Последната среща между Путин и саудитския престолонаследник емир Мохамед бен Салман в Москва показа дълбочината на кризата между двете страни. Путин напразно се опитва да внуши идеята, че саудитците са били впечатлени от руския военен потенциал в Сирия и че двете държави са обединени от общата цел – осуетяване възникването на „ислямски халифат“.

От саудитска страна прозвуча предупреждение за сериозни последици за Москва от агресията й в Сирия, което контрастира с внушенията за сътрудничество. Виталий Наумкин, който бе координаторът на срещата „Москва 2“ с представители на сирийската опозиция, заяви, че не е очаквал Рияд да реагира толкова негативно на военната намеса срещу терористите в Сирия, при положение че последните застрашават сигурността на кралството по същия начин, по който атакуват и Дамаск. Според него, тясното сътрудничество на Москва с Техеран, без което не е било възможно да се нанесат точни въздушни удари срещу опозицията в Сирия, е в основата на гнева на Рияд и по-специално на саудитските улеми. (духовниците в сунитския ислям - б.р.)

Това изявление внушава, че Саудитска Арабия подкрепя руската намеса, но е против иранската роля в нея.

Очевидно е, че руското ръководство добре е използвало този коз, особено отчитайки разочарованието на страните от Залива от американската политика по отношение на Сирия и Иран. Всичко това наложи отпечатък върху развитието на руско-саудитските отношения през последния период. На повърхността всичко в тях изглеждаше нормално.

През юли т.г. например, Рияд оповести, че ще инвестира в Русия около 10 млрд. долара в селското стопанство, фармацевтиката, логистиката и недвижимото имущество. Пак тогава двете страни подписаха договор за сътрудничество в сферата на ядрената промишленост. Появиха се дори сведения за предстоящи оръжейни сделки. Според Френско-руската обсерватория, Рияд е проявил интерес за закупуването на 950 бойни машини от типа Бе-ен-бе за пехотата. В замяна Москва била обещала да обсъди съвместна експлоатация на петролни залежи с ОПЕК, което би представлявало исторически поврат в позициите на Русия. Освен това, Москва се е опитала да сближи позициите между Сирия и Саудитска Арабия, инициирайки посещението на шефа на сирийското бюро за национална сигурност ген. Али Мамлук в саудитската столица.

И много петрол

Под повърхността обаче течаха други процеси, свързани с отказа на Рияд от 2014 г. насам да намали производството на суров нефт, с което нанесе икономически вреди както на Иран, така и на Русия. Не е тайна, че тази позиция на саудитците бе своебразна санкция за подкрепата, оказвана от тези две страни за сирийския режим и за осуетяване опитите за неговото сваляне.

Самата Саудитска Арабия понесе загуби в резултат на срива в цените на петрола. Според източници от петролните компании в региона, само през миналата година Рияд е намалил инвестициите си в чужбина с 50 млрд.долара, за да запуши дупката в бюджета си и за да финансира военните операции в Йемен. Според официални сведения, само за девет месеца валутният резерв на страната се е стопил от 746 на 672 млрд. долара.

Макар че водещи икономисти считат, че финансите на Саудитска Арабия в близко бъдеще не са застрашени, намаляването на валутните резерви на страната е обезпокоителна тенденция. Оттук и опитите за търсене на решения, свързани с разширяването на нефтодобивната промишленост чрез установяване на саудитско партньорство с други производители, като Русия.

Шефът на компанията „Роснефт“ Егор Сечин заяви през септември, че двете страни обсъждат „петролен съюз“ за подялба на пазара и че дори Рияд предложил на Русия да се включи в ОПЕК. Подобна идея обаче се натъква на съображения от политически и стратегически характер, които не са свързани с икономическата логика. Джонатан Шанзар, бивш експерт по антитероризма в американското финансово ведомство и заместник-директор по проучванията във фондацията „Защита на демокрацията“, цитира саудитски дипломат:

„Ако нефтът би допринесал за постигането на мир в Сирия, не виждам как е възможно Саудитска Арабия да не се възползва от това за постигането на споразумение“.

Същевременно, еволюцията на ситуацията в Сирия показа, че поне в краткосрочна перспектива шансовете за сътрудничество между двете страни не са налице. Което на практика означава, че Рияд и Москва водят скрита петролна война. Така например, Саудитска Арабия започна да продава на Полша петрол на занижени цени, като по такъв начин удря по традиционните доставчици за тази страна. Този факт накара Егор Сечин да заяви: „Саудитците бързо пренасищат пазара“. Дори може да се каже, както твърди и Шанзар в интервю във ливанския в. „ал-Нахар“, че тази петролна война е изиграла определена роля за активизиране на военната роля на Русия в Сирия, което обаче не означава, че би компенсирала загубите на Москва от „черното злато“. Според този наблюдател, стремежът на Путин е да се възползва от изтеглянето на САЩ от Близкия изток, за да възстанови традиционното влияние на Русия в региона. Това на свой ред би разкрило перспективата за сключването на оръжейни и други сделки, от които Москва се нуждае.

Русия, войната и религиозната война

Освен тази петролна война, след началото на военното присъствие на Русия в Сирия се засилват предупрежденията за „религиозна война“. В отговор на декларацията на Руската православна църква, в която войната в Сирия е обявена за „свещена война срещу тероризма“, саудитският улем Абдалла ал-Мухайсени, който понастоящем се намира в Сирия, заплаши, че тази страна ще се превърне в гроб за руснаците и че ще стане втори Афганистан за Москва. Наред с това, 52-ма саудитски улеми призоваха към „джихад“, т.е. свещена война срещу руснаците.

Разбира се, десетки хиляди джихадисти в Сирия не се нуждаят от особено уговаряне, за да се нахвърлят срещу руснаците. Според Шанзар обаче под въпрос е дали те ще получат съответните ресурси и допълнително обучение, за да дадат отпор на руската авантюра. През последните няколко седмици се множат апелите от страната на опозицията, подкрепяна от Вашингтон, за предоставяне на ракети „земя-въздух“ за отблъскване на нападенията на руската и сирийската авиация. Досега Вашингтон отказва да предостави подобно оръжие на сирийските опозиционери. Не е ясно обаче дали ще го прави и в бъдеще, когато войната ще навлезе в нова фаза.

А както е известно, „стингерите“ решиха хода на войната през 80-те години на миналия век в Афганистан