Лоша преценка от страна на премиера Борисов - да откаже в последния момент да подпише протестното писмо срещу "Северен поток - 2".

Отбележете, че дори управляваната от СИРИЗА Гърция и от Орбан - Унгария са сред подписалите. Правете си изводи, къде сме се позиционирали във външно-политическия спектър - нямо по-близко от нас до Русия.

Интересното е, че Русия не очаква и не иска това от нас.

Странно място да бъдем, нали?

Борисов пренебрегва Министерството на външните работи (което обичайно координира подобни въпроси) в полза на Министерството на енергетика и близкия си кръг от доверени лица.

Какво печелим? Да разгледаме опциите.

Протестното писмо е подписано от Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Румъния и Гърция. Внушителна група и в този формат не мисля, че има прецедент за съвместни акции. Страните по същество казват на Брюксел и на другите членки от ЕС, че опитите за заобикаляне на Москва са пагубни за същностните интереси на Европейския съюз и че солидарността не расте по дърветата, а се изразява в обикновени актове - като тези да не се даде възможност на "Северен поток - 2" да заобиколи не само Украйна (което само по себе си е осъдително), но и страни членки на ЕС като Словакия.

Да се подкрепя "Северен поток-2" в изолация от всички други в региона и Източна Европа, да се отделиш от семейството си е значителна грешка в преценката, защото България може да реализира потенциала си като транзитна страна за газови потоци само в сътрудничество с тях.

Ако господин Борисов вярва, че ще получи потупване по рамото от страна на Германия и Австрия - сериозно се лъже. Канцлерът Меркел все още не е застанала твърдо зад Северен поток - е и вероятно ще чуе призивите на протестиращите страни. Не трябва да има двойни стандарти в Европейския съюз - с този тезис не може да се спори.

Тогава какво може да бъде обяснението.

Премиерът получава "съвети" от различни страни, но особено се прислушва към мнението на хора, които са тясно свързани с руското енергийно лоби в България. Но това едва ли е новост, още по-малко обяснение.

Газпром формално извести българското правителство затова, че прекратява проекта "Южен поток". Интересното е, че представителите на българската страна са отказали да оформят надлежно отказа на руската страна от проекта като двустранен документ, а са включили общо позоваване по темата в Меморандума за проведената среща. Новината не беше отразена в медиите. Проблемът е, че меморандумите също са правно обвързващи документи.

Възможно обяснение за стъпката на премиера е, че някои от неговите приближени могат да пострадат значително от прекратяването на проекта - тъй като вече са направили разходи по него, взели са кредити като са заложили бъдещите приходи. Важна подробност е, че Москва е настояла за незабавно връщане на неизползваната част от паричните фондове, които е превела и като кредит на БЕХ, като собствено дялово участие и кредит към компанията.

Тук има две обяснения за нервната реакция в някои кръгове в София - фондовете са прекалено важни за здравето на банката в която са вложени, на БЕХ и компаниите по веригата и внезапното им изтегляне ще наруши балансовите им числа. Другото е че част от парите ги няма.

"Южен поток" е мъртъв. Москва потвърди. Възкресение не се обсъжда, пък и да има е извън възможностите на Бойко Борисов. Господин Путин загуби всякакъв апетит към гранд проекти по Южния коридор.

Всички подписали писмото страни представляват естественото семейство на България. Тя зависи от тях за всички енергийни проекти в които участва и на които се надява за да генерират търсене за услугите по транзит и за алтернативни газови доставки на своите консуматори - територия в която е разположена претенцията и амбицията на министър председателя за газовия хъб и разпределителния център. Най-добрата надежда на България за достъп до глобалния пазар на ВПГ остава Гърция.
София пострада тежко от енергийната дипломация на заобикаляне на Русия - с Турския поток и неговото продължение Тесла - през Гърция, Македония, Сърбия и Унгария. България се почувства предадена и остана с лош вкус от развитията.

При всяко положение "странния" ход на премиера Борисов ще остане като пример за грешна стъпка в най-новата история на българската външна политика.

---

* Текстът е публикуван в блога на Илиян Василев.