​"Сезирала съм европейските институции за важни политически фигури, включително и главния прокурор", каза три пъти в последната седмица бившата съдийка Румяна Ченалова – веднъж на входа на ДАНС и още два пъти в интервюта за bTV и „Биволъ“.

Месеци по-рано банкерът в изгнание Цветан Василев каза, че е предал на нотариус също материали за фигури от високите етажи на властта:

"Много нелицеприятни неща за целия политически елит."

И двамата открехнаха съвсем малко вратата – че с нищо не могат да изненадат публиката, просто имат доказателства за това, което всички говорят:

„Аз мисля, че няма среден българин, който да не знае истината за този елит. Погледнете форумите и ще разберете“, обясни Василев пред „Гласове“.

Какво е общото между Ченалова и Василев?

И двамата заплашват момчетата от статуквото, че знаят нещо повече за тях. И двамата искат да знаем, че са направили усилия информацията да достигне отвъд обсега на местните момчета - „европейски институции“ и „нотариус в чужбина“.

И двамата бяха доскоро част от същата игра – на превземане на институциите, на проникването на частни интереси в изпълнителната, съдебната и законодателната власт, на неспазване на правилата в името на нечий частен интерес.

И докато всички държавни пари отиваха при Василев, всички „скъпи“ дела отиваха при Ченалова. Включително и част от делбата на наследството на империята КТБ се озова при бившата зам.-председателка на Софийския градски съд - „Булгартабак“, определяната за ядро на бизнес-мрежата на Василев „ТЦ-ИМЕ“, кредити на строителни фирми от същата сфера на влияние. Преди това бяха „Октопод“, „Сапард“ и други знакови дела. Все при Ченалова.

Всичко това е само за припомняне, че ако има малко на брой хора в България, които разполагат с достоверна информация за това кой, с кого, какво, как и кога, то Ченалова и Василев със сигурност са сред тях.

И преди двамата да са ни станали симпатични и да започнем да ги приемаме като борци за законност и справедливост, е добре да си припомним и още някои общи неща: и двамата в момента са обвиняеми. И двамата бяха изхвърлени от момчетата извън борда. И двамата се чувстват притиснати и, вероятно, се опитват да изтъргуват съдбата си срещу заплахи от разкриване на информация.

Какво от това?

Нито един от последните факти обаче няма връзка с разкриваната информация по същество. И нито един от тях не може да бъде оправдание за това да не се интересуваме от информацията по същество. А тя е не само интересна, но и важна:

Засега имаме потвърждение от Ченалова, че изтеклите записи на нейни разговори с бившата председателка на Софийския градски съд и също обвиняема Владимира Янева са автентични. В тях се говори за „сговаряне“, „оправни“ членове на ВСС, лобита, поръчки за „опраскване“, есемеси от някой, който се държи като премиера, разкриване на класифицирана информация, нарушение на етичните правила на магистратите и т.н. Нищо от това не заслужава да бъде подминато.

Засега от Василев имаме в прав текст изречени имена за това кой е собственик на „Булгартабак“, „Левски“, „Водстрой“ и други, за разпределяне на обществени поръчки, за влияния, срещи и т.н. От това възникват въпросителни за зависимостта и работата на редица институции.

От другата страна имаме мълчание. Нито комисията „КТБ“ в парламента пожела да изслуша Василев, нито Висшият съдебен съвет (ВСС) пожела да провери по същество разговорите между Янева и Ченалова.

Европа ли да чакаме?

Новината, че Ченалова е предала на „европейски институции“ информация, звучи много обнадеждаващо, но всъщност не трябва. Няма такива европейски институции, които да предприемат директно действия след получаването на – да предположим – взривоопасна информация за мафиотски обвързаности по високите етажи. Дори и често споменаваната и все още в бъдеще време обща Европейска прокуратура е планирана да се занимава само със злоупотребите с европейски средства. Което пак е нещо.

Наивно е да си мислим, че по един или друг начин, „началниците“ в Брюксел не са получавали и досега достатъчно информация за България. И най-многото, което могат да направят, е да продължават да включват в редовните доклади по Механизма за сътрудничество и оценка израза „недостатъчен напредък“. Вече осем години тези доклади казват почти едно и също, а притеснителните изрази вече дори не са новина. Дори Венецианската комисия преди месец каза в прав текст, че „бившите социалистически държави са наследени мощни прокуратури, които застрашават независимостта на съда". И нищо.

Трябват хора

Изчистването на властта от зависимости, за да не си задаваме повече въпроса #Кой, може да стане само тогава, когато достатъчно хора го поискат. Нито натиск от Брюксел, нито внезапно зажаднели за справедливост отлъчени като Ченалова и Василев могат да свършат работата. Те могат само да бъдат безкрайно полезни на хората, които тук – в България – искат да направят това.

Красивият начин на изразяване на недоволство са протестите. Красивият начин е те да стряскат политиците и те да се съобразяват с нетърпимостта към модела #Кой. Когато обаче съпротивата на момчетата от статуквото е толкова мощна, когато тя мобилизира медии и институции, а отсреща е до голяма степен безразлично население, което приветства всеки протест на казаните за ракия, но пита „кой ви плаща“ на всеки протест за законност, тогава красивите формули не помагат. Затова идва ред на грозните – партньорството с отлъчени от модела е сред тях.

Готовността на бивши участници в играта да свидетелстват може да бъде използвана. Стига някой да го поиска от тях. Засега в трите власти има само по един човек, който да е призовал за разследване по същество на записите.

Съдебната: Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд.

Изпълнителната: Христо Иванов, министър на правосъдието

Законодателната: Радан Кънев, съпредседател на Парламентарната група на Реформаторския блок.

Малко са. Колкото по-малко са, толкова по-лесно машината на момчетата от статуквото ги пакетира и ги обвинява в небивали измислици – общо взето винаги някой „враг на Родината“ иска да разклати прекрасното настояще в „Клета Майка България“.

Предстои Народното събрание да гласува на второ четене промените в Конституцията, свързани със съдебната власт. Намерението на момчетата е скандалните разкрития да не бъдат част от дебата. А ако случайно някой ги спомене, те да призоват за обединение срещу „опита за преврат“. След това, разбира се, да го „опраскат“ в медиите си, а накрая да си гласуват нещо, което да не промени нищо.

Това, което не разбират обаче, е, че капките продължават да капят. Вир още не е станал, но времето върви само в една посока. И изградената от тях система не издържа – на едно място се пръска, на друго се чупи крак, на трето се набира гной, на четвърто някой отвътре чупи прозореца и т.н.

Това е доброто, което следва от разказите на Ченалова и Василев. Нищо, че те не са от добрите.