Румен Гълъбинов е икономист и финансист, бил е председател на Агенцията за застрахователен надзор, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, член на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Български Имоти" (сега част от Булстрад Виена Иншурънс Груп".

- Г-н Гълъбинов, каква е равносметката след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) за останалите банки в България?

- Случаят с КТБ оказа влияние на лихвения пазар, както между банките, така и на крайния - за самите потребители. Може би две трети от хората, които успяха да си изтеглят парите и тези, които получиха средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, ги вложиха на депозити в български банки с чуждо участие, с чуждестранен капитал.

За много кратко време - буквално за два месеца, от края на м.г. се получи една свръхликвидност в чуждите банки тук. Тя им позволи да намалят лихвите по депозитите на близки до европейските нива и затова не ни учудва, че в момента те са толкова ниски. 

В същото време този прилив е за сметка на отлив или на задържане на депозитите в банките с българско участие. Българските банки с българска собственост нямат такава свръхликвидност. Те са принудени да взимат ресурс на кредитния пазар на по-високи цени, за да могат да предлагат кредити. Чуждите банки са по-конкурентни от тях. И ако някой сваля лихвите още, то пак ще са банките с чуждестранно участие. Те могат да се рефинансират от банките-майки на още по-ниски нива.

- Смятате ли, че този процес ще окаже значение и за резултатите от т.нар. стрес тестове на банките у нас, които ще бъдат проведени през следващата година?

- На фона на наближаващите стрес тестове много хора си задават въпроса дали ще издържат някои от българските банки с българско участие. Дали ще им стигне капиталът. Може да се наложи държавата да направи капиталова инжекция и по-добре да стори това, отколкото да дава после ликвидна подкрепа. Миналата година в КТБ не се направи нито капиталова, нито ликвидна подкрепа, а се направи селективно ликвидна подкрепа за друга банка и там временно се решиха нещата.

- Какво би означавала капиталовата подкрепа?

- Акционерно участие. Държавата става собственик в банката. Ще ви дам един прост пример. България и Португалия не са чак толкова различни по население, естествено, като икономика имат различни мащаби. Спомняте ли си банката "Еспирито Санто"? Тя беше аналог на КТБ. Раздавала е кредити чрез SPV-та (б.р, специално създадени за усвояване на определен кредит фирми) през фирми и офшорки на свързани със собствениците лица.

Миналата година тя изпадна в затруднение и вместо правителството да я остави да фалира, Португалската централна банка влезе в ролята си, смени мениджмънта, а в нея бяха вкарани 4,4 млрд. евро капитал. Банката беше преименувана на "Ново банко" и сега правителството има 4 оферти от потенциални инвеститори за нея.

Една година по-късно правителството може да излезе от банката, да продаде целия дял и да върне голяма част от тези пари и банката да продължи да работи с други акционери. БНБ и българското правителство можеше да направят това м.г. Не се направи. Отиде се на другия вариант, който според мен излиза по-скъпо.

Затова смятам, че еко в резултат от стрес тестовете се окаже нужда от капитал за някоя банка, това е по-добре да стане с капиталова, отколкото с ликвидна подкрепа. Ако банката се изпусне след ликвидна подкрепа, то тя няма да може да се продаде.

- Преди ден управителят на БНБ Димитър Радев загатна, че очаква консолидация в банковия сектор.

- Ако се започва с такива изявления това означава, че държавата няма намерение да оказва капиталова подкрепа. По-скоро да окаже регулаторна подкрепа, като разреши някакви сливания, вливания, поглъщания на банки. Т.е. да е по-благосклонна такива сделки да минат бързо. Да ги разреши, но да не дава нито един лев за капитал на банките.

Което може и да е добре, стига тези операции наистина да бъдат заздравяващи. Трудното в нашата страна е да се намери свеж инвестиционен ресурс, а такъв ще трябва за банките. Капиталовата подкрепа не може да дойде само от преоценка на офисите на банката и на недвижимите имоти и вземания от кредитния портфейл. Тя трябва да дойде с кеш.

Ако се установи недостатъчност, тя ще е в ликвидна форма. Иначе временно може да тушираш проблема, но догодина новата банкова формация също няма да е устойчива.

- Върху какво ще се фокусират стрес тестовете?

- Има различни критерии, които се вземат предвид, но най-важните са risc-based capital - капитал, базиран на риска, който се поема по регулацията Базел II. Другото е адекватност по отношение на провизиите - провизиране на кредитния портфейл, на вземанията. И третото е т.нар. бърза ликвидност - управлението на активите и пасивите на банката да се извършва по такъв начин, че банката да има възможност за бързо изплащане на суми в брой с определена част от депозитната маса. Така че да не може дестабилизацията ѝ да е провокирана от примерно, 500 човека, които отиват и искат да си изтеглят депозитите наведнъж.

Т.е., дори да има малки психологически моменти на несигурност, банката трябва да може сама да ги поеме.

А не да се наредят по 100 човека пред 5 офиса на банката и на другия ден тя да се обади в БНБ и да декларира, че няма пари на каса, за да плаща.

При банките все по-голямо значение след кризата на деривативите и надценените левъриджи, които правеха, придобива правилото Cash is king. В крайна сметка, ако нямаш пари в брой, с които да осигуриш ликвидност, изпадаш веднага в затруднения.

Гръцките банки, колкото и да ги критикуваха, се справиха горе-долу със ситуацията. Въведоха се лимити за дневно теглене, но в момента няма проблеми за преводи, като се създадоха повече условия да се правят безкасови разплащания. Между другото, в България не може да се продължава с плащането в брой на такива големи суми.

- Какъв може да бъде най-лошият сценарий догодина?

- Българските банки в повечето случаи имат международни одитори съответно чрез българските им представители. Проблемът, който може да възникне след стрес тестовете е, дали тук те използват същите критерии, както и в чужбина. Какво се получи в Гърция? Оказа се, че банките са "лъгали" с оценките на недвижимите имоти. Самата гръцка криза предизвика спад на недвижимите имоти с около 30%. Но после се оказа, че в портфейлите на банките заложените имоти са много надценени - не с 30, а с 50 и повече процента. Нещо, което може да се окаже и тук.

- Един вид, може "да гръмнат" ипотеките?

- Не говоря точно за ипотечните кредити, защото там рядко става надценяване. А и платците са хора като нас, които общо-взето са едни от най-безрисковите клиенти. Банките ни оценяват имота на доста под пазарната цена, после ние участваме с 25 или 30% собствено участие и тя дава оценка от 60-70%, което означава, че си е оставила 30-40% "застраховка".
Въпросът е по-скоро за корпоративни залози на недвижими имоти, които може да са оценени високо, но ако се стигне до тяхното изпълнение, да не могат да се продадат и на много ниски цени.

- Може ли да излезе наяве "втора КТБ"?

- Още когато КТБ работеше, се създаде този модел на SPV-тата и прехвърляне на кредитите през няколко фирми, но той не е използван само от нея, а и от други български банки. Излязоха информации за офшорни фирми в Кипър, които са получили кредити за милиарди и са ги прехвърлили през още 5-6 фирми на други хора.

Също така има случаи и в страната на отпуснати на роми кредити, по начина, по който се използват за схеми с ДДС.
Да не се окаже, че начинът на работа на КТБ е бил начин на работа и на български банки. Аналогия маже да се открие и не е трудно.

Ако се върна на предишния ви въпрос, най-лошият сценарий е ако държавата няма средства за капиталова подкрепа, а просто ги остави и им каже, че ще получат съдействие само като регулации. Т.е. ако отговарят на формалните изисквания, ще получат разрешение за сливане, поглъщане и т.н. Въпросът обаче е дали това ще подобри капиталовата им позиция след приключване на трансакцията.

Може би реално няма да има чужд инвеститор, който да ги купи. Другото е, че ако привидно един баланс се замени с друг, това няма да промени качеството на активите. От две лоши банки няма как да се получи една хубава.

При всички случаи ако държавата даде капиталова подкрепа, тя трябва да назначи и ново ръководство на банката и да му даде срок. След година работя тя трябва да направи опит да търси инвеститор.

- Смятате ли, че държавата ще върне парите, вложени за изплащане на гарантираните депозити в КТБ?

- Като правя преглед, мисля, че за една година няма да може да върнем повече от 5% от общата маса на несъстоятелността на КТБ. С този темп след колко време ще бъде възстановена цялата сума? При това, първите 2-3 години са най-усилните, след това с отминаването на времето започват да текат давности, масата се разпада.

- В същото време вървят и цесии...

- Ако се допусне повечето от тези цесии да минат, естествено, че се намалява масата на несъстоятелността. Така в крайна сметка от предоставените 3,6 млрд. лв. държавата ще си получи от КТБ най-много 100 млн. лева.

Такива хитринки за съжаление със съвършената ни съдебна система някои хора ще успеят да си прокарат. И ще се разглеждат случай по случай, като няма да може да се изгради системност. Според случая, според който ги прави. И това е много лош прецедент, който дава сценарий и при следващо неблагоприятно развитие на ситуацията с банките.

Затова по-добре да не се стига до такава схема. По-добре с капиталова подкрепа, отколкото с ликвидност.

България веднъж сгреши миналата година, като не оказа нито капиталова, нито ликвидна подкрепа на КТБ. Това не трябва да се повтаря. Ако една банка има затруднения е много по-добре държавата да влезе с капиталова подкрепа в нея, защото това дава добър сигнал на международните инвеститори. Ако има нужда банката ще може да вземе много повече пари за ликвидност от външните пазари, защото има сигурност от това, че държавата е акционер в нея.

Като направиха ликвидна подкрепа за Първа инвестиционна банка, тя може ли да си ги върне тези пари? Не вярвам. Не вярвам много на министър Горанов, че те искат да ги върнат, а той не им дава. Нека си ги поиска, вместо да прави актуализация на бюджета. Тези пари ще му свършат работа за 20-те заплати на полицаите, за здравната каса, даже и ще останат.