„Чуя ли конграчулейшънс, не слушам нататък“. Знаете кой е авторът, но не за него става дума. А за познатото усещане – аз пък чуя ли „Всеизвестно е, че...“, също спирам да слушам нататък. Както и всичките му производни: всички знаят, че... ясно е, че... ти пък не знаеш ли, че...

Тези дни всеизвестните неща са на промоция. Компетентни по двайсетина теми анализатори, професори, както и редови агенти на Държавна сигурност ме убеждават от телевизора, че нещата с бежанците/мигрантите са толкова ясни, че повече няма накъде. Че всичко е толкова просто за разрешаване, че всичко е толкова лесно за прогнозиране, че еди кой си имал интерес от това, друг пък дирижирал онова, а накрая – нали не се съмнявате?! - ще стане точно така, както „Аз нали ви казах?!“ Но първо да доизградим стената, ако може по-височко така, и... ех, ще настъпи такъв живот...

Несъгласните с това се обявяват за толерасти, а притеснените хора се обявяват за расисти. Лесните обяснения са на промоция. Само обикновените въпроси не получават отговори.

Ето няколко „всеизвестни“ неща:

То е ясно, че САЩ изпращат тълпи в Европа, за да я разклатят

Ама как точно е ясно? Кой го разследва и как го доказа? Не си спомням тази теория да е била подкрепена с нещо по-сериозно от блясъка в погледите на онези, които необезпокоявано си говорят на едро, а народът зейва пред екрана и цъка с език: „Знаех си...“

Идеята, че има някой отгоре, който решава колко човека и откъде да вземе, за да ги сложи на точно определено място, в точно определено време, с още по-точно определена цел, е наистина примамлива. Тя дава кратко определение на случващото се и предполага още по-кратко решение – да накараме този някой да спре да прави така.

Далеч повече време изисква да се види, че тази вълна не започва сега, макар и сега да е увеличена. Да се види, че хората идват основно от места, където отдавна не всяко нападение над цивилни и не всеки взрив на оживено място влизат изобщо в новините. Да не се приема тълпата за един човек, а да допуснем, че всеки един може да има различни причини в миналото си и различни планове за бъдещето си.

Ама това се икономически мигранти, не са бежанци.

Това откъде го знаем? От често повтаряното, че бежанският статут е ясно дефиниран в международното право и процедурата не приема автоматично всички. Това е така, но пък как, преди всеки да е преминал процедурата, ние можем да му сложим етикета какъв точно е? И защо изобщо спорим между думите „бежанци“ и „мигранти“, а не се сещаме за думата „хора“?

Числата на Евростат показват, че огромната част от поискалите убежище идват от страни, където няма мир и цивилни хора наистина умират всекидневно. Останалите обаче идват и от сравнително сигурни страни като Албания, Косово, Русия, дори и България. Т.е. сред хилядите пристигнали в Европа има и бягащи от войната, и търсещи по-висок икономически стандарт. Далеч по-лесно е обаче да спорим между двете крайности – бежанци или мигранти са? Просто е – и двете. И в този случай вероятно светът не е черно-бял.

Вижте ги какви са здрави и прави. Вижда се, че са джихадисти.

Тук вече е дошло времето изобщо да си изключим мозъците. Достатъчна е една програмка за разпознаване на външен вид и всеки смартфон ще може да различи кой е бежанец и кой е джихадист. Младите мъже са ислямисти, жените с децата са жертви. Тези от Сирия са бъдещи терористи, тези от Афганистан – бивши. Тези, които протестират срещу оградите или са участвали в някой от сблъсъците с полицията, не може да не са джихадисти. Спящите на гарата в Будапеща пък са техни спящи клетки.

Зад нито едно от тези лесни обяснения не прозира някакъв сериозен довод. Трудно можем да допуснем, че британски, германски, френски, ако щете дори американски или руски служби, вече толкова време не успяват да уловят някаква подобна нишка. Поне публичен знак нямаме в тази посока, дори напротив – германските служби бяха цитирани, че очакват засилен интерес от живеещи в Европа радикали да проникнат сред новопристигналите мюсюлмани. Т.е. джихадистите са си в Европа, няма нужда някой да ги изпраща.

Видя се вече, това е краят на Европейския съюз.

Тук математиката е изпратена в незаслужен отпуск. Европейският съюз има население от над 500 милиона души, от които малко под 15 милиона са родени извън Съюза мюсюлмани. Настоящата вълна вероятно ще ги доближи до 15-те милиона – т.е. 3% от всички европейци. Тази година се очаква да поискат убежище хора, които представляват около 0,1% от населението на ЕС. Това не пречи на телевизора да пита зрителите „Възможна ли е ислямизация на Европа?“ и 90% да отговорят с „да“.

Но пък Европа подавала различни сигнали, била изненадана, поставена в ъгъла и даже за смях станала. Сериозно ли? Откога това, че Европейският съюз е тромав механизъм, че няма общо лидерство и че му отнема много време да стигне до каквото и да е решение, е новина? Така е било, за съжаление, така е и все още.

Всички знаят как може да спрем вълната.

Наистина ли принципът на язовирната стена е приложим и тук – да издигнем висока ограда, която да трупа огромни групи хора от едната си страна и да не ги пуска да преминат от другата? Тук страхът от пристигането на огромно количество непознати и различни хора замъглява разликата между реалистичното и нереалистичното. Не можеш да спреш голямо количество хора, които са решили да тръгнат в дадена посока. Но не можеш и да приемеш абсолютно всички. Нещо различно трябва да е решението.

И понеже скоро няма да открием нито този, който дирижира всичко, нито Европейският съюз ще се срути, ще ни се наложи да говорим за наистина работещи варианти. За да ги потърсим обаче, първо трябва да намалим „всеизвестните“ неща и да потърсим логични и верни отговори. Защо идващите хора сега са повече, откъде точно идват, бягат ли от нещо, това нещо „Ислямска държава“ ли е, само то ли е, кое дава сила на тази и подобни групировки, как може те да бъдат обезкървени?

Всеизвестното като враг на очевидното

Преди глобалните въпроси, чието решение могат да намерят „началниците“, ние тук имаме още няколко въпроса без отговори. Участва ли организираната престъпност в т.нар. каналджийство? Защото високата стена не е чак такъв стимул да се откажеш да тръгнеш, докато влошено качество на „услугата“ и риск от провал вече са сериозен повод да се замислиш.

Дори и циничното „Те нали не остават тук, нека си продължават по пътя“ е далече от реалността. Онази реалност, която не се преборва с лозунги. Генерираните пари от престъпност раждат още престъпност. Парадоксално е да се страхуваме от различните, защото може да са джихадисти, а да не се страхуваме от толериращите (евентуално) каналджийството служби, които би трябвало да ни пазят от... джихадисти.

Квотите също не могат да бъдат приемани безкритично като решение. Какъв е смисилът от тях, след като няма как те да бъдат контролирани? Кой ще попречи на разпределения в Унгария Хасан да отиде при разпределения в Германия свой братовчед Мехмед и да заработи нелегално в неговата дюнерджийница? И какво ще накара разпределеното в България еритрейско семейство да не тръгне да търси още на първия ден път към Германия? Отново нелегален. 

Безкраен е списъкът от обикновени въпроси по темата. И взаимните обвинения в либерасти и расисти не дават отговор на нито един от тях. Животът е малко по-сложен. Дори и за един сутрешен блок. Освен това времето ни притиска и трябва да приключваме.