ГЕРБ спечели поредните си избори, всъщност откакто съществува като политическа сила формацията няма загуба. Нещо, което лидерът й Бойко Борисов не пропуска да спомене. ГЕРБ триумфира и на изминалите местни избори. Какво прави партията толкова печеливша? Гледната точка на трима анализатори от дискусията, организирана от фондация "Фридрих Еберт" за изводите от гласуването на общински съвети и кметове.

Антоний Тодоров: Партия на целия народ, умело се използват страховете на хората

Отминалите местни избори закрепиха статуквото. Те утвърдиха хегемонията на ГЕРБ, тя е очевидна, коментира анализаторът Антоний Тодоров. Защо обаче ГЕРБ продължава да бъде начело във всички тези избори.

Една от причините е структурна, смята Тодоров. "Ние виждаме най-недемократично функциониращата партия. Има членска маса, има национално събрание, но няма междинен орган, само една комисия от 11 души. Ако погледнете устава на ГЕРБ и го сравните с уставите на всички останали партии, ще видите че, те предвиждат друго функциониране. Това е най-недемократичният устав", отбелязва той.Друга причина - ГЕРБ изглежда масова партия. Тя е не е изградена като класическите партии, електорално тя е на практика партия на целия народ. В нея има представителство от всички - и леви, и десни, и центристи, всякакви граждани, като представителството им съответства на представителството в цялото общество, отчита Антоний Тодоров. Всичко това е на основата на една ретокира, която мнозина определиха като популистка, апелът там е към всички. 

Това не е партията с особена цел или програма, която казва: "Ситуацията е такава, искаме така да я промени." Тя казва: "Сегашното положение е лошо, ние ще го промени."

Партиите на Виктор Орбан, на Ердоган са от същия тип, отчита анализаторът.  

Според него има и една конюнкурна причина за успеха на ГЕРБ. Той се позовава на книгата "Шоковата доктрина" на  Ноами Крайн. Там се развива тезата, че все повече политическите елити управляват обществата, основавайки се на техните страхове. Българските страхове са емигрантите, гръцкият сценария, украниската криза. В говоренето на лидерите на ГЕРБ тези страхове умело се използват.

"Масовите страхове карат хората да подкрепят правителствената партия. И до голяма степен обясняват тези резултати от изборите", е мнението на Антоний Тодоров.

Петър-Емил Митев:Специфичен бойкоцентризъм

На отминалите избори ГЕРБ постигна по-голяма концентрация на власт с по-малка изборна подкрепа, отчита социологът Петър-Емил Митев. На местните избори гласуваха за ГЕРБ 1,1 млн. избиратели, сега са около 900 хил. Парадоксът е, че с по-малко гласове партията печели по-силни позиции в местната власт.

Настани се маскираното всевластие. Според Митев ГЕРБ еволюира към политическия център, ГЕРБ успява чрез специфичния бойкоцентризъм.

Сред другите фактори са масовата апатия, кризата в левицата. БСП остава втора, но вече е и второстепенна политическа сила. Подобни процеси има и в Полша - левицата там въобще не успая да влезе в парламента. Подобни процеси има и в друга посткомунистическа страна - Унгария.

"Борбата губи идейния характер, победителят мачка", синтезира ситуацията анализаторът.

Власт-пари-власт - това е формулата смята той. В по-прецизиран вариант: "консолидирана власт-контролирани пари-пълзящ авторитаризъм".

Според него бизнесвръзките на ГЕРБ са уточнени, на ДПС-непоклатими и ГЕРБ се съобразява с тях. 

Петър-Емил Митев посочва за трайните изборни успехи на ГЕРБ и умелото боравене с еврофондовете. 

Огнян Минчев: Налага се еднополюсна система с една водеща партия

Успехът на ГЕРБ, смята Огнян Минчев, е комбиниран ефект от няколко неща. Първо, трябва да се взема предвид влиянието на мажоритарната система, при която с по-малко гласове печелиш повече властови позиции.

Второ, важен елемент е силната организационна структура на управляващата партия и мобилизирането й в максимална степен. "В условията на партиен упадък тази структура изигра важна роля на мобилизирането на избирателите на ГЕРБ", смята политологът.

  1. На трето място, съществена роля за успеха изиграла и "употребата и злоупотребата с административен ресурс", което довело до допълнителни гласове в полза на ГЕРБ

Според Минчев става дума за общ модел на развитие в посткомунистическите и балканските държави. В него се налага еднополюсна система с една водеща партия. Огнян Минчев даде за пример политическата ситуация в Македония, Сърбия, Унгария, Полша. "Да не говорим за Турция и постсъветските републики". Неговата оценка е , че става дума за дълбочинен процес – който води до еднополюсна политическа система. Тя се доминира от една партия, която започна да упражнява властта в условията на мек авторитаризъм. "Акцентът обаче не е върху мек, а е върху авторитаризъм", уточни Минчев. неговото обяснение е, че голямата причина трябва да се търси в процеса на демодернизация на тези общества.

"Подобни партии обикновено се наричат популистки, народняшки партии обаче е по-точно", смята политологът.

Те разчитат на естествения консерватизъм на дребния и средния човек, който съществува в в рамките на една унаследена структура. В нея е важно наличието на силен водач, статуквото получава силна подкрепа, този човек не е в стоятоние да вземе нещата в свои ръце. Активният процес чрез миграцията води до напускането на по-младите, по-модерните, по-интелигентите. Увеличава се относителният дял на малцинствата, бедните, необразованите. 

Така се завръщат квазипатерналистките форми и йерархии, които могат да бъдат окачествени като квазифеодални, смята Минчев.