Какво се случи с кметовете многомандатници на тези местни избори? Идва ли времето за раздялата с този модел на окопаващите се във властта управници? Има ли предел от брой мандати, някакъв неписан праг на насищане, на преяждане с власт, след който избирателите вече не могат повече да правят компромиси и не гласуват за старите си кметове?

На областно ниво картината с многомандатниците изглежда доста по-различна, отколкото в по-малките общини. Там, въпреки че от власт паднаха някои знакови фигури, някои от тях станали синоним на местен феодал като кмета на Ботевград Георги Георгиев (подкрепян назад във времето от различни политически партии, на миналите избори избран със съдействието на ГЕРБ, а преди тези останал без подкрепата на най-управляващата партия), кмета на Свищов Станислав Благов, Вельо Илиев в Петрич или Михаил Лисков в Харманли.

Същевременно обаче в Попово продължава с нов "скромен" седми пореден мандат кметът Людмил Веселинов. Той управлява общината от 1991 г. На последните избори се явява от местна коалиция - любима форма на  кметовете многомандатници, но с подкрепата на АБВ. На другия край на България в Гоце Делчев отново на власт остава кметът Владимир Москов. Той управлява югозападната община "едва" от 1995 г. (от времето на червената карта на Клара Маринова).

На ниво т. нар. големи кметове обаче  ситуацията изглежда доста по-различна. От властта си отидоха Георги Иванов, кмет на Хасково от 1999 г., Минчо Казанджиев, кмет на Ловеч от 2003 г., Детелина Николова, начело на Добрич от 2003 г., Красимир Мирев, кмет на Търговище от 1999 г. (Мирев не се кандидатира на тези избори), Денчо Бояджиев в Разград (от 2005 г.). Досега изглеждаше, че неписаният предел, до който стигат кметовете на областни градове е четири мандата. След това пренасищането с власт, местните феодални практики, съмненията за злоупотреби или доказаните нарушения изчерпват  търпението на избирателите или местният бизнес си намира по-подходящ кандидат, който е по-скромен и по-малко самостоятелен (примерно).

Краен случай е кметът на Варна Кирил Йорданов, който беше преждевременно свален от власт чрез протести, след като изчерпа търпението на гражданите. Повечето кметове не достигат и до четвърти мандат. 

На тези избори обаче това "неписано" правило беше опровергано. Кметът на Монтана Златко Живков без проблем беше избран за пети път и то на първи тур. Живков е начело в Монтана от 1999 г. На тези избори се яви, подкрепен от Реформаторския блок.

Живков обаче остава изключение засега. 

Напомняме, че Живков оглавява областния град в една от най-слабо развитите области в страната и в целия Европейски съюз. "Монтана е една от областите с най-нисък БВП на глава от населението – 5559 лв. през 2011 г. при средно ниво от 10248 лв./човек. И през 2013 г. кризата на пазара на труда продължава да се задълбочава. Средногодишният коефициент на безработица се увеличава за пета поредна година, достигайки 16,7% (спрямо 12,9% за страната), а средногодишният коефициент на заетост на населението над 15 години спада до 39,0% при 46,9% за страната. В резултат на това растежът на доходите е силно потиснат. Те нарастват с 4,65% на година в периода 2004–2013 г. при среден темп от 8,50% за страната. Средногодишният доход на лице от домакинството в областта през 2013 г. възлиза на 3276 лв. при средно ниво за страната от 4814 лв.", се казва в изследване на Института за пазарна икономика от 2014 г. "Регионални профили: показатели за развитие".

Дори и на следващите избори постижението на Златко Живков от пет мандата няма да може да бъде застрашено.