Когато Доналд Тръмп върна митата като основно оръжие на американската външна политика, това изглеждаше като поредния епизод от неговия сериал „Америка на първо място“. Днес вече е ясно, че ефектът е много по-голям: американският протекционизъм ускорява стратегическо пренареждане на търговските и инвестиционните потоци. Европейският съюз – най-големият единен и свободен пазар в света с около 450 милиона потребители –  все по-често се обръща към Азия: към Китай като индустриален и технологичен гигант, към Индия като демографска и икономическа суперсила в процес на излитане, към Япония и Южна Корея като високотехнологични партньори и ключови играчи в отбраната.

Наблюдаваме поредица от конкретни ходове: визити на лидери, подписани договори, пренасочени инвестиции, нови вериги на доставки. Ако човек проследи внимателно новините от последните месеци, картината става кристално ясна: митата на Тръмп сближават Европа с Азия и ускоряват преориентацията на континента към многополюсен модел.

Германия търси стратегическа дълбочина в Азия

Германия е най-добрият барометър за това как реагира европейската индустриална сърцевина на новия американски курс.

„Светът стана по-несигурен и алиансите, на които сме разчитали, започват да се разпадат“, признава икономическият министър Катерина Райхе.

Тя говорѝ на енергиен форум, но посланието е много по-широко: Германия трябва да търси нови партньори – Южна Америка, Индия, Близкия изток, Канада, Австралия, Азия. Американските мита върху европейски стоки вече се усещат в икономиката, а прогнозите за растеж са свити до 1–1,5% годишно – темп, който Райхе определя като „несъстоятелен“.

На корпоративно ниво реакцията е още по-видима. Данни на германския институт IW (Institut der deutschen Wirtschaft - Köln) показват, че инвестициите на германски компании в Китай през 2025 г. са надхвърлили 7 милиарда евро – най-високото ниво от четири години и с 55,5% повече от 4,5-те милиарда през 2023–2024 г. Това е стратегически избор: от BASF и Volkswagen до Infineon и Mercedes‑Benz, германските фирми засилват присъствието си в Китай, за да укрепят местните си вериги на доставки и да произвеждат „в Китай за Китай“. Както обяснява Юрген Матес от IW, локализацията е начин да се намали рискът от американски мита и експортни ограничения.

Но германският завой към Азия не се изчерпва с Китай. Индия се превръща във втория голям стълб. Берлин и Делхи водят напреднали преговори за мащабен договор за подводници – проект за милиарди евро, включващ трансфер на технологии и дългосрочно военно-техническо сътрудничество.

Берлин и Делхи водят напреднали преговори за мащабен договор за подводници – проект, в който ThyssenKrupp Marine Systems и индийските корабостроителници ще изградят заедно ново поколение дизел-електрически подводници за индийския флот. Това показва, че Германия вече гледа на Индия не само като на пазар, а като на стратегически партньор в отбраната – сектор, който доскоро беше доминиран от Русия.

Заедно с това германските инвестиции в САЩ намаляват почти наполовина в първата година от втория мандат на Тръмп – бизнесът гласува с краката си.

Италия: от Пекин към Делхи и Токио

Италия беше първата голяма европейска държава, присъединила се към китайската инициатива „Един пояс, един път“. При Джорджа Мелони Рим направи рязък завой: през 2023 г. Италия официално се оттегли от инициативата. Това не означаваше автоматично връщане към чисто атлантическа ориентация. Напротив – Мелони започна да изгражда нови мостове в Азия, този път - през Делхи и Токио.

Първото ѝ посещение в Индия като премиер беше през март 2023 г., когато с Нарендра Моди обсъдиха отбранително сътрудничество, космически технологии, енергетика и дигитална икономика. Индия, която традиционно купува оръжие от Русия, все по-често гледа към европейски технологии. Втората линия е Япония: Италия, Япония и Великобритания са в центъра на проекта GCAP – следващото поколение изтребител, който свързва европейски и японски компании в дълбока технологично сътрудничество.

