1. Полицията и армията в една нормална държава трябва да стоят извън и далече от политиката. Набъркването им в нея у нас би било нова, непозната и много опасна фаза на деинстуционализация. Вероятността за нещо такова е малка, но е по-добре да е нулева. През последните дни става пределно видимо, че в страната (а може би и извън нея) има сили, които биха се възползвали от всяка дестабилизация. Атаките на сайтове на институции и театралният атентант срещу знакова милиционеро-подземна фигура са само два сигнала за това;

2. Полицаите могат да имат синдикални искания и има начини те да се предявят. Част от тях може и да са оправдани. Но нищо от това не означава, че те трябва да се впускат в незаконни протести или пък да ескалират исканията си в политически. Не е тяхна работа да сменят министри, да се произнасят за коалиции или геополитическата ориентация на страната. Това вече е недопустима политизация, срещу която трябва да има бърз и ефективен отговор;

3. МВР има очевидна нужда от реформа. България е с най-висок брой служители на полицията на глава на населението – а особен резултат от това няма. Структурни промени, които ще имат бюджетни измерения, са безспорно необходими. Правителството трябва да бъде подкрепено, когато работи в тази посока;

4. Реформите трябва да бъдат оповестени предварително, а да не се сервират в последния момент. В противен случай засегнатите са прави да реагират, че не са били консултирани;

5. Дали цялата афера с протестите е режисирана или не, е от второстепенна важност. И така е ясно, кой се опитва да се възползва от нея и какви са неговите цели;

6. От една страна това са гравитиращите около ДПС медии, които са изразител на позицията на своите патрони. А тя очевидно е, че протестът на полицаите трябва да се използва за сваляне на това правителство и идването на власт на самостоятелно правителство на ГЕРБ (с подкрепа на ДПС). След провала на същата стратегия на местните избори, сега я виждаме издокарана в полицейска униформа;

7. От друга страна, БСП използват протеста с по-праволинейна цел – просто падане на дясноцентристкото правителство;

8. Към тази група трябва да бъде добавен и Цветан Цветанов, който явно вижда в протестите шанс да измести министър Бъчварова и да се върне в МВР на вълната на изборните си подвизи. Тази безхитростна политическа линия може и да не е координирана с ДПС и медийната им империя, но може и срещите с г-н Пеевски в кабинета на г-н Цветанов да продължават. Поне метафорично казано. В такъв случай вече броим от среща No. 40 нагоре и заключаваме, че старата любов ръжда не хваща;

9. Всички тези стратегии са прозрачни и дори неприкрити. Толкова неприкрити, че г-н Лютви Местан реши да направи втора идентична пресконференция по темата – да не би някой да е пропуснал да чуе тезите. В някакъв смисъл тези стратегии са и разбираеми. Това, което ги прави дълбоко проблематични, обаче, е, че те разчитат на пряка или поне инцидентна политизация на полицията. Това поне досега не се е случвало в големи размери и хилядите, наети в МВР, не са били инструментализирани за тяснопартийни цели. Да, подслушване и използване на ДАНС е имало и преди, но до пряка политизация не се е стигало дори по време на масови протести. Да не копаем ново дъно, от което трудно ще излезем!

10. За да не се стига до ескалация на „пуча“, очевидно трябва да продължат разговорите по синдикалните искания. Идеята не би трябвало да е да се намалява заплащането на сега наетите, а да се оптимизират структури. Всъщност, самата логика на реформата изглежда точно такава. Сегашните назначения, запазвайки привилегиите си, нямат основание да спъват бъдеща реорганизация на сектора – в крайна сметка това отива отвъд синдикалната им защита и засяга политически по своя характер въпроси. Обществото е в правото си да реши колко и какви полицаи да издържа. Тези, които са били назначени при определени условия, могат да бъдат третирани като заварен случай, но това не им дава и вето върху всяка промяна за вбъдеще;

11. Освен всичко друго, настоящата ситуация ни дава основание да се замислим върху вътрешната монолитност и устойчивост на партийни структури от рода на ГЕРБ. Такива, които разчитат на един лидер за своята идентичност и вътрешна кохезия. Колкото и мощен да изглежда този лидер, очевидно той по-скоро прикрива с тялото си множество вътрешно-партийни напрежения и разломи, които обаче си съществуват и избиват на повърхността дори при сравнително слаби кризи – като настоящата. Бламирането на Борисов за военното разузнаване, пространните изказвания на Цветанов (основно срещу Румяна Бъчварова и основния коалиционен партньор РБ) могат да бъдат четени в тази светлина. Това не означава, че Борисов е засенчен от Цветанов или че е изпуснал властта в ГЕРБ. Но така или иначе това, което държи, е по-крехко, отколкото мнозинството си представя;

12. И накрая: конспиративните теории не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка, защото в случая са свързани с хора, свикнали на милиционеро-конспиративна дейност. Уви, у нас името им е милион. За съжаление, ДС не е вече само реална биографична принадлежност, но и въпрос на манталитет и социализация. В този смисъл вече имаме агенти на ДС, родени и след 1989 г. На цялата общност, да им е честит празникът на (руско-съветския) разузнавач – 5-ти ноември! 

13. В тази връзка – един виц: „Вървял си Щирлиц по Орлов мост, а в душата му било някак ведро и оптимистично. "Незабелязано влязохме във 21 век", мислил си доволно той.“

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.