Живеем с страната на ежедневните скандали и истерии. В страната, в която всеки очаква от нищо да стане нещо или пък чудото да свърши работата, която ние самите не сме свършили. Затова и не е изненада, че днес, по средата на поредния ни скандал с изборните правила, всички приличаме на хора с ЕГН с 10 еднакви цифри и подпис с кръстче.  

Но днес имаме избор: да се правим на скандализирани и изненадани, да крещим и да се караме  или да си кажем някои неща, за това как функционират партиите и изборите ни.

Можем да започнем с признание, че ние много добре знаехме, че никоя от партиите не събира реално подписите, които се изискват по закон. Минали са десетки избори и някак си твърде рядко някой от партийните ни познати е заставал сам на площада да иска подкрепата ни.

От къде смятахме, че идват?  

Идват по този начин: партиите, които имат членска маса, просто източват регистрите си върху таблиците от ЦИК. После няколко момичета от щаба слагат по един подпис за всеки от нас. А тези партии, които са малки и нямат членска маса, намират бази данни пак с нашите ЕГН. Ходят при личния ни лекар, при застрахователя ни или при доставчика ни на интернет и така ги получават.
 

Трябва да си признаем и че това с подписите отдавна не върши работа да възпира странните кандидати. Напротив, в последните години хората, за които се чудим дали не трябва да минат преглед при психиатър, са все повече в българската политика. Тогава защото се занимаваме със събирането на подписи преди всички избори? А изглежда всеобщoто ни лицемерие е стигнало толкова далече, че с новия Изборен кодекс, ние всъщност се съгласихме партиите да имат още по-малко време за събирането на тези подписи. Така те разполагат с по-малко от 10 дни, за да съберат истински 2500 подписа.

 Вероятно трябва да си признаем и че все повече, когато стане дума за избори и партии, никой на никого не вярва в България. Обществото ни върви по път, който минава през аферата Костинброд, продължава към големината на партийните субсидии, приетият в 12 без 5 Изборен кодекс, скандалът с членовете на ЦИК, стига до променената бюлетина малко преди да бъде отпечатана...

Нима очаквахме следващата спирка по него да са списъци с истински имена? А може би очакваме, вървейки по същия този път, да стигнем до висока активност на 25 май? Не, ако днес сме наистина скандализирани и разочаровани, трябва да си признаем, че отдавна вървим в тази посока и няма голям шанс да стигнем до нещо по-добро.

Чудесата затова са чудеса, защото се случват рядко. И ако след 3 дни сме отново в скандал, свързан с партиите и изборите, просто не трябва да му даваме да заглъхне, а да го решим.
 
 * Даниел Стефанов е изборен експерт, политолог по образование. Преминал е различни обучения в областта на изборите към ЕК и ООН. Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия. Работил е за мисии на ОССЕ и ЕК. Участвал е в писането на изборните правила в България и два пъти е организирал изборния процес за българите в чужбина.