Article_top

Илиян Василев

Премиерът е майстор на социалната анестезия. Понякога имам чувството, че без проблем може да ни "продаде" удоволствието от "решителната крачка напред", след като се окажем на ръба на пропастта. Но това правителство и парламент имат проблем като цяло с разбирането, обяснението и провеждането на реформите.

Изглежда се подценяват критичността на ситуацията и дългосрочните и тежки последствия за България от отсъствието на реформи (самата дума дори се изхаби). Интересът е най-вече в ограничаването на щетите за себе си и близките чрез оставане и упражняване на власт максимално дълго и в името на самата власт.

Това, което "голямото мнозинство" (ГЕРБ, ДПС, АБВ и БСП) разбира като реформи и което вероятно сега Пеевските медии ще се опитат да развият като антитеза на промените, за които настояват министър Иванов, РБ и другите - не върши никаква работа.

Всъщност оцеляването на Местан, Първанов и изобщо на политическата класа не е равнозначно на оцеляването на Делян Пеевски. Пред Пеевски има вариант - луксозно изгнание в чужбина, много по за предпочитане от варианта на Цветан Василев. Но политиците, които му осигуряват защитата чрез прокурора, нямат да имат тази привилегия, защото разчитат и живеят от признанието на обществото. Трябва да бъдат избирани и най-важното да оцелеят не само политически, но и без тревогата за съдебни неразбирателства след съдебна реформа.

Това, което наблюдаваме е класическият брежневски тип застой

при който като в стария виц масите клатят вагона, за да се създаде впечатление за движение.

Премиерът вече избра страна в спора. Каза го ясно, за да се чуе - по-скоро министър Иванов ще си тръгне и сътрудничеството с Реформаторите ще пострада, отколкото той да потърси решение, което не устройва прокурора Цацаров и Пеевски.

И тук не става дума за някакъв абсурден максимализъм или инат на правосъдния министър, макар че не е изключено в постоянната битка с тоталното отрицание и с по-силен опонент, да е пропуснал някое по-рационално и по-слабо конфронтационно решение. Става дума за минимум от промени в законодателни актове и в Конституцията, които да позволят общото движение напред не само в съдебната, но и в други свързани области.

Самата философия, която премиерът изглежда изповядва, а именно че трябва да се балансира между интересите на засегнатите страни и да имаме консенсус на всяка цена, е абсурдна. Тя е антитеза на всичко, което попада под дефиницията на реформа или промяна на системата.

Реформи с консенсус не се правят - особено отложените

С консенсус можеш само да повишиш заплатите.

Това, от което имаме нужда, е да се ограничат екстремните прояви на непотизъм, примерите на тотално пленяване на държавата, на контрабанда и корупция, които източват жизнените сили на българското общество и обричат всяко развитие. Опитите да се осигури индивидуален комфорт и оцеляване чрез привилегирован достъп до публичните средства и конверсия на власт в пари и обратно - това, което в същност е статуквото - без съмнение води до  ритуално самоубийство, не само на управляващите, в това число и на ГЕРБ, но и на цялата политическа класа. СДС и НДСВ можаха относително успешно да интегрират обратно кадрите си в обществото и в бизнеса без да имат достъп до власт, най-вече защото икономиката работеше и шансовете не бяха узурпирани.

В условията на ескалиращи и синхронизирани предизвикателства днес, бездействието и отлагането на действителните в името на виртуални евентуални реформи, е равносилно на престъпление.

Ако не са го разбрали управляващите, да погледнат какво става в Гърция, сега във Франция, утре и у нас. Цялата политическа класа там е в режим на растяща ирелевантност. Не бързайте да предричате празник и управление на Льо Пен или на другите леви и националисти. По-скоро следва фрагментация и загуба на фокус и темпо. 

Няма как онези, които реформите ще засегнат, да бъдат част от консенсуса и тяхното съгласие да се поставя като задължително предварително условие за действието.

