Банковият надзор на БНБ не е достатъчно ефективен за поддържане на стабилността на банковата система и за защита на интересите на вложителите поради невъзможността му своевременно да установи проблемите в кредитните институции, както и да предприеме адекватни мерки за тяхното предотвратяване. Това е основният извод в одитния доклад на Сметната палата за дейността на банковия надзор у нас в периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г.

Документът вече е внесен в Народното събрание, което разпореди проверката на 29 април 2015 г.

Сред основните констатации от одита са:

"Нормативно дейността е осигурена, има вътрешни правила за правомощията и процедурите на банковия надзор, но те не са систематизирани и не създават последователна, изчерпателна и ясна рамка, която да регламентира цялостно дейността по надзора, с всички етапи и нивата на управление. 

Почти всички правомощия, компетентности и отговорности по банков надзор са концентрирани в подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“. Управителният съвет и управителят на БНБ не са ангажирани с надзорния процес, поради което има риск надзорната дейност да не е ефективна. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, е получил правомощия да прилага и неформални мерки  за въздействие заедно с надзорните мерки, което освен че е в противоречие със Закона за кредитните институции, е и  предпоставка да се избегне прилагането на необходима надзорна мярка. Същият подуправител има право да предлага лице, което да го замества и то да е от по-ниска степен в йерархията, без заместването да е обвързано с конкретен обем на правомощията. Това създава риск за правилността и обективността на решенията, които са от изключителна компетентност на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“.

Според резултатите от одита липсва утвърден ред за изготвяне и утвърждаване на годишни планове за надзорни инспекции и отговорности. Процесът по избор на банките, планирани за проверка, не е документиран. Няма и мотиви при определяне и на обхвата на инспекциите (пълни или тематични), респективно кои рискови дейности на съответната банка са изключени от проверката и защо. 

"В резултат се дава възможност за субективно планиране на тематични инспекции с ограничен обхват, без да се покриват адекватно съществуващи рискове пред банките и банковата система, и така някои банки да не бъдат обект на проверки за дълго време", пише в доклада.

Сметната палата е установила съществени проблеми с административния капацитет на надзорната дейност. При прилагането на нова регулаторна рамка „Базел III“ и значителна по обем нова отчетност неоснователно е намален броят на служителите, изпълняващи дейности по инспекции и дистанционен надзор. Това е довело до паралелно извършване на инспекции на място и дистанционен надзор от едни и същи служители. 

Делът на кредитните институции, в които през одитирания период е извършена инспекция на място, е намалял значително, като от 68 на сто през 2012 г. стига до 43 на сто през 2014 г. Наблюдава се и тенденция за увеличаване на дела на тематичните, за сметка на пълните инспекции на банките, с произтичащите рискове за качественото изпълнение на възложените функции и отговорности.

"Не е извършвана проверка по същество за верността на данните в отчетите, подавани от кредитните институции за целите на дистанционния надзор. Това създава предпоставки банки, подали неверни данни, да получат и некоректни рейтинги", се казва още в документа от проверката.

Проблемите обаче не свършват дотук.

"Значителен брой служители имат права да модифицират съхранявана чувствителна информация на сървър във вътрешната мрежа на БНБ. В резултат на това са налични тримесечни доклади от дистанционния надзор с последни промени, извършени месеци след докладването им, което поставя под съмнение автентичността на съхраняваната чувствителна информация", пише в доклада.

Освен това в управление „Банков надзор“ липсвала изградена система за управление на рисковете от нередности и измами.

"Няма механизъм за проверка на декларациите по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Това поражда реални рискове служители на БНБ да осъществяват банков надзор на институции, с които имат договорни взаимоотношения", уточняват от Сметната палата.

Според доклада в периода 2012-2014 г. са извършени общо 27 пълни инспекции, като се наблюдава тенденция на намаляване.

Одиторите отбялязват, че е обезпокояващ фактът, че четири от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция през тригодишния одитиран период, девет от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в шест са извършвани само тематични или специализирани проверки.

Дори и когато са правени инспекции на място, те не са били ефективни. Причините за това са стряскащи.

Оказва се, че част от работните документи на надзора са попълвани от служители на една от проверяваните кредитни институции. Освен това липсвали проверки за свързаност между кредитополучатели и акционери на банка, не се проверявало целевото усвояване на кредитите, както и източниците за погасяване на кредитите.

Всичко това създава среда за измамни практики, констатират от Сметната палата.  

Според ведомството съществува възможност за субективна преценка за информирането на подуправителя на БНБ за резултатите от надзорните инспекции на място, като не за всички инспекции са му представяни докладите. В централната банка изобщо не е прилаган унифициран подход за отразяване на резултатите от инспекциите на място.

След проверка за проследяване на паричните потоци на една от банките, инспекторите са установили, че подчинен срочен дълг се финансира от самата нея, в ущърб на интересите на вложителите ѝ. В последствие Управителният съвет на БНБ е отменил дадено преди повече от половин година разрешение, нарушаващо правото на ЕС, за включване в капитала от втори ред на средствата по договор за подчинен срочен дълг.

Сметната палата е дала 13 препоръки на Управителния съвет на БНБ за подобряване на надзорната дейност и повишаване на нейната ефективност. Срокът за изпълнението им е една година.