Решението на нюйоркския ресторантьор Дани Майер да забрани приемането на бакшиши в своите ресторанти показва, че той осъзнава какви са реалните последици от тази практика. Тя създава двустепенна система на заплащане, която има дълбоки социални и икономически последици за милиони хора, пише в свой коментар за „Ню Йорк таймс“ Сару Джайраман.

Опитът на г-н Майер да установи прозрачно и справедливо заплащане за своя персонал заслужава аплодисменти и вероятно ще наложи нов стандарт в индустрията. Но за да постигнеш промяна в ресторантите в цялата страна, трябва промяна и в закона, който предвижда по-ниско минимално почасово заплащане за работници, които получават бакшиши.

Преди месец губернаторът на Ню Йорк подкрепи идеята за минимално почасово заплащане от 15 долара за всички работещи в щата, но неговото предложение изключва близо 380 хиляди служители от професии с бакшиши. Въпреки че планираното увеличение до 15 долара на час вече е одобрено и за работниците във фаст-фуд ресторантите, повечето заети в този бранш ще останат на по-ниска минимална заплата.

Средното заплащане на професиите с бакшиши в Ню Йорк, включително и самите бакшиши, е 9,43 долара на час. Изключването на тези работници от промяната не само запазва несправедливата система на заплащане – която засяга предимно жени – но също така продължава една грозна практика с расистки корени.

Даването на бакшиш се зародило в домовете на аристократите във феодална Европа. През XIX век завръщащите се от Европа американци започнали да дават бакшиши на работниците си, за да демонстрират, че са възприели европейските маниери. Към края на века обаче се надигнало мощно движение срещу бакшишите. Тази практика била наречена недемократична и неамериканска. Основният довод бил, че работодателят, а не клиентът, трябва да плаща на работника си.

В отговор, собствениците на ресторанти и на железопътни компании настоявали, че системата с бакшишите е легитимна алтернатива на заплатите – особено след като повечето им работници били афроамериканци, наскоро освободени роби, чиито собственици изобщо не им плащали.

Един автор от това време дори писал, че се чувства неудобно, когато трябва да даде бакшиш на бял човек, защото практиката била резервирана за “чернилки“. Докато движението срещу бакшишите било подкрепено от синдикатите в Европа, Америка вървяла в обратната посока и вградила бакшишите и в порядките си, и в законите си.

Първото утвърдено минимално почасово заплащане през 1938 година изключвало бизнесите, свързани с междущатска търговия, дори и веригите от ресторанти. Всъщност първото минимално почасово заплащане на професиите с бакшиши било фиксирано на 0 долара на час. Въпреки че законът бил променен през 1966 година, за да включи и тези професии, положението не се променило много. Т.нар. под-минимална работна заплата била фиксирана на 2,13 долара на час за почти четвърт век. Само в седем щата професиите с бакшиши имат същото минимално почасово заплащане като всички останали.

53% от работещите професии с бакшиши в щата Ню Йорк са от малцинствата, а 21% живеят под линията на бедността. И повечето работници с бакшиши не са сервитьори в лъскави ресторанти. Повечето са жени, които работят в ресторанти тип закусвални, 40% от тях са майки.

Още по-големият проблем е, че ресторантите са работните места с най-много случаи на сексуален тормоз в Съединените щати. Принудените да разчитат на бакшиши жени трябвя да търпят неподходящо и унизително поведение от клиентите, колегите или шефовете си, за да изкарат достатъчно.

Близо 7% от американските жени работят в ресторанти, но оплакванията за сексуален тормоз в ресторантите са цели 37% от всички. Седемте щата, сред които и Калифорния, които са въвели равенство в минималното почасово заплащане, се представят значително по-добре от всички останали и по доход на глава от населението, и по ръст на работните места в ресторантьорската индустрия, и по размер на даваните допълнителни възнаграждения.

Бившият сенатор от Ню Йорк и настоящ кандидат за номинацията на Демократическата партия за президентските избори Хилъри Клинтън също подкрепя премахването на специалното минимално заплащане за професиите с бакшиши. Преди седмица и губернаторът Куомо, който често говори за равенството между половете, нарече Ню Йорк „прогресивната столица на тази държава“. Но докато тази несправедлива система от времето на робството съществува, няма нито прогрес, нито равенство между половете.

-----

* Суру Джайраман е директор на Центъра за изследвания в хранителната индустрия към Калифорнийския университет.