Очакването да се откажат доброволно от привилегии е наивно

Така направиха германците преди 12 години, когато по-голяма част правителство, партии, държавна администрация, и част от корпорациите солидарно си намалиха заплатите, за да възстановят фискалните баланси, нарушени от свръхразходите по обединението на Германия.

Много от нашите политици, бизнесмени и всички, които "посредничат" между общото богатство и личните си сметки - не познават друго извън упражняването на власт като професия. Те не могат да се преродят и след един акт на пречистване да заприличат на Бил Клинтън, още по-малко на Марк Зукърбърг, Стив Джобс или на Майка Тереза. Тези хора могат да съхранят своето професионално и житейско его, само в степента, в която държат лостове за преразпределение на богатства, права и достъп до ресурси.

Премиерът се заблуждава, че ще може да "купи" време за по-късни реформи чрез повече дълг, защото ще започне все повече да зависи от единствения вариант - вдигане на данъците, което сега се опитва да прави на местно равнище и чрез наредби - т.е. извън парламента, където публичната видимост е особено голяма.

Това, което се вижда като ръст на икономиката, не е качествено - има обеми, има счетоводни печалби, няма дълбока добавена стойност и най-вече такава, която да се признава от международните пазари. Няма чуждестранни инвестиции, няма внос на управленско ноу-хау и технологии - защото се върнахме към времето на България за българите - т.нар. родни олигарси, на които е спестена конкуренцията. Еврофондовете и инфраструктурата са нож с две остриета - само си представете тези пътища, стадиони и спортни зали с какви средства ще се поддържат? Макар и евросредствата номинално да представляват твърде малък процент от БВП, те имат непропорционално голямо влияние върху икономическия растеж, публичния и корпоративните бюджети, тъй като увличат след себе си значителен ресурс за авансово финансиране и съфинансиране, а впоследствие и за поддръжка на вече изграденото. С това те предопределят възможностите за нови капиталови вложения, включително за преструктуриране и модернизация, за години напред. 

Липсата на обща визия, отвъд мандата на едно или друго правителство, за пътя, за дългосрочната икономическа политика, за начина, по който текущите усилия ще се вместят в дългосрочните ни планове, за да се допълват и взаимно усилват след пет, десет години и до 2030-а, плаши. Няма я и не се очертава да я има. Ние живеем устойчиво и постоянно в режим на кризисно реагиране, с PR информационни кръпки вместо солидни реформи.

И изглежда, че никой няма нужда от това.

Караме по инерция

Погледнете бюджета. Основната философия е не да се справим с дефицитите, а да покрием дупките и да имаме буфери, да покрием  отсъствието на реформи във всички сфери. Игра в защита, за да покрием социалното недоволство и да не позволим улицата да разтърси властта.

Съдебна реформа изглежда няма да има - или ако има, тя ще бъде осакатена в минималистичен вид - без да съумее да разчисти авгиевите обори и да позволи рестарт на системата. Съдебната реформа трябва да гарантира и другите реформи и най-вече да даде ясен сигнал и перспективи на институциите, на фирмите и на гражданите. Правата на един прокурор изглеждат толкова абсолютни и незаобиколими, че и парламент и общество са призовани да живеят с време назаем, като търсят неговия задължителен "консенсус".

Недосегаемите отново ще се покрият в дебрите на отклоняващи вниманието PR кампании и риалити формати. Ще потънат медийно провалените следствия или обвинителни актове на прокуратурата, специалните решения на съдилища и несъстоялите се преследвания срещу грешните, които утре отново ще бъдат избрани в парламента. Ще потънат и стотиците милиони долари, за които най-вероятно ще бъдем осъдени във Вашингтон заради "слонската намеса" на прокуратурата на страната на един от спорещите олигарси по делото КТБ.

Всички знаят какво трябва да се прави - но предпочитат да мълчат, улисани в битките на личното си благо и оцеляване. Продават ни сигурност и стабилност, а всъщност единственото, което ще получим, е по-късна дата за изпълнение на собствената ни присъда при по-голяма криза.

Нямаме вариант да не се променим