През септември 2023 г., по време на срещата на върха на Г‑20 в Ню Делхи, Джорджа Мелони имаше ключова среща с Моди, която издигна отношенията между Италия и Индия до стратегическо партньорство и окончателно очерта новия азиатски вектор на Рим. Заедно с Моди тя постави отбраната в центъра на двустранния дневен ред – от съвместно производство и трансфер на технологии до участие на италиански компании в индийската програма „Make in India“ – и разшири сътрудничеството към енергетика, водород, космически изследвания и дигитална икономика. 

По време на неотдавнашната си обиколка в Япония и Южна Корея Джорджа Мелони затвърди амбицията на Италия да се утвърди като активен играч в Индо‑Тихоокеанския регион, като в Токио потвърди задълбочаването на стратегическото партньорство с Япония в областта на отбраната, критичните суровини, икономическата сигурност и високите технологии, а в Сеул – първата визита на италиански премиер от близо две десетилетия – договори разширяване на сътрудничеството в изкуствения интелект, полупроводниците, отбранителната индустрия, енергийния преход, космическите технологии и инфраструктурата. И в двете столици Мелони подчерта общата визия за стабилен и свободен Индо‑Тихоокеански регион и позиционира Италия като партньор, който търси диверсификация отвъд Европа и Китай, вписвайки азиатската обиколка в по-широкия завой на Рим към Азия.

Великобритания: Стармър между Пекин и Токио

След Брекзит Великобритания е в особено положение: извън единния пазар, но икономически преплетена с него, и традиционно разчитаща на „специалните отношения“ със САЩ. Митата и заплахите на Тръмп разклащат тази архитектура. На този фон първото посещение на британски премиер в Китай от осем години насам придобива особена тежест. Киър Стармър пътува до Пекин с делегация от бизнес лидери и министри.

В Китай той постави акцент върху икономическите връзки, инвестициите и стабилизирането на отношенията след години на напрежение, като същевременно настоя за по-голяма прозрачност, защита на британските компании и сътрудничество по глобални теми като климат, здраве и изкуствен интелект. В Япония фокусът беше по-ясно стратегически: Лондон и Токио потвърдиха ангажимента си към проекта GCAP за следващо поколение изтребител, разшириха сътрудничеството в отбраната, технологиите и киберсигурността и подчертаха общата си визия за свободен и стабилен Индо‑Тихоокеански регион.

Последната визита на Киър Стармър в Индия се състоя на 1–2 септември 2024 г., когато той участва в срещата на върха на Г‑20 в Ню Делхи и проведе отделни двустранни разговори с премиера Нарендра Моди. Според агенция Ройтерс двамата лидери обсъдиха ускоряване на преговорите за Споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство, както и разширяване на сътрудничеството в отбраната, енергетиката, технологиите и веригите на доставки. Вестник „Гардиън“ потвърждава, че Стармър е подчертал ролята на Индия като ключов партньор в британската стратегия за Индо‑Тихоокеанския регион и е търсил рестарт на отношенията след години на застой. Посещението е първото му в Индия като премиер и се вписва в по-широкия опит на Лондон да укрепи позициите си в Азия след Брекзит.

Канада: бунтът на „средните сили“

Канада не е европейска страна, но също усеща митата на Тръмп и драстичните промени във външаната политика на САЩ, които той внесе. Канадският премиер Марк Карни на последния Международен икономически форум в Давос призова „средните сили“, в които той включи страната си, европейските страни, Австралия, Южна Корея – да се обединят, за да не бъдат „жертви“ в съперничеството за надмощия между големите.

Карни беше в Китай беше през януари 2026 г. и се срещна с президента Си Цзинпин в Пекин. Според Азиатско‑тихоокеанската фондация на Канада визитата се превърна в един от най-значимите външнополитически моменти на Отава: тя доведе до нова рамка за стратегическо партньорство, пътна карта за икономическо и търговско сътрудничество и напредък по два чувствителни двустранни въпроса. Анализът подчертава, че посещението сигнализира фундаментално нов подход на Канада към Китай в условията на фрагментиращ се световен ред.

