Article_top

Клуб Z

„Човечността, любопитството към другия е нещо, което сякаш го е имало в българина, а вече го няма. Или може би в хората“, допусна по темата с бежанците режисьорът Ивайло Христов в предаването „Плюс това“ на БНТ. Според него онова, което е най-важното, за да се справим с проблема, е да престанем да се страхуваме. Христов коментира още и геноцида на духовността у нас и пълното „обуначване“ и подмяна на ценностите, които ни заобикалят.

Режисьорът разказа по актуалната тема с мигрантите и случай от своето детство, когато сестра му довела непознато момиче, след посещение в Югославия, да преспи в дома им за една нощ – събитие, което се запечатало в съзнанието на Христов.

Аз бях малък, но ми направи много силно впечатление – на абсолютно непознат човек казваш „заповядай“. Мисля си, че страхът от това, че не знаем какво ще се случи, страшно ни пречи – обобщи той. – Заедно с това, говорим за много сериозни глобални процеси, които не се случват за първи път. Такова преселение на народите е имало и преди това.“

По-рано в предаването Ивайло Христов заяви, че никога не чака някой да го пита за мнението му, но гласът остава в пустинята на нечуването. Режисьорът изрази мнение, че България в последните години напълно се е обуначила и е съвсем справедливо младите и способни хора да се тълпят към терминалите на летище София.

„Културата в България, духовността е подложена на геноцид – обясни Христов. – Преди много години пак казах – това е много важно, да се внимава с духовността, включвам тук и образованието, защото един ден ще ни се върне като с бумеранг по главата. И то започна да се случва, започваме да виждаме и в телевизиите, в студиата, по трибуни, в Народното събрание – едни тъпаци, виждаш невъзпитан, некултурен човек. И това е пример за подрастващото поколение!

По същия начин т.нар. звезди. Фрашкано е с предавания със звезди, които лично аз не познавам, не съм му чувал името, той бил звезда. И се чувствам потиснат, как може да съм толкова изостанал. Той човекът звезда, а аз не го знам. Но младите хора казват – той е звезда, искам като него. Това е абсолютно подмяна на ценностите и е заради тези последни години на пълно обуначване.

Като си посрещам сина за Нова година, отивам на Терминала и виждам там тълпи млади хора. Напълно справедливо. Защо да се мъчат тук тези млади талантливи способни хора?“

Площад Славейков

 
Снимка БГНЕС

„Човечността, любопитството към другия е нещо, което сякаш го е имало в българина, а вече го няма. Или може би в хората“, допусна по темата с бежанците режисьорът Ивайло Христов в предаването „Плюс това“ на БНТ. Според него онова, което е най-важното, за да се справим с проблема, е да престанем да се страхуваме. Христов коментира още и геноцида на духовността у нас и пълното „обуначване“ и подмяна на ценностите, които ни заобикалят.

Режисьорът разказа по актуалната тема с мигрантите и случай от своето детство, когато сестра му довела непознато момиче, след посещение в Югославия, да преспи в дома им за една нощ – събитие, което се запечатало в съзнанието на Христов.

Аз бях малък, но ми направи много силно впечатление – на абсолютно непознат човек казваш „заповядай“. Мисля си, че страхът от това, че не знаем какво ще се случи, страшно ни пречи – обобщи той. – Заедно с това, говорим за много сериозни глобални процеси, които не се случват за първи път. Такова преселение на народите е имало и преди това.“

По-рано в предаването Ивайло Христов заяви, че никога не чака някой да го пита за мнението му, но гласът остава в пустинята на нечуването. Режисьорът изрази мнение, че България в последните години напълно се е обуначила и е съвсем справедливо младите и способни хора да се тълпят към терминалите на летище София.

„Културата в България, духовността е подложена на геноцид – обясни Христов. – Преди много години пак казах – това е много важно, да се внимава с духовността, включвам тук и образованието, защото един ден ще ни се върне като с бумеранг по главата. И то започна да се случва, започваме да виждаме и в телевизиите, в студиата, по трибуни, в Народното събрание – едни тъпаци, виждаш невъзпитан, некултурен човек. И това е пример за подрастващото поколение!

По същия начин т.нар. звезди. Фрашкано е с предавания със звезди, които лично аз не познавам, не съм му чувал името, той бил звезда. И се чувствам потиснат, как може да съм толкова изостанал. Той човекът звезда, а аз не го знам. Но младите хора казват – той е звезда, искам като него. Това е абсолютно подмяна на ценностите и е заради тези последни години на пълно обуначване.

Като си посрещам сина за Нова година, отивам на Терминала и виждам там тълпи млади хора. Напълно справедливо. Защо да се мъчат тук тези млади талантливи способни хора?“

Площад Славейков

Коментари

DogWoman

Айде отново мрънкане. Има ли някой български "интелектуалец", който да не мрънкоти? Май от прочистването, извършено от комунистите през 50-те години, отговорът е "няма". Как се обединява нация около такова черногледство, всички са седнали като стогодишни баби на дувар, клюмат с беззъби глави и разправят едно време какви хора имало, а днес няма.
Анонимен's picture
Анонимен

Гражданин

Моят коментар всъщност е цитат от статията:"Защо да се мъчат тук тези млади талантливи способни хора?“
Анонимен's picture
Анонимен

zakkwylde

Образът на Ивайло Христов извиква в мен единствено спомени за говора му: тгхсцйнасъвбайсаоийдаолкнгджрр. Трудно е.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията