Какво е общото между Финландия, Швеция, Дания, Австрия и Германия? Тези държави са на челните позиции в много класации, включително и по привлекателност за имигрантите. Причината за това е, че са много по-богати от останалите нации в Европа. А една от причините за богатството, вероятно, е това, че финландци, шведи, датчани, австрийци и германци инвестират в разработване на нови технологии и продукти, т.нар. изследователска и развойна дейност (R&D – research and development).

Най-новите данни на Евростат нареждат България на пето място отзад напред по инвестирани средства в R&D дейности като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Докато във Финландия 3,17% от БВП се инвестират в иновации, то в България този дял е само 0,80% - четири пъти по-малко. После се питаме защо в някои държави произвеждат нови технологии, които носят висока добавена стойност, докато други са вечните подизпълнители.

Тази карта е достатъчно красноречива. С тъмно синьо са държавите, които отделят над 2% от своя БВП за R&D, с по-светло синьо са тези, които отделят между процент и два, а с най-бледо синьо са нациите, които инвестират под един процент за иновации. Случайно или не, тъмно сините държави съвпадат с тези, които привличат и най-много имигранти и които сме свикнали да приемаме за най-богатата част на Европа. От т.нар. бивши социалистически държави единствено Словения попада сред тъмно сините и отделя 2,39 % от своя БВП за изследователски и развойни дейности.

Тази графика подрежда държавите от Европейския съюз според отделените средства за R&D дейности, а най-отгоре са данните за още пет страни – Русия, Китай, САЩ, Япония и Южна Корея. Руснаците отделят само 1,19 %, докато китайците инвестират над 2%, американците – почти 3%, японците – над 3%, а корейците са световни първенци с 4,15% от БВП. Това обяснява защо във всеки дом има поне нещо от корейска компания – телевизор, телефон или пералня.

Разбира се, сумите са твърде различни, тъй като размерът на икономиките е различен. В абсолютни стойности класацията изглежда по друг начин – САЩ, Китай и Япония са далеч пред всички останали.

Единствената добра новина за България от това изследване е, че все повече инвестициите в иновации идват от бизнеса, а не от държавата. Докато преди 10 години две-трети от парите са идвали от държавата, то днес две-трети вече идват от бизнеса. Това е характерно за всички развити държави. В абсолютна стойност инвестициите са нараснали от 99 милиона евро през 2004 година до 335 милиона евро през 2014 година. 

В деня, в който бяха публикувани данните, министърът на икономиката Божидар Лукарски обяви, че целта на България е до 2020 година да достигне равнище от 1,5% от БВП инвестиции в R&D дейности. В същото време поставената цел пред ЕС е разходите за изследователска и развойна дейност да достигнат два пъти по-високо равнище – 3% от БВП. Тенденцията в България в момента е положителна – ръстът за последната година е 25%, а с 9% се е повишил броят на заетите в сферата и те вече са 19 000 души.