По време на посещението Китай и Канада постигнаха напредък по два чувствителни въпроса, които години наред блокираха двустранните отношения. Първият е свързан с ограниченията, които Пекин наложи върху канадския износ на селскостопански продукти – рапица, свинско и говеждо – в периода на дипломатическо напрежение от 2018–2020 г.; визитата на Карни доведе до ангажимент за технически преговори и постепенно размразяване на достъпа. Вторият засяга строгия канадски режим за китайски инвестиции в сектора на критичните суровини, въведен по съображения за национална сигурност; двете страни се договориха за рамка, която да направи правилата по‑предвидими, без Отава да отменя ограниченията. Тези стъпки бяха оценени като първи реален пробив в отношенията след години на застой.

Посещение на Карни в Индия е планирано за първата седмица на март 2026 г., като е потвърдено от индийския върховен комисар в Отава. И тази визита цели рестарт на отношенията и включва подписване на многомилиардна сделка за уран, споразумения в енергетиката, критичните суровини, изкуствения интелект, както и стартиране на преговори по всеобхватно икономическо партньорство, което да удвои двустранната търговия. Посещението следва „китайския завой“ на Карни и е част от стратегията му за диверсификация отвъд САЩ.

Карни ще се постарае да затвори дипломатическият разрив между Индия и Канада, започнала през септември 2023 г., когато предшественикът му Джъстин Трюдо заяви в парламента, че има „достоверни доказателства“ за участие на индийски агенти в убийството на Хардийп Сингх Ниджар – канадски гражданин и сикхски активист, когото Делхи определя като терорист. Индия категорично отхвърли обвиненията, последва взаимно експулсиране на дипломати, временно спиране на индийските визови услуги за канадци и замразяване на търговските преговори. Отношенията се сринаха до най-ниското си ниво от десетилетия.

Финландия: малка държава, голямо послание

Визитата на финландския премиер Петери Орпо в Пекин изглежда скромна, но е симптоматична. Си Цзинпин използва срещата, за да артикулира китайската визия за „справедлив и основан на ред многополюсен свят“ и „универсално изгодна глобализация“. Той подчерта, че Китай и Европа са партньори, не съперници, и призова финландските компании да навлизат по-активно на китайския пазар. Финландия се позиционира като конструктивен посредник в отношенията ЕС–Китай, а Орпо дори подчерта, че Пекин може да допринесе за прекратяване на войната в Украйна, ако ограничи сътрудничеството си с Москва.

Си постави в центъра на разговора икономическото партньорство, като според „Синхуа“ подчерта, че Китай и Финландия трябва да задълбочат взаимноизгодното сътрудничество в енергийния преход, кръговата икономика, земеделието, горите и научно‑техническите иновации. Си призова финландските компании да навлязат по‑активно на китайския пазар и увери, че новият петгодишен план ще бъде съпроводен с по‑високи стандарти на отваряне към света. Този тон представлява отчетливо затопляне на отношенията, които през последните години бяха охладнели заради европейските санкции срещу Китай, финландската критика към нарушенията на човешките права в Синцзян и Хонконг, както и по‑твърдата линия на Хелзинки след присъединяването към НАТО.

Орпо използва визитата, за да промотира интересите на финландския бизнес в Китай и да подчертае значението на предвидима среда за търговия и инвестиции, като според Ройтерс е поставил акцент върху технологиите, енергетиката и устойчивите индустрии. Разговорите за разширяване на икономическите връзки в рамките на отношенията ЕС–Китай, включително достъпа до пазари и веригите на доставки, също бяха представени като възстановяване на конструктивния диалог след години на напрежение, породено от европейските разследвания за субсидии, ограниченията върху китайските инвестиции в критични сектори и взаимните търговски подозрения. В този контекст посещението на Орпо беше възприето като реална стъпка към нормализиране и обновяване на икономическото сътрудничество.

ЕС и Индия: „майката на всички сделки“

Най-ясният израз на азиатския завой на Европа е мегасделката между ЕС и Индия. След две десетилетия преговори Брюксел и Делхи се договориха за споразумение, което ще намали или премахне митата върху почти всички стоки. Сделката ще намали или премахне митата върху 96,6% от износа на ЕС за Индия и върху 99,5% от индийския износ за ЕС. Очаква се европейският износ да се удвои до 2032 г., а компаниите да спестят около 4 милиарда евро годишно. Индия намалява митата върху европейските автомобили от нива до 110% към 10% в рамките на няколко години, а митата върху вина и спиртни напитки падат от 150% до 75% веднага и постепенно до 20–40%.

