"На много места е видимо, че регистрациите са предизборни, но законът формално е спазен".

Думите са на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на парламентарния контрол в петък. Тя потвърди известната от малко по-рано информация, че след целия напън по проверки на епидемията от нови адресни регистрации преди местните избори, след сформирането на специални комисии, след приемането на извънредно законодателство, след закани от най-високо в държавата за заличаване на очевадно схемаджийските регистрации... заличени са само 1774.

Общо за периода октомври 2014 – април 2015, когато бе последният срок за спазване на правилото за 6-месечна уседналост преди изборите, новите регистрации са близо 70 хиляди. Не се опитвайте да изчислявате успеваемостта на държавата в проценти – нищожна е.

Улисани около реакциите след обръщението на Светия синод по кризата с бежанците и оценките на концерта на Слави Трифонов, като че ли пропуснахме значението на тази новина.

Признанието на Лиляна Павлова за безсилие пред кражбата, защото „законът формално е спазен“, не заслужава да изтече в потока еднодневни скандали с горещи точки, златни пръсти и светещи очи. То е признание и за отказ от защита на демокрацията. То е признание в прав текст:

Ние виждаме кражбата, ама сме позволили да е законна, така че, лека нощ!

Ето как стоят нещата де факто: скоро посетих едно малко село в Северозападна България. Няма си нищо. Има си обаче местна мутра – бивш охранител, настоящ арендатор. Той е редът. Той иска да наеме всичката земя на селото, за да получава евросубсидии за нея. Той иска да изкупи земята на останалите хора. Той прави каквото си иска в селото. И когато селският кмет се опита да наложи поне малко ред, мутрата си внася мъртви души от циганската махала на областния град, регистрира ги адресно в няколко къщи и е в състояние да „избере“ за нов кмет дори и джипа си. Готов е и да помогне с тези гласове на кандидата за общински кмет. Разбира се, че от управляващата партия. Това не е измислен случай, но споменаването на селото ще изложи на риск някои от жителите му. Няма ли милиция – пардон, полиция, която да ги пази? А бе, дълга история...

Сега си представете десетки, а вероятно стотици села, където са разпределени десетките хиляди предизборни регистрации, с които държавата призна, че не може да се пребори. 1774 са заличени, но няколко десетки хиляди други не са. Те са достатъчни да променят резултатите на много места.

Имитацията

Когато в началото на лятото епидемията от нови регистрации стана видна благодарение на публикуването на данните в отворен формат, управляващи и опозиция изведнъж започнаха да изглеждат загрижени. Надпреварваха се да внасят законопроект след законопроект за решаване на проблема.

Така от 21 юли в Закона за гражданската регистрация се появи нова глава, специално регламентираща проверките на законността на регистрациите. Депутатите предвидиха кметовете да могат да свикват групи с участието на МВР и ГРАО, да извършват проверки и да заличават съмнителните регистрации. Депутатите също така прецизираха изискванията за адресни регистрации. И се правеха, че не разбират въпроса

„Как очаквате кметовете да разкриват самите себе си?“

Няколко месеца по-късно Лиляна Павлова изненадана съобщи, че някои кметове отказвали да извършват проверки. Нима? И заговори за поредни промени в закона, които да дават повече правомощия не само на общините, но и на нейното министерство.

И докато държавата имитира загриженост и театрално се изненадва от липсата на резултат, кражбата продължава. 10 инициативни комитета подадоха документи в ЦИК, за да агитират на референдума против електронното гласуване. Половината от тях се оказаха също от Северозападна България – от Видин. Всеки от тях представи в ЦИК подписка с поне 2500 имена, ЕГН-та и адреси, събирани от региона и – случайно или не – изписани с един почерк. Никой нито е чувал, нито е виждал да са събирали подписи.

ЦИК отстрани половината заради грешки в подписките, но другите остават. „Законът формално е спазен“, би казала министър Лиляна Павлова.

Кражбата на демокрация пък е извършена. Пак е очевидно. И наказание пак няма, няма и да има.

Законът формално е спазен. Така онзи ден на оградата на едно софийско училище изникна лафка за продажба на цигари. И отново законът формално е спазен. Междувременно били отпаднали онези поне стотина метра, които трябваше задължително да делят училищата от местата за продажба на алкохол и цигари. 

А как беше концертът на Слави?