Вчера, на 25-ти октомври, чрез хакерска атака (DDoS атака) бяха свалени сайтовете на МВР, ГРАО и ЦИК.

 

Това донякъде е добра новина. Използването на DDoS атака означава, че сигурността на трите сайта е била на задоволително ниво и те не са могли да бъдат хакнати чрез разбиване на защитата им, а е трябвало сайтовете чрез множество фалшиви заявки да бъдат забавени до такава степен,че да не могат да бъдат отваряни от посетители. Тоест, сайтовете са си работели, само че са били стотици, хиляди, милиони пъти по-бавни от обикновено и затова реалните им посетители не са успели да видят нищо.

 

Веднага си пролича коя администрация има по-съвършен сайт, а коя не.

 

Сайтът на ЦИК се възстанови първи, при това със защита срещу такива атаки, другите два сайта, които са по-старо поколение, не можаха да се оправят толкова бързо.

 

Дали това означава край на критично важните услуги през интернет - примерно на банкирането и дали поставя под въпрос сигурността на гласуването по интернет?

 

Определено не. В защитата на всеки сайт се инвестира според това какви рискове носи спирането му или разбиването на защитите му. За един сайт, чиято функция е да публикува кратки текстове и таблички в интернет, рисковете не са кой знае какви, съответно и защитите му не са кой знае какви. Такива неща стават и в развитите страни.

 

Друго нещо е по-интересно. Атаката беше извършена в изборния ден и целта ѝ най-вероятно беше публичността, която има критично значение за протичането на най-важната част от демократичния процес, а именно – смяната на властта чрез избори.

 

Беше попречено на ГРАО да дава информация за това кой в коя секция трябва да гласува.

Беше попречено на МВР да информира за изборни нарушения и за други рискове за сигурността по време на избори.

Беше попречено на ЦИК да дава текуща информация за изборите, както и да овладява кризисни ситуации.

 

За капак, вечерта имаше още една атака срещу публичността – когато течаха изборните пресконференции, вниманието на медиите от тях беше отвлечено от група истерици, облечени във власт, които щурмуваха НАТФИЗ.

 

Със сериозни усилия, дори с намеса на министърката на МВР, кризите бяха преодоляни, но остава въпросът – ще се стигне ли до дъното на всичко това?

 

Предния път когато имаше атака срещу изборния процес, това беше чрез аферата „Костинброд“, с най-видното участие на сегашния омбудсман Мая Манолова. Мая Манолова е и куратор на сегашния изборен кодекс, довел, според експерти, в голяма степен до трагичната организация на изборния процес.

 

ДАНС и МВР имат да напишат много домашни и да направят каквото е възможно за разгадаването на деструктивните събития от вчера.