Ния Караджова

Когато учителските заплати се увеличат, винаги казваме, че „скачат“.

„Скокът“, за който се говори от няколко месеца, вече е факт – днес Министерският съвет взе това решение. "Скокът" обаче ще вдигне заплатите на най-младите преподаватели едва със 70 лева. Крайно недостатъчно, за да бъде мотивиран някой от тях да влезе в класната стая. Средната заплата на един преподавател ще стане 890 лева, като заложеният ръст е 12,5 на сто. Увеличение този път ще има и за непедагогическия персонал, като цялата планирана за целта сума е 20 милиона лева за тази година. С още 96 милиона за следващата е обезпечено, че увеличението няма да остане само еднократен бонус.

Въпреки това обаче ръстът на учителските заплати остава сравнително нисък и те отново са на последно място в Европа. По-високи от нас са дори и доходите на учител в Румъния, а спрямо някои от страните от бившия Източен блок разликата вече се измерва в пъти.

Дали 70 лева са достатъчни, за да привлечем млади учители?

В момента педагозите под 30 години са под 5 на сто от учителския персонал, въпреки че стотици млади хора завършват педагогика всяка година. Повечето от тях обаче се насочват към друга работа, свързана с образованието, най-често в неправителствени организации. Причината – стартовата заплата на млад учител до момента бе 530 лева, сега става 600. В същото време една неправителствена организация, „Заедно в час“, всяка година изпраща по училищата млади учители без опит, но доплаща към стартовите заплати, които държавата им дава, така че месечният им доход става 1200 лева.

Само през пролетта на тази година над 1000 млади българи кандидатстваха за общо 70-те места, които организацията отпускаше. Иначе казано, младите не бягат от учителската професия, а от ниските доходи, които тя носи.

Тези доходи вече са съизмерими с нивата, които заплатите на учителите имаха, преди да започне голямата им стачка по време на управлението на Даниел Вълчев.

Именно тогава бяха въведени делегираните бюджети, през които върви формирането на учителските заплати. В тези бюджети парите се превеждат на брой ученици, така че те облагодетелстват преди всичко големите училища. Онова, което и синдикалисти, и държава пропускат, е, че в момента продължава да има учители в малки училища, които след десет години стаж се трудят за 500-600 лева, просто защото училището е в обезлюден регион или защото е професионална гимназия с неатрактивни специалности. За тях увеличението ще бъде смешно, защото на 500 лева заплата то ще е малко над 50 лв. и една част от него ще отиде за данъци и осигуровки. Накрая вероятно ще вземат около трийсетина лева.

Именно ниските заплати са една от причините образователната ни система да не може да привлече добре подготвени кадри, които действително желаят да направят нещо в нея. А ако някой от тях иска да стигне до класната стая, се налага да го прави през неправителствени организации или да работи на две места.

Повишението в момента е твърде ниско, за да направи професията на учителя по-атрактивна, особено в момента, когато в повечето училища натоварването расте, тъй като учителите биват ангажирани в проекти, кръжочни форми и извънкласни занимания, за повечето от които или получават жълти стотинки, или не получават нищо. Сериозна промяна в училище може да има едва тогава, когато тези пари се увеличат несимволично – лидерката на Синдиката на българските учители Янка Такева неведнъж е посочвала като пример заплатите на „Заедно в час“ и е заявявала, че промяна няма да има, ако учителските заплати не станат поне 1000 лева.

Държавата обаче няма волята, а явно и ресурса, да промени това. Неотдавна, в периода на управлението на кабинета „Орешарски“, бе изготвена една стратегия за привличане на педагогическите кадри, чиито автори първоначално имаха идеята да заложат по-сериозен ръст на заплатите. Тази идея обаче отпадна, тъй като е ясно, че средства за това няма, и бе заложено предимно на нематериални стимули.

Всъщност, една от промените в училище може да се случи след влизането на тази част от новия закон, с която ще се въведе оценяване на учителите на всеки 4 години. Идеята е заедно с добрата оценка да идва повишение на заплатата, а при две слаби оценки да следва уволнение. Ако за качествено преподаване учителите получават повече пари, и ако оценяването им не се прави формално, едва тогава има вероятност педагозите да започнат да си вършат работата. А не да влизат в класната стая с мотото „Работя толкова, за колкото ми плащат“.