Нигерия, най-голямата по население държава в Африка и една от водещите икономики на континента, отново се оказва в центъра на международното внимание. Причината не са икономическите ѝ успехи или политически инициативи, а поредицата от нападения срещу християнски общности и масови отвличания на ученици. Случилото се през последните седмици в щатите Куара и Кеби подчертава хроничната несигурност в страната и поставя под въпрос способността на властите да гарантират сигурността на гражданите си.

След смъртоносна атака срещу църква в щата Куара, при която двама души бяха убити, а свещеник и миряни отвлечени, местните власти затвориха училищата в пет окръга, предаде Ройтерс. Решението бе мотивирано от опасения, че въоръжени групировки могат да използват ученици като човешки щитове. Държавният комисар по образованието Лауал Олохунгбебе заяви, че училищата ще останат затворени, докато службите за сигурност не гарантират безопасността на учебния процес. 

Успоредно с атаките срещу християнски общности Нигерия стана свидетел на поредното масово отвличане. В щата Кеби въоръжени мъже нахлуха в пансион и отвлякоха 25 ученички, предаде Асошиейтед прес. Нападателите, въоръжени с модерни оръжия, влязоха в престрелка с охраната, убиха един служител и раниха друг, преди да изведат момичетата от общежитието. Полицията започна мащабна спасителна операция, но до момента никоя групировка не е поела отговорност за нападението.

Според властите похитителите вероятно не са свързани с известните ислямистки организации „Боко Харам“ или „Ислямска държава – провинция Западна Африка“ (ISWAP), което показва, че отвличанията вече са се превърнали в доходоносна практика за множество локални банди.

Този случай напомня за трагедията от 2014 г., когато „Боко Харам“ похити 276 ученички от Чибок в щата Борно – събитие, което предизвика международен шок и кампанията „Bring Back Our Girls“. Оттогава отвличанията на деца и ученици се превърнаха в системна тактика, а освобождаването им често става срещу огромни откупи.

Насилието срещу християни в Нигерия не е ново явление, но последните събития го поставиха отново в центъра на международния дебат. Нападението срещу църква в град Еруку, щата Куара, при което бяха убити двама души и отвлечени пасторът и богомолци, е само един от поредицата инциденти. Подобни атаки имат за цел да всяват страх и да подкопават религиозната свобода в страна, където християнството и ислямът съжителстват в сложно равновесие.

Американският президент Доналд Тръмп реагира остро, заплашвайки Нигерия с военна намеса заради отношението към християнското население. Това изявление постави допълнителен натиск върху правителството на президента Бола Тинубу, който изпрати делегация в САЩ, за да обясни, че ситуацията е по-сложна и не може да се свежда до религиозно преследване. Според нигерийските власти проблемът е свързан със сигурността, а не с целенасочена дискриминация.

В същото време данни на Обсерваторията за борба с екстремизма към Университета „Ал Азхар“ в Египет, цитирани от в. "Ал Ахрам", показват, че през октомври в Западна Африка и Сахел са регистрирани 11 терористични атаки – увеличение с 18% спрямо септември. Въпреки това броят на жертвите е намалял почти наполовина – от 141 на 74. Отвличанията също са спаднали от 45 на 5, което говори за промяна в тактиката на групировките – от масови екзекуции и похищения към по-целенасочени нападения.

Нигерия остава най-засегнатата страна, с четири атаки през октомври, довели до 26 жертви и 11 ранени. Това показва, че групировки като „Боко Харам“ и ISWAP продължават да бъдат активни, макар и с по-малко жертви в сравнение с предходни месеци. В Мали и Буркина Фасо също се наблюдава висока активност – съответно 14 и 34 жертви. Нигер, напротив, отчита само едно нападение без жертви, благодарение на засиленото гранично наблюдение и съвместните операции с Нигерия и Чад. През октомври западноафриканските и регионалните сили са провели десет военни операции срещу терористични групировки – двойно повече от септември. В резултат са неутрализирани 187 бойци, а 90 са арестувани.

Според вестника данните говорят за подобрение в разузнаването, координацията и съвместните действия. Въпреки това, терористичните организации приспособяват тактиката си, насочвайки се към по-евтини и по-малко рискови методи като засади и крайпътни експлозиви. Обсерваторията подчертава значението на системите за ранно предупреждение и граничното наблюдение, за да се предотврати движението на бойци между Мали и Нигер. Също така се отчита напредък в програмите за възстановяване и дерадикализация, особено в Северна Нигерия и източните части на Буркина Фасо.

Ситуацията в Нигерия има политически последици. Президентът Бола Тинубу бе принуден да отложи пътуването си за среща на Г-20 в Република Южна Африка, за да се съсредоточи върху кризата с отвлечените ученички. В същото време страната е под натиск от международни партньори, включително САЩ, които настояват за защита на християнските общности. От една страна, властите твърдят, че религиозната свобода е гарантирана и че нападенията са резултат от общата несигурност. От друга страна, фактът, че църкви и християнски общности са чести мишени, поражда съмнения за систематично преследване. 

За обикновените нигерийци ситуацията означава постоянен страх. Родители не смеят да изпращат децата си на училище, църковните общности живеят в несигурност, а отвличанията се превръщат в ежедневна заплаха. В някои региони плащането на откупи е толкова често срещано, че се е превърнало в паралелна икономика. Властите се опитват да ограничат тази практика, но слабият контрол върху периферните райони и корупцията в силите за сигурност правят задачата почти невъзможна.