Факт 1: Българските деца през последните години не се „тъпчат“ все повече, а точно обратното.

Среднодневният прием на енергия при децата от всички възрастови групи през 2014 е с около 10% по-нисък от този през 2004 година. Децата до 14 годишна възраст консумират по-малко въглехидрати, мазнини, НМК и ПНМК (мастни киселини) през 2014, сравнено с 2004. Консумацията на храни от децата между 14 и 18 години се запазва същата. Всъщност, според самото Министерство, делът на въглехидратите в енергийния прием на децата над 7 години е под-препоръчителния.

Факт 2: Като изключим мазнините, приемът на останалите храни от деца е в рамките на нормалното. За какво прекаляване, пък било то особено с консумацията на храни - захарни изделия и безалкохолни, може да се говори при средна консумация от 30 грама и 100 мл. съответно на ден?

Децата от всички възрастови групи консумират по около 150 грама зеленчуци и 250 грама плодове на ден. Консумацията на мляко варира от 150 до 230 грама на ден, в зависимост от възрастовата група. Консумацията на месо започва от 75 грама на ден при децата под 2 години и достига 160 грама на ден при децата между 14 и 18 години. Среднодневната консумация на захарни изделия е 17 грама при най-малките и 35 грама на ден при 14-18 годишните. Консумацията на безалкохолните напитки (без сокове и нектари) започва от 3 милилитра при най-малките и достига до 100 милилитра при 14-18 години на ден.

Факт 3: Затлъстяването на децата между 14-18 години е най-ниско, въпреки че те приемат най-много енергия, най-много безалкохолни напитки, най-много сладки, най много чипсове и най-много мазнини. Затлъстяването е проблем при някои от децата под 14 години, при които почти всички храни са в нормата. Парадокс?

Затлъстяването в България сред децата между 5 и 9, и 10 и 13 години е по-високо, отколкото сред тези между 14 и 18 години. В последната група то е само 7.5% и трудно може да се нарече критичен проблем. Между 2011 и 2014 децата със свръхтегло и затлъстяване се увеличават, макар и с малко, във възрастовите групи между 7-9 и 10-13 години, но намаляват в групата между 14-18 години.

Факт 4: Значима част възрастните хора, които в България преимуществено имат по-ниски доходи от пенсии и малки спестявания, са в голям риск от затлъстяване. В същото време, това са хора с богат житейски опит, които със сигурност знаят, че филето е по-здравословно от колбасите и че пресният фреш от портокали е по-здравословен от лимонадата – просто доходите им не позволяват да ядат често филе, пък камо ли предимно филе.

При мъжете между 60 и 74 години, 45% са със свръхтегло и 28% са със затлъстяване. При мъжете над 75 години, 35% са със свръхтегло и 20% са със затлъстяване. При жените между 60 и 74 години, 37% са със свръхтегло и 35% са със затлъстяване. При жените над 75 години, 43% са със свръхтегло и 18% са със затлъстяване.

Факт 5: Физическата активност сред повечето българи, включително сред младите, е особено ниска. В същото време, това е добре установена причина за затлъстяване, а от там и до редица болести. Дори и да не прекаляват с храната, при отсъствие на почти всякаква енергична физическа активност, както децата, така и възрастните, ще качват килограми над нормалното.

70% от българите не практикуват спорт през свободното си време. 50% от мъжете и 70% от жените нямат енергични физически натоварвания през нито един ден от седмицата. 30% от децата между 10 и 19 години нямат никаква физическа активност през свободното си време. Делът при момичетата е два пъти по-висок от дела при момчетата.

Факт 6: Домашните забавления (компютър и телевизия) доминират свободното време на учениците (особено от началните класове), а физическата активност е много ниска. Много от учениците не спортуват, защото нямат желание да го правят и никакви данъци, нови площадки и т.н. не могат да променят това. Само родители и близки могат да ги накарат. Други не намират с кого, което показва проблем със социализацията.

Над 40% от децата не практикуват спорт, защото нямат желание. Поради това, че няма с кого, не спортуват 20% от учениците, а защото наблизо няма къде – около 25%. Финансовите ограничения са причина за едва около 5% от неспортуващите. Над 3 часа дневно използват компютър 26% от учениците през учебните дни и 54% от учениците през почивните дни. 17% от учениците гледат телевизия над 3 часа през учебните дни, а 40% гледат над 3 часа през почивните дни.

Факт 7: Министерството на Здравеопазването обявява, че редица негови политики са довели до значимо изменение в предлагането на храни в училищата, като солените и сладките закуски, както и безалкохолните са намалели в пъти, а пресните плодове са се увеличили почти тройно.

През 2008 година, 74% от училищата предлагат чипс и солени закуски, 77% - бонбони и сладки закуски, 68% - безалкохолни със захар, 37% - пресни плодове, 31% - мляко. През 2013 година предлагането е съответно: 19% от училищата – чипс и солени закуски, 54% - бонбони и сладки закуски, 28% - безалкохолни със захар, 86% - пресни плодове, 44% - мляко.

Да не говорим, че като си загрижен за здравословното хранене първата стъпка е да си свършиш работата. Та нима министърът на здравеопазването не управлява структурите, които би трябвало да гарантират, че в училището има само тези храни, които държавата е определила да присъстват.

Изводът

Затлъстяването в България е проблем за много от децата под 14 години, които се хранят според препоръката на министъра и приемат незначителни количества от набедените за „вредни” храни. Приемът на сладки и безалкохолни расте в групата на 14 до 18-годишните, а тогава затлъстяването спада до много ниски нива, които практически не могат да се посочват като проблем. Причината е проста – масовата култура и новите технологии премахват почти изцяло физическата активност на малките деца. Дори и при спадащ енергиен пример и здравословно хранене, те не изгарят достатъчно калории и затлъстявят. Другата проблемна, от гледна точка на затлъстяването, група са възрастните хора, основно пенсионери, и причината за това също не са предлаганите за облагане храни. И тук освен ниските доходи, които не позволяват балансирано хранене, се добавят и новите технологии, (телевизори с много канали) които почти изцяло изместват забавленията с физическа активност (разходки, например).

Тези проблеми са изключително трудни за решаване, тъй като засягат културни особености и технологичния напредък – все неща, върху които правителството има ограничен инструментариум за работа.

Ако Министерството държи да действа с данъци, то трябва да наложи данък „телевизия“, данък „компютърна игра“, данък „турски сериал“ и данъчни облекчения за ритане на топка, тичане и скачане на въже. Данъците върху храните са изстрел в напълно грешна посока и само ще създадат камара нови проблеми, както икономически така и политически и социални.