Мегасделката, определена от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен като „майката на всички сделки“, е не просто икономически пробив, а ясен геополитически сигнал. Тя идва в момент, когато администрацията на Тръмп разклати доверието на континента чрез заплахи за мита, включително заради отказа на Дания да продаде Гренландия, и когато европейските лидери все по-открито признават, че международният ред, на който са разчитали десетилетия, вече не е даденост. Както подчерта президентът на Кипър Никос Христодулидис пред Европейския парламент, това е „момент, който изисква решителни и обединени действия“ и създаване на „по-автономен и по-отворен към света съюз“. Кипър в момента председателства Съвета на ЕС.

Сделката е част от по-широка вълна: споразумения с Меркосур, Индонезия, Мексико, Швейцария, както и активни преговори с Канада. Тази мрежа от партньорства е пряка реакция на усещането, че трансатлантическата връзка вече не може да бъде единственият стълб на европейската икономическа сигурност. Както отбелязва анализаторът Гарима Мохан от German Marshall Fund, именно комбинацията от напрежението с Китай и „фрактурата в трансатлантическото партньорство“ е ускорила сближаването между Брюксел и Делхи.

Споразумението между ЕС и Индия започва да дава отражение далеч отвъд Брюксел. Само дни след като Урсула фон дер Лайен подписа споразумението в Ню Делхи, Вашингтон рязко промени тона си към Индия. Тръмп обяви в социалната мрежа Truth Social, че САЩ са постигнали „търговско споразумение“ с Делхи, което предвижда намаляване на допълнителните мита върху индийски стоки от 25% на 18% — значителна отстъпка, ако се има предвид, че през август същите тези мита бяха повишени до 50%, едни от най-високите, налагани от администрацията му върху която и да е държава. Както отбелязва „Вашингтон пост“, Белият дом е потвърдил, че ще бъдат отменени и допълнителните 25-процентни наказателни мита, въведени заради покупките на руски петрол от Индия.

Тръмп обаче представи тази отстъпка не като реакция на европейско-индийския пробив, а като част от геополитическа сделка: според него премиерът Нарендра Моди се е съгласил да „спре да купува руски петрол“ и да увеличи покупките на американски енергийни продукти, „а евентуално и на венецуелски“. Моди благодари за „прекрасното съобщение“ в социалната мрежа X, но — както отбелязва „Вашингтон пост“ — не потвърди нито отказ от руския петрол, нито обещание за премахване на индийските мита върху американски стоки. Той призна единствено новата ставка от 18%, което подсказва, че част от твърденията на Тръмп са по-скоро политическа рамка, отколкото реално договорени условия.

Това разминаване е показателно. Както отбелязва „Нюзуик“, именно подписаното миналата седмица споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия е засилило позициите на Делхи в преговорите с Вашингтон. Индия вече не е страна, която трябва да приема американски условия — тя е ключов партньор в новата глобална архитектура, към когото се надпреварват да се приближат и Европа, и САЩ. В този смисъл митническата отстъпка на Тръмп е не толкова жест на щедрост, колкото признание за променения баланс на силите.

„Ню Йорк таймс“ отбелязва, че макар 18-процентните мита да са по-ниски от въведените през август, те остават шест пъти по-високи от средните 2,5%, които американските вносители са плащали преди новата митническа политика. Това означава, че „сделката“ на Тръмп е по-скоро ограничено смекчаване на собствените му рестрикции, отколкото реална либерализация. Но тя е достатъчна, за да изпрати сигнал към Делхи, че Вашингтон не може да си позволи да бъде изместен от европейските компании на индийския пазар — особено след като ЕС вече договори премахване или намаляване на митата върху 96,6% от своя износ за Индия.

