„Човечността, любопитството към другия е нещо, което сякаш го е имало в българина, а вече го няма. Или може би в хората“, допусна по темата с бежанците режисьорът Ивайло Христов в предаването „Плюс това“ на БНТ. Според него онова, което е най-важното, за да се справим с проблема, е да престанем да се страхуваме. Христов коментира още и геноцида на духовността у нас и пълното „обуначване“ и подмяна на ценностите, които ни заобикалят.

Режисьорът разказа по актуалната тема с мигрантите и случай от своето детство, когато сестра му довела непознато момиче, след посещение в Югославия, да преспи в дома им за една нощ – събитие, което се запечатало в съзнанието на Христов.

Аз бях малък, но ми направи много силно впечатление – на абсолютно непознат човек казваш „заповядай“. Мисля си, че страхът от това, че не знаем какво ще се случи, страшно ни пречи – обобщи той. – Заедно с това, говорим за много сериозни глобални процеси, които не се случват за първи път. Такова преселение на народите е имало и преди това.“

По-рано в предаването Ивайло Христов заяви, че никога не чака някой да го пита за мнението му, но гласът остава в пустинята на нечуването. Режисьорът изрази мнение, че България в последните години напълно се е обуначила и е съвсем справедливо младите и способни хора да се тълпят към терминалите на летище София.

„Културата в България, духовността е подложена на геноцид – обясни Христов. – Преди много години пак казах – това е много важно, да се внимава с духовността, включвам тук и образованието, защото един ден ще ни се върне като с бумеранг по главата. И то започна да се случва, започваме да виждаме и в телевизиите, в студиата, по трибуни, в Народното събрание – едни тъпаци, виждаш невъзпитан, некултурен човек. И това е пример за подрастващото поколение!

По същия начин т.нар. звезди. Фрашкано е с предавания със звезди, които лично аз не познавам, не съм му чувал името, той бил звезда. И се чувствам потиснат, как може да съм толкова изостанал. Той човекът звезда, а аз не го знам. Но младите хора казват – той е звезда, искам като него. Това е абсолютно подмяна на ценностите и е заради тези последни години на пълно обуначване.

Като си посрещам сина за Нова година, отивам на Терминала и виждам там тълпи млади хора. Напълно справедливо. Защо да се мъчат тук тези млади талантливи способни хора?“

Площад Славейков