Петър Томов

Наш кореспондент

 

Тампа. Флорида – Политическите преговори винаги са били разглеждани като оазис на мира, над който се се веят маслинени клонки. Първата от доста време насам среща между президента на САЩ Барак Обама и руския държавен глава Владимир Путин, обаче прилича повече на партия покер. Ходовете на кремълския бос продължава да са пас загадка, а американският лидер се оказа лош играч на карти. Докато Вашингтон разпечатва декларация, след декларация, че руската армия няма работа в Близкия изток, Москва прехвърли в Сирия над 1500 елитни бойци, изтребители и танкове и продължава форс мажорно да изгражда голяма военна база. Путин нагло заяви, че може да праща войски навсякъде, където съюзниците Русия отправят зов за помощ. Това напомня за „братската помощ„ която Червената армия „оказа“ на Чехословакия, когато прегази с танкове пражката пролет през 1968 г. И сега като тогава, Западът се задоволи да осъжда авантюрите на Кремъл, а върхушката в Москва пренебрежително си прави оглушки.

Обама не изглеждаше много ентусиазиран да се срещне с Путин, след като руският президент си разиграва коня както му хрумне. Въпреки известните си лични антипатии, лидерът на САЩ обаче няма друг избор. Очевидно е, че стратегията му срещу „Ислямска държава“ се е провалила, както и, че той няма ходове да стабилизира Ирак, Сирия и въобще Близкия изток. Републиканските противници на президента на САЩ припомнят за пореден път, че в основата на провала на Обама е изтеглянето на американските войски от Ирак през 2011 г след 2 трилиона долара разходи, над 2 хиляди загинали и стотици хиляди осакатени американски войници. Демократите пък вадят своя коз, като посочват, че кутията на Пандора е била отворена преди това от бившия президент Джордж Буш-младши, който започна войната в Ирак през 2003 г.

Ден преди срещата на Обама и Путин „Ню Йорк таймс“ съобщи, че през през последните месеци в редовете на джихадистите са се включили над 30 хиляди души прясно постъпление от чужбина. Налице са все повече факти, че „Ислямска държава“ не отслабва и продължава да е сериозна военна сила, която заплашва с терор и разрушение. Хаосът, който е обгърнал Ирак и Сирия може много лесно да прескочи границите на двете почти провалени държави и да се пренесе в съседите. Едновременно с това двете страни се обезкръвяват от населението си, което ги напуска с невиждани темпове и търси убежище в Европа.

Войната, която се води на много фронтове е използвана от всички играчи в района като параван за осъществяване на техните цели. Турският президент Реджеп Ердоган громи кюрдите, вместо да се бие с джихадистите. Иранският лидер Хасан Рухани изпрати оръжия и гвардейци на Ислямската революция в Ирак, за да се опита да наложи своя диктат в района. Саудитска Арабия и другите богати на нефт шейхства от Персийския залив официално участват в коалиция със САЩ при нанасянето на въздушните удари срещу „Ислямска държава“. Неофициално целта им е да пречат на експанзията на Техеран. Това е другата война, която се води от много години без изглед на край – кървавият конфликт между шиити и сунити.

Използвайки врящата каша, която се забърка в Близкия изток, Путин реши, че е време да напомни на света, че Русия не се е отказала от глобалната си роля. Изгражданата голяма военна база в Сирия ще остане със сигурност там дори, след като бъде сложена точка в съществуването на ислямисткия халифат.

Руският президент обаче е взел на мушката си много повече от два заека, които иска да гръмне с един куршум. Макар Кремъл да отрече, че Путин отчаяно се е нуждаел от среща с Обама, това е голата истина. Дори официалната преса, дирижирана от режима в Москва, напоследък признава, че западните санкции, наложени заради анексията на Крим, са започнали да хапят до кокъл. Военните се оплакват, че ембаргото спира вноса на електронни системи и високи, технологии, заради което програмата за превъоръжаване буксува сериозно. Още по-силен е натискът върху руската икономика, която тепърва ще се гмурне в истинска рецесия. Болката става още по-осезаема като се прибавят ниските цени на нефта, които обещават да се запазят неизвестно още колко време. Путин има основателни причини да се страхува, че търпението на силовите олигархични структури може да се изчерпи, след като допълнително изтънеят авоарите на ключовите играчи на върха.

На срещата с Обама, Путин най-вероятно ще се опита да лансира идеята за международен фронт срещу „Ислямска държава“, в който на солдатите в Сирия да бъде отредена важна роля. В подкрепа на това говорят сведенията, че руските изтребители в Латакия всеки момент може да започнат въздушни удари срещу терористичната групировката „Ал Нусра“, която оперира в Сирия като верен съюзник на джихадистите. Военни наблюдатели в САЩ обаче припомнят, че от операциите си в Ченя, Руската армия има много лоша слава да прилага тактиката на изгорената земя, която води до големи жертви сред гражданското население. Това означава, че активни действия на експедиционния корпус на Москва ще доведат до засилване на и без това многолюдния на бежански поток от Сирия.

Основно различие между Путин и Обама продължава да е съдбата на сирийския диктатор Башар Асад. Русия вижда в негово лице надежден съюзник и се абстрахира от факта, че управникът в Дамаск е отговорен за избиването на над четвърт милион сирийци. Основният аргумент на Путин е, че ако Асад бъде принуден да се оттегли, вакумът във властта може да бъде зает от ислямските екстремисти. Досега администрацията на Обама категорично настояваше, че сделка е възможна само ако Башар Асад подаде оставка. През последните дни Вашингтон дава сигнали, че е смекчил позицията си и намеква, че може да се даде отсрочка на сирийския управник. В САЩ може би съзнават, че е дошло време, когато трябва да се избира по-малкото зло.

Освен това продължителната въздушна операция срещу „Ислямска държава“ доказа, че без сухопътни действия, войната не може да бъде спечелена. САЩ имат само 3500 съветници в Ирак и не дават признак, че са готови да разположат по-многочислени сили.

Остава да се види дали Путин на свой ред ще има куража да вкара руската морска пехота в бой, което не може да мине без значителни жертви сред солдатите. Кремълският самодържец има навика да сервира изненади. Пресни примери са завземането на Крим от „вежливите зелени човечета“ и изпращането на руски войници в Източна Украйна да се бият срещу силите на Киев. Едва ли може да се очаква, че той ще се стъписа от протестите на войнишките майки.

Срещата Обама – Путин със сигурност няма да доведе до намиране на изход от задънената улица в Близкия изток. Въпреки това, разговорите между двамата обещават да се възстанови диалога между САЩ и Русия, който бе прекъснат след завземането на Крим. Засиленото дрънкане с оръжие и прекъсването на контактите доведе до опасно преместване на стрелките на атомния часовник по-близо до опасният 12-и час, символичен израз на загрижени учени, които се страхуват, че новата студена война може да доведе до горещ ядрен конфликт.