В същото време Белият дом се опитва да представи промяната като част от стратегия за ограничаване на руските приходи от петрол. Американският министър Скот Бесент заяви, че вносът на руски суров петрол в Индия се е „сринал“, а Тръмп подчерта, че Делхи ще купува повече американски енергийни продукти. Но както отбелязва „Нюзуик“, това е удобна политическа рамка, която прикрива факта, че САЩ са били принудени да смекчат митата си, за да не загубят стратегически партньор в момент, когато Европа вече предлага на Индия по-изгодни условия.

Така търговската сделка ЕС–Индия се превръща в катализатор на по-широка геополитическа динамика. Тя не само укрепва позициите на Делхи в глобалната търговия, но и принуждава Вашингтон да коригира курса си — да премине от наказателни мита към по-умерена политика, която да задържи Индия в орбитата на американските интереси. А това е още едно доказателство, че в новия многополюсен свят Европа вече не е просто наблюдател, а активен фактор, способен да променя поведението на другите големи сили.

Идва ред на Австралия

Заедно с усилията за финализиране на споразуменията с Латинска Америка и Индия, Европейската комисия активизира и един от най-трудните досега досиета – преговорите с Австралия. Според информация на "Политико", Фон дер Лайен планира посещение в Австралия още този месец, непосредствено след участието си в Мюнхенската конференция по сигурността. Целта е амбициозна: сключване на комбинирано споразумение за сигурност и търговия, което да възроди преговорния процес, блокиран в края на 2023 г. заради спорове около квотите за говеждо и агнешко месо.

Преди визитата на Фон дер Лайен в Брюксел ще се проведе среща между европейския търговски комисар Марош Шефчович и австралийския министър на търговията и туризма Дон Фарел – знак, че двете страни се опитват да разчистят най-тежките технически препятствия. Квотите за селскостопански продукти остават ключов препъникамък, а очакванията са, че именно те ще предизвикат нова вълна от недоволство в рамките на ЕС, подобно на реакциите срещу споразумението с Меркосур.

През декември държавите членки дадоха мандат на Комисията да договори и отделно отбранително споразумение с Канбера – ход, който следва логиката на вече подписаните партньорства с Обединеното кралство, Канада и Индия. За ЕС подобна сделка би имала стратегическо измерение: тя би осигурила достъп до огромните австралийски залежи от критични суровини. Австралия е най-големият производител на литий в света и разполага с вторите по големина запаси от мед, което я превръща в ключов партньор за европейската индустриална трансформация и за намаляване на зависимостите от Китай.

В този контекст евентуалното споразумение с Австралия се вписва в по-широката стратегия на ЕС да изгради мрежа от „устойчиви“ търговски и стратегически партньорства. Но то също така подчертава напрежението между геоикономическите амбиции на Брюксел и вътрешнополитическите реалности в държавите членки – особено в селскостопанския сектор, който вече реагира остро на договореностите с Меркосур. Ако сделката с Канбера бъде финализирана, тя ще се превърне в още един тест за способността на ЕС да балансира между глобалната конкуренция и вътрешната социално-икономическа устойчивост.

Мерц в Залива

Паралелно с усилията на Европейската комисия да разшири мрежата от стратегически партньорства, Германия — най-голямата икономика в ЕС — предприема собствена офанзива за диверсификация на енергийните и търговските си връзки. Както отбелязва европейското издание на "Политико", канцлерът Фридрих Мерц започва първата си обиколка в Персийския залив с ясно формулирана цел: намаляване на зависимостта от Съединените щати и Китай, които според него вече не могат да бъдат разглеждани като стабилни и предвидими партньори в епохата на „голямата силова политика“.

Тази визита — със спирки в Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ — е показателна за новия германски реализъм. След като руските доставки на газ бяха прекъснати, Германия замени едната зависимост с друга: 96% от вноса ѝ на втечнен газ през миналата година идва от САЩ, а делът на американския LNG в ЕС като цяло се очаква да достигне 40% до 2030 г. Това поражда тревога в Берлин, че Вашингтон може да използва енергийната си доминация като инструмент за политически натиск — опасение, подсилено от новата американска стратегия за национална сигурност, която открито говори за „проектиране на сила“ чрез енергийни ресурси.

В този контекст Мерц търси алтернативи в Залива: Катар и ОАЕ като големи производители на природен газ, както и Саудитска Арабия, с която Германия вече договаря разширено сътрудничество в областта на водорода. Това се вписва в по-широката европейска тенденция — ЕС също обмисля засилване на енергийните връзки с Катар, както потвърди енергийният комисар Дан Йоргенсен. Но германската активност поражда и напрежение в Брюксел: някои дипломати виждат в нея национална солова акция, която рискува да подкопае общата европейска линия.

Освен енергетиката, Мерц преследва и друг стратегически приоритет: разширяване на търговските и инвестиционните връзки със „средни сили“, които могат да балансират влиянието на САЩ и Китай. Това включва и отбранителната индустрия — сектор, в който Германия, след разхлабването на ограниченията за износ на оръжие, се позиционира като все по-привлекателен партньор за държавите от Залива.

Критиците обаче предупреждават, че подобни партньорства с авторитарни режими поставят под въпрос ценностната основа на европейската външна политика. Както отбелязва експерт, цитиран от "Политико", изборът е между „висока зависимост от американски LNG“ и „ръкостискане със силови властници“, което поставя ЕС пред труден морален компромис. Мерц отговаря с аргумента на Realpolitik: в новата международна среда Европа трябва да „говори езика на силовата политика“, ако иска да защити интересите и ценностите си.

Така германската инициатива в Залива се превръща в още един елемент от по-широката европейска дилема: как да се намалят стратегическите зависимости, без да се компрометира политическата легитимност и единството на ЕС. И доколко отделните държави членки могат — или трябва — да водят собствени паралелни преговори, когато залогът е общата енергийна и геополитическа устойчивост на Съюза.

Eвропейска автономия: от енергетика до отбрана

Успоредно с търговията Европа ускорява изграждането на собствен отбранителен капацитет. След руското нахлуване в Украйна ЕС създаде финансови инструменти за подкрепа на отбранителната индустрия, но критиките на Тръмп дадоха нова скорост. Лидерите на ЕС вече са се договорили за увеличени бюджети и за пакет от 150 милиарда евро нисколихвени заеми за противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерия, боеприпаси, дронове, киберсистеми и военна мобилност. Акциите на европейските оръжейни производители - от Rheinmetall и Thales до Leonardo и Saab - растат, защото Европа започва да изгражда реална стратегическа автономия.

Най-ясният знак за промяната идва от енергетиката. След като ЕС замени руския газ с американски втечнен природен газ (LNG), зависимостта от САЩ скочи от 5% на над 25% за пет години. Сега обаче европейският енергиен комисар Дан Йоргенсен предупреждава, че Европа рискува „да замени една зависимост с друга“. Брюксел вече активно търси алтернативи: Канада, Катар, Алжир, Северна Африка, Източното Средиземноморие, както и неруски ядрени горива.

„Геополитическата турбулентност събуди Европа“, казва Йоргенсен, и по думите му е ясно, че съюзът трябва да може „да се грижи сам за себе си“.

Какво означава всичко това за САЩ и Европа

За САЩ последствията са двойни. От една страна, те остават огромен пазар и технологичен център, но относителният им дял в европейската търговия и инвестиции намалява. От друга страна, отслабва политическото влияние, което Вашингтон извлича от икономическата си тежест. Ако Европа може да компенсира американски мита с по-добър достъп до азиатски пазари, заплахата от тарифите губи част от силата си.

За Европа картината е по-двусмислена. Ползите са очевидни: диверсификация на риска, достъп до най-бързо растящите пазари, по-силна позиция в глобалната игра между САЩ и Китай. Но има и разходи: по-дълбока зависимост от авторитарни режими, вътрешни разделения в ЕС, потенциални конфликти заради въглеродните мита на ЕС, човешките права и сигурността, преориентиране на китайските производствени свръхкапацитети към Европа за сметка на нейните потребители.

Едно е ясно: митата на Тръмп не просто разклащат световната търговия. Те ускоряват процес, който така или иначе щеше да се случи – превръщането на Европа от предимно трансатлантически играч в самостоятелен център в един многополюсен свят, в който Азия вече е нов център на тежестта. А ЕС – най-големият единен пазар на планетата – вече не може да си позволи да гледа само на запад.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".