Не че трябва да сме изненадани. Позицията на Св. Синод е точно според очакванията.

Много закъсняла, много. За бежанския проблем говорим от месеци наред с различен интензитет. Но от лятото темата отново стана гореща и много близка. Вероятно синодалните старци са си казвали обаче: "По границата има стена, защитени сме. Ние и нашето благочестие (разбирай - нашите имоти)".

Нямаше реакция, когато стотици загубиха живота си в морето при опит да стигнат до заветните брегове на Европа. Св. Синод си мълчеше при гледката на изхвърленото на брега 3-годишно дете, при задушените в камиона убиец мигранти, в който българската следа е много силна. Нямаше, когато прогонваха бежанци от българско село, когато не искаха деца да учат в българско училище. Тези истории, които вълнуват целия свят, нямат значение за Българската православна църква. Тя е над нещата. Не че трябва да се учудваме. Кога църквата ни е реагирала адекватно на нещастие, случило вътре в страната, за да очакваме при световна трагедия събуждане.

Кога дойде реакцията? Когато синодалните старци се разтревожиха да не почнат да прииждат бежанци заради обявената гореща точка. 

За съжаление няма изненада нито в тона, нито в съдържанието на позицията на висшия ни клир, който иначе трябва да е за пример. Св. Синод не иска бежанци и даже го нарежда на правителството.  Толкова. Християнски ценности, благочестие, милосърдие, грижа за изпадналия в беда, независимо от неговата религия, дали е болен, дали е беден? Синодалните ни старци стоят над нещата. 

"За тези, които вече са пристигнали в страната, „е редно като християни и като общество да се погрижим, доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече не”.

Това е наистина много добро изречение, което концентрира същността на философията на синода ни.

Някой да е чувал за организирана акция на Българската православна църква за събиране на средства, храни, подслон и т. н. за нуждаещи се бежанци. Солови действия на отделни, незабравили мисията си, свещеници със сигурност – има. Но организирано действие от синода - не. Няма и да има.

А и според разбиранията на нашите митрополите бежанците са неприятност, която трябва да бъде избегната. Те не са човешки същества, които се нуждаят от помощ.

Да помните реакцията на папа Франциск – призивът му всеки християнин да отвори дома си за бежанците и да им помогне както може? „Всяка енория, всяка религиозна общност, всеки манастир, всяко светилище в Европа да приеме семейство", каза той. И самият Франциск, за да не бъде голословен приюти сирийско семейство бежанци в апартамент във Ватикана. О, ужас? Представяте ли си как патриарх Неофит подслонява бежанци в синодалните покои? Аз -не. Даже ми е трудно да си го представя как говори с деца на мигранти, ей така по човешки. А са били далеч по славни времена за родната църква, когато свещениците ни са спасявали масово друговерците евреи през Втората световна война и за тях това е било част от призванието им.

Институцията, която трябва да бъде синоним на милосърдие и състрадание, напълно е забравила значението на двете думи – освен в случаите, когато ги използва високопарно и безадресно. По-лошото е, обаче че БПЦ използва риторика, на която би завидяла дори "Атака". Всява подозрение към различните, подклажда страховете на хората от непознатото и затвърждава опасни митове.

Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като Държава.  

Това е говорене, издържано в най-добрата стилистика на крайна националистическа партия. От цялата позиция лъха ретроградност, вее хлад от Средните векове. Това обаче не е нафталинът на успалите се, потънали в мързел, разпуснатост и вътрешни дрязги висши свещеници, на който бяхме свикнали години наред. Това е опит за задаване на тон, за налагане на държавническа позиция, отива се на следващо ниво.  

Критикувахме Св. Синод, когато тънеше в пасивност, мълчание и уяденост. Беше тъжно, че православните християни имаха само проформа духовен пастир. Но Св. Синод, който ни изпраща човеконелюбиви послания, обяснява как трябва да си защитаваме териториите от завладяване и говори с езика на омразата, е нещо много по-притеснително. 

Когато само преди някалко месеца оттам надълго и насериозно заклеймиха йогата и писаха протестни петиции до образователното министерство заради текст в матурите по български, беше жалко и глупаво, и старомодно, и безсмислено, но все пак имаше и комичен елемент.

Сегашната позиция е вредна. Вече не е смешно. Св. Синод иска да влияе.