В Трекляно преди четири години избирателите са били 729. За предстоящия вот след 10 дни обаче те вече са станали 1135. Това трябва да има някакво обяснение, нали? Обяснението след малко.

А знаете ли къде е село Братя Даскалови? За повечето хора това е надпис от табела на магистрала „Тракия“ малко преди Стара Загора. Селото е общински център, в който 1400 човека подадоха заявления за гласуване по настоящ адрес. На последните местни избори в общината са гласували 5268 души – т. е. сега тези хора ще си имат компания. Е, малко по-многолюдна. Модерно е хората да се оттеглят да живеят в селата, но пък чак толкова...

В пернишката община Ковачевци новозаселените са още по-голям дял от местното население. 680 човека са подали заявления за гласуване по настоящ адрес при 1551 участници на последните местни избори.

Нещо не е наред, нали?

Това е финалният етап от схемата за подмяна на вота в десетки населени места в България, станала видна в началото на годината, когато определени села се оказаха особено привлекателни и големи групи хора започнаха да се заселват на хартия. Този процес трябваше да приключи до 25 април – т.е. шест месеца преди изборите, за да бъде спазено изискването за уседналост.

За първите четири месеца на годината регистрациите по настоящ адрес бяха с близо 40 хиляди повече от първите четири месеца на миналата година. В някои села са достатъчни и 100 „внесени“ гласоподаватели за постигане на желания резултат на изборите. Държавата се опита да противодейства на този процес – промени закон, назначи проверки, създаде групи. Крайният резултат бе само 1744 заличени регистрации от общо 40 хиляди.

В общините Трекляно, Кюстендилска област, Грамада, Видинска, и Кресна, Благоевградска, ръстът на новите регистрации по настоящ адрес бе 40 пъти. В Борован бе 30 пъти, в Макреш – 20 пъти. Всичко това бе пред очите на държавните институции.

За да бъде успешна схемата обаче, бе необходимо всички тези „новоселци“ да подадат в съответната община заявление за гласуване по настоящ адрес. Срокът за това изтече на 10 октомври.

Свършиха ли всичко навреме схемаджиите?

Отговорът на този въпрос се оказа най-пазената тайна от държавата и общините. Информацията от службите ГРАО във всички 265 общини постъпва в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). От там отказаха да ни предоставят справката, защото още не била готова. Започнахме да звъним по общините.

„Па да не съм ги брОила“, каза отговорната служителка в община Бобошево. Попитахме нея, защото новорегистрираните там са 308 при само 12 за същия период на миналата година.

„По принцип малко трудно ще получите такава информация“, отговори Николай Гергов, кмет на Грамада, който в момента е отпуск за кампанията. Там „новоселците“ са 650 при 16 преди година.

В малкото общини, от които получихме съдействие, има (не)очаквано съвпадение между броя на новите регистрации и подадените заявления за гласуване по настоящ адрес. Във видинската Макреш заявленията са 207 от 236 нови регистрации. Точно в тази община е прочулото се село Киреево със 143 души население и със 74 заявления за гласуване по настоящ адрес.

Кой ще стане кмет тогава?

Отговорът вероятно и „новоселците“ ще научат в деня, в който ги качат на автобуса към урните. В община Бойница успеваемостта също е висока – 88 заявления от 101 нови регистрации. В Мездра заявленията са 1550, във Вълчи дол – 786, в Етрополе – 363, в Опака – 225.

Частичните данни, които събрахме, показват, че на много места в България схемата с кражбата на изборите сработва без проблем. Очакваме обобщените данни от МРРБ, за да измерим с точност провала на държавата при противодействието на тази измама.