Артур Туремка е генерален мениджър на MasterCard за региона на Балканите – Албания, България, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. Той заема тази длъжност от началото на 2013-та година.

Той има магистърска степен по маркетинг и мениджмънт от Варшавския университет. Следвал е и бизнес администрация в Университета в Грац в Австрия и в момента завършва докторска дисертация по мениджмънт във Варшавската школа по икономика.

- Г-н Туремка, проучване на MasterCard Ernst & Young показва, че сивата икономика в България е 17% от БВП. Високо или ниско е това ниво в сравнение със страните от региона и как ще коментирате, че се смята, че сивата икономика в България е около 30%?

- Трябва да направя някои уточнения. Ние използвахме уникална и много прозрачна методология, базирана на различни източници на данни, както и иконометрични модели.

Забравете за тези 30%, които бяха обявявани преди 2-3 години в различни доклади, където се използва методологията на проф. Шнайдер, защото това е нещо различно. Освен това даваме данни и за разбивката по сектори, които допринасят най-много за сивата икономика. 

Но ако сравним това ниво с други пазари, които изследваме, в Централна и Източна Европа това е един от най-високите проценти.

- Кои са секторите с най-висок риск? Отличава ли се по това България от другите държави?

- Най-голям дял е на сива икономика има при храните, напитките, кафенетата и ресторантите, горивата. В страните, които изследваме - България, Сърбия, Босна, Полша, Словакия, Чехия, Словения, Хърватия, тези сектори типично са с най-голям дял на сивата икономика.

- Какви мерки биха били най-подходящи за прилагане от правителството, за да бъде намален делът на сивата икономика?

- Смятаме, че най-подходящо е прилагането на комбинация от различни мерки които да включват задължения и стимули. Задълженията са свързани главно с паричните трансфери в брой и нерегистрираните плащания. Прилагането на нисък праг, над който всички разплащания трябва да се извършват по електронен път, задължение на всички малки и средни търговци да имат ПОС-терминал освен касов апарат.

Като стимули предлагаме различна комбинация от данъчни отстъпки за търговците, които имат ПОС-терминали и използват електронни разплащания. Също така е необходимо да има истимули за потребителите като връщане на част от платените с карти пари, данъчни отстъпки, лотарии.

Електронните разплащания трябва да бъдат стимулирани, а потребителите и търговците да бъдат обучавани да ги използват.

- Какъв според вас е най-подходящият праг за горна граница на разплащанията в брой за българския пазар?

- Оценката за това, каква сума потребителят смята за малка или голяма, е субективна. Смятаме, че стойностите над 20 лв. не се смятат за дребни пари. Така че всяко плащане над 20 лв. трябва да става по електронен път. Въпреки че виждаме, че голяма част от електронните транзакции са и под 20 лева. Така че дали ще е 20, 25 или 30 лв., това е повече психологическа стойност, отколкото действителна.

- В България все по-голямо разпространение получават безконтактните банкови карти, с които плащането на малки суми става на касата без въвеждане на ПИН. Как върви процесът на разпространението им?

- Много сме доволни от това колко бързо се разпространяват както картите, така и ПОС терминалите, които дават възможност за плащане с тях. Ще ви спомена някои числа. В края на 2012 г. разпространението на безконтактни карти и бекконтактни терминали беше между 1,2% и 1,5% от всички. Не мога да дам конкретни данни, но тази година наблюдаваме около 40% дял на безконтактните терминали, а 50% от всички MasterCard карти в страната са безконтактн.

Смятаме, че предложението ни към банките беше прието много добре и че както нашата, така и инвестицията на банките в тази сфера абсолютно си заслужава.

Въпреки, че все още има места, където търговците не са обучени да използват технологията, потребителите я посрещат изключително добре. А разпространението на безконтактни терминали се увеличава както сред големите, така и сред малките търговци.

- Много хора смятат, че информацията от радиочипа на картата може да бъде копирана от разстояние.

- Не сме ставали свидетели на подобно нещо. Сигурността и технологията не позволяват такова нещо да се случи. Специално за безконтактния режим на картата ние използваме по-съвършени и сложни методи на удостоверяване. Както статични, така и динамични, в комбинация.

- Има ли срок, в който всички карти и терминали в България ще станат безконтактни?

- За картите не сме слагали срок, защото към момента разпространението и приемът им става по естествен начин. Повечето банки в България мигрират към този стандарт. Но има срок, който прилагаме за терминалите. От 1 юли тази година всички нови терминали трябва да имат безконтактен режим, но всички други трябва да мигрират към стандарта до края на юни 2018 г. Но като гледаме нивото на проникване и динамиката, съм оптимист, че това ще се случи.

- Търговецът трябва ли да прави някакви допълнителни разходи за подмяна на терминала?

- Зависи от големината на търговеца, както и от това дали терминалът е отделно устройство или е интегриран в касовия апарат. Все пак това е нещо допълнително, необходима е някаква инвестиция, но по-голямата част от нея се поема от обслужващата банка и от MasterCard.