Съпругът на жена, загинала при бомбените атаки в Париж, написа трогателно послание до "любовта на живота ми" и обеща да отгледа техния 17-месечен син "щастлив и свободен".

Антоан Леири, чиято съпруга Елен Мюал-Леири беше сред жертвите в Батаклан, публикува емоционално писмо във фейсбук, за да сподели загубата си, но и решителността си да продължава да обича, да покаже как любовта надмогва омразата. Той се обърна директно към терористите, отнели живота на съпругата му. Антоан, който за първи път среща 35-годишната си съпруга преди 12 години, заяви на атентаторите: "Няма да ви подаря омразата си".

Досега постът му във фейсбук е споделен 208 880 пъти. 

“Няма да имате омразата ми.

“В петък вечер вие откраднахте живота на едно изключително същество, любовта на моя живот, майката на сина ми, но няма да получите омразата ми. Не знам кои сте и не искам да знам. Вие сте мъртви души. Ако този Бог, заради когото убивате на сляпо, ни е създал по свой образ и подобие, то всеки куршум в тялото на съпругата ми, е била рана в сърцето му.

Така че – няма да ви направя този подарък - да ви мразя. Вие това искате, но да отговоря с омраза от гняв, би означавало невежество – същото, което ви е направило това, което сте. Искате да се страхувам, да гледам моите сънародници със съмнение, да жертвам свободата си заради сигурността. Загубили сте.

Тази сутрин я видях. Най-накрая, след нощи и дни в очакване. Тя беше точно толкова красива, каквато беше и когато излезе в петък вечер, каквато беше и когато се вклюбих безпаметно в нея преди повече от 12 години. Разбира се, че съм съкрушен от скръб, отдавам ви тази малка победа, но тя ще бъде краткотрайна.

Знам, че тя ще е с нас всеки ден, че ще се открием отново в рая на свободните души, до който вие никога няма да имате достъп.

Ние сме двама – моят син и аз, но сме по-силни от всички армии на света. Няма да ви отделям повече време. Трябва да отида при Мелвил, който се пробужда от своя сън. Той е едва на 17 месеца. Той ще яде, както всеки друг ден, след това ще отидем да си играем, както досега и през целия си живот моето малко момче ще ви носи обида и огорчение, защото ще бъде щастлив и свободен човек. И не, и неговата омраза няма да получите.

Ето и оригиналното послание:

Vous n’aurez pas ma haine”

Vendredi soir vous avez volé la vie d’un être d’exception, l’amour de ma vie, la mère de mon fils mais vous n’aurez pas ma haine. Je ne sais pas qui vous êtes et je ne veux pas le savoir, vous êtes des âmes mortes. Si ce Dieu pour lequel vous tuez aveuglément nous a fait à son image, chaque balle dans le corps de ma femme aura été une blessure dans son coeur.

Alors non je ne vous ferai pas ce cadeau de vous haïr. Vous l’avez bien cherché pourtant mais répondre à la haine par la colère ce serait céder à la même ignorance qui a fait de vous ce que vous êtes. Vous voulez que j’ai peur, que je regarde mes concitoyens avec un oeil méfiant, que je sacrifie ma liberté pour la sécurité. Perdu. Même joueur joue encore.

Je l’ai vue ce matin. Enfin, après des nuits et des jours d’attente. Elle était aussi belle que lorsqu’elle est partie ce vendredi soir, aussi belle que lorsque j’en suis tombé éperdument amoureux il y a plus de 12 ans. Bien sûr je suis dévasté par le chagrin, je vous concède cette petite victoire, mais elle sera de courte durée. Je sais qu’elle nous accompagnera chaque jour et que nous nous retrouverons dans ce paradis des âmes libres auquel vous n’aurez jamais accès.

Nous sommes deux, mon fils et moi, mais nous sommes plus fort que toutes les armées du monde. Je n’ai d’ailleurs pas plus de temps à vous consacrer, je dois rejoindre Melvil qui se réveille de sa sieste. Il a 17 mois à peine, il va manger son goûter comme tous les jours, puis nous allons jouer comme tous les jours et toute sa vie ce petit garçon vous fera l’affront d’être heureux et libre. Car non, vous n’aurez pas sa haine non plus.