"Помощта ни може и да не е военна, може да бъде логистична, помощ по отношение на информация", каза министърът на външните работи Даниел Митов след поисканата от Франция помощ от останалите страни в Европейския съюз. Поводът вече е известен на всички - обявената от Париж война срещу джихадистите след атентатите във френската столица, при които загинаха 129 души, а няколкостотин бяха ранени.

Сега въпросът е: разполага ли България с институции, които да изглеждат надеждни за държавите-партньори и чиито услуги да бъдат приемани със задължителното в такива случаи доверие? За съжаление въпросът с доверието не може лесно да получи положителен отговор. И ако доскоро ниското одобрение за работата на институциите бе разглеждано като вътрешен проблем, в ситуация като настоящата това логично става повод за тревоги и отвъд границите на България.

Първи случай

Ако проследим реакцията на институциите след масираната атака срещу сайтове на държавни институции в последния месец, ще останем с впечатлението, че очевидно „не ни пука”. Президентът Росен Плевнелиев единствен сезира ДАНС да разследва тези случаи - никой друг не дава знак това да е важен въпрос. Но има и друго: след като президентът заяви пред „Индипендънт“, че „имa мнoгo мaлĸo cтpaни пo cвeтa, ĸoитo мoгaт дa opгaнизиpaт пoдoбни aтaĸи“, вниманието се фокусира не толкова върху самия проблем, колкото върху добавеното от изданието директно посочване на Русия. Последваха искания за импийчмънт, призиви за оставка, дежурните обвинения в „национално предателство“ (към коя нация?), но основният въпрос си остава все така неглижиран.

Може ли някой да „свали“ сайтовете на държавните институции? Кой и как е допуснал това? Ако вчера е направил такъв удар, какво може да направи утре? И защо никой не се интересува от отговорите на тези въпроси? За управляващи и опозиция в България тези теми очевидно не са особено важни.

Втори случай

Минаха месеци, откакто научихме, че в т.нар. дело „Червей“ вероятно става дума за източване на автоматизираната информационна система на МВР. Делото срещу бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, която е разрешила използването на СРС не срещу лице, а срещу система, продължава. Но то е фокусирано върху въпроса законни или незаконни са подписаните разрешения. В това време никой не се пита къде е базата данни, ако наистина системата е могла да бъде източена. И кой е поръчал и получил тези данни.

И двата примера са за проблеми, срещу които вероятно не са застраховани и много други вържави. Въпросът е как се реагира на подобни сигнали и как институциите разследват такива, меко казано, притеснителни инциденти. Ето как:

Трети случай

От две седмици насам разследващият сайт „Биволъ“ публикува записи на разговори между бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева и нейната заместничка Румяна Ченалова. В момента и двете са обвиняеми. Висшият съдебен съвет се прави, че проверява записите, в които става дума за лобизъм, злоупотреба с власт, нарушаване на разделението на властите. Изслуша Янева, но без да я пита за срещите ѝ с премиера Бойко Борисов. За сметка на това е била попитана дали има куче - понеже в записа се чува лай.

Междувременно главният прокурор обяви записите за незаконни и така на практика обясни, че друго не го интересува. Премиерът пък заяви, че всички си говорят за него, включително и тези „две каки“.

И така до петия поред запис, в който Янева казва, че е разписвала разрешения за подслушване на посолства. Тази реплика остава нечута в България, но със сигурност е чута където трябва. Засега единственият представител на властта, който обръща сериозно внимание на скандала, е председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, който призова за проверка по същество. Всички други просто очакват бурята да отмине.

На този фон българите трябва да се радват на обясненията, че атентатите ставали в големи световни столици заради присъствието на международните медии. (Нищо, че преди три години в Бургас избухна автобус.)

Пробита държава

Хората от службите използват за подобни случаи думата „пробит“. Пробита държава, в която институциите не служат на гражданите си, а важните въпроси нарочно биват замитани. И ако някакви местни политико-икономически интереси могат да заглушават по този начин смисъла, колко ли ще струва на всеки външен фактор да направи същото? Хайде сега си отговорете на въпроса с какво България може да помогне в борбата срещу тероризма.

Дойче веле