължение на десетилетия. „Нова демокрация“ бе на власт по време на експлозивния растеж на икономиката от 2004 до 2008 година, който се характеризираше с теглене на огромни заеми и осигуряване на държавни работни места за привържениците. По тези причини партията е мразена от избирателите на СИРИЗА, които я приемат като банда корумпирани политици и бизнесмени, които са виновни за рухването на икономиката през 2010 година.

Новият лидер на „Нова демокрация“ Вангелис Меймаракис, под чието ръководство партията възкръсва, повтори и тази седмица идеята си за голяма коалиция със СИРИЗА, но тя бе отхвърлена от Ципрас като „неестествена“. В гръцката политика и по-странни неща са ставали, затова подобен изход ще бъде пореден тест за търпението на избирателите на СИРИЗА.

Какво ще стане, ако „Нова демокрация“ е първа?

Задачата по създаване на коалиция ще бъде по-лесна, защото почти всички останали партии подкрепят проевропейския път. Но това ще означава и нови преговори с Брюксел за възможни промени в споразумението, а за кредиторите това ще е трето различно правителство, трети различен екип от преговарящи за последните 10 месеца.

Загуба на СИРИЗА ще отекне в цяла Европа. В месеца, когато британските лейбъристи избраха за свой лидер противника на политиката на икономиите Джереми Корбин, загуба на СИРИЗА ще бъде сериозен удар върху европейската левица. В Испания например „Подемос“ гледат на СИРИЗА като на символ в радикалното движение.

Какво я чака Гърция?

Все още не е ясно. Това ще бъде третото национално допитване за 2015 година и повечето гърци искат просто стабилност. Същото искат ЕС, ЕЦБ и МВФ, за да започне Гърция са изпълнява плана за реформи и икономиката да тръгне отново нагоре.

Паричните преводи от Брюксел засега крепят Гърция, но страховете остават. Списъкът с реформи за тази година, който включва рекапитализация на банки и отписване на лоши кредити, трябва да бъдат изпълнени. Въпреки че нито една партия не е против споразумението, ясно е, че колкото по-широка е коалицията, толкова по-стабилно ще изглежда бъдещето.