Република България е правова държава и всички нейни граждани са равни пред закона. Това не е лозунг, който ей така бодро ми е хрумнал в началото на седмицата, а цитати от чл. 4 и чл.6 от Конституцията ни.

Сега си представете хипотетична ситуация. На метри от онзи прочул се клекшоп на улица „Георги С. Раковски“ в София има един нощен бар. Вратата му е затворена, той не е за всеки. Така се говори. Вътре се събират депутати и депутатки, пеят руски песни и пият западни питиета, а по стъклените маси тук-там – пудра захар. Така се говори де, възможно е да няма изобщо такова място. Предупредих, че това е хипотетична ситуация.

Сега си представете, че поне от две места чуете, че барът не се отчита пред НАП, лиценз за алкохол не е платен, а пудрата захар е контрабандна. Като съвестен гражданин вие вярвате, че законите трябва да се спазват и че нарушенията трябва да се санкционират. Подавате сигнал на 112. Сега въпросът е:

Ще дойдат ли няколко патрулки и десетки полицаи, за да проверят онзи бар, който иначе не съществува?

Всички знаем отговора. Един народен представител обаче може да се обади на 112, да набеди работещи, честни, ненарушаващи закона български граждани. И клекшопът е незабавно проверен. В това време няколко народни представители пречат на клиентите и ги изблъскват от прозорчето. Удрят собственичката, хвърлят на земята телефона й. Полицаите също го отнасят. Успешно имитиращите мутренско поведение народни представители не са докоснати с пръст, а властта ги пази от насъбралата се на тротоара „народна любов“.

Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Тоя пък, хората няма какво да ядат, той за достойнство ще ми говори!

След малко ще прочетем във форума подобни коментари от хора, които за съжаление не разбират, че това е една от причините някои да нямат какво да ядат. А иначе изречението отново е дословен цитат от Конституцията ни.

Гарантира ли в тази ситуация републиката:

Достойнство? – Не.

Права? – Не.

Условия за свободно развитие? - Не.

Същата парламентарно представена компанийка има дотук в досието си:

  • - Нападение над молещи се мюсюлмани пред джамията в София

  • - Изкъртена дръжка на вратата на Министерския съвет

  • - Въоръжени разходки из центъра на София

  • - Нахлуване и в трите национални телевизии и заплахи срещу журналистите

  • - Замерване на стюардеси в „Луфтханза“

  • - Замерване на сервитьори в Брюксел

  • - Ударен полицай във Варна

  • - Ударен полицай в София

  • - Показан среден пръст на протестиращи граждани

  • - Провалено от крясъци заседание на Консултативния съвет по национална сигурност

  • - Необяснено скъпа кампания за последните парламентарни избори

  • - Необяснен, но отчетен, огромен приход от членски внос от над милион миналата година

  • - Несъответстващ на официалните доходи луксозен личен живот

Не всичко от този списък може да бъде квалфицирано като престъпление, разбира се. Но нито едно от тях не е редно за български народни представители. И по нито едно от тях институциите на Републиката, която е длъжна да бъде правова и да гарантира равенство пред закона на всички свои граждани, не са се опитали да си свършат работата. Това МВР, това прокуратура, това НАП, това мап...

#ignoreVOLEN

Този призив е особено популярен още от лятото на 2013 година, когато компанията от мутронаподобяващи народни представители тръгна да прави „граждански арести“ сред протестиращите. Такава позиция е интелектуално силно привлекателна. Това е техният коронен номер, правят го винаги преди избори, колкото повече говорим за това, толкова повече влизаме в тяхната игра.

Привлекателно е, наистина. И щеше да бъде оправдано, ако проблемът се ограничаваше само до тази групичка народни представители.

Не може обаче да има #ignoreVOLEN, след като става дума за несправедливост. Това, че те ще получат няколко процента повече на изборите, е краткосрочният ефект. Дългосрочният е, че свикваме все повече да живеем с несправедливостите и все повече да не ни прави впечатление, че Републиката ни не е това, което пише в Конституцията ни.

Призивът #ignoreVOLEN е най-полезен за останалите участници в играта на несправедливост, нечестност и беззаконие. Защото докато един блъска полицаи по улиците, друг им звъни, за да не проверяват негови хора. Докато един заплашва невинни граждани, друг праща прокуратура срещу тези, които го питат откъде има толкова пари. Докато един не може да обясни един милион „членски внос“, други не могат да обяснят много по-големи суми.

Законът просто не е за всеки.

Дори „златните пръсти“ не са достатъчно обяснение. Участниците в играта просто са еднакво над закона. Едните се наричат националисти, другите се наричат либерали, други може да са демократи или социалисти. Едните нападат мюсюлмани, други се правят на техни защитници, трети се правят на обединители. После среднощният герой отива на спешно химическо чистене в телевизията на депутат от ДПС, а в ефира си разменят с водещата послания от премиера. Това заслужава повторение: телевизия на депутат от ДПС изпира лидера на "Атака".

Как така да приложат закона спрямо него? Нали тогава хората ще поискат законът да бъде приложен и спрямо други. Така е удобно - законът не се спазва, свиквайте.

Не знам дали участниците в тази игра – независимо дали се наричат управляващи или опозиция, осъзнават, че липсата на справедливост, както и безпомощността на обикновения човек пред превзетата от тях държава, пораждат радикализация. Много радикализация. И всяка сутрин, когато влизат в Народното събрание, трябва да благодарят на „Началника“, че хората ги замерват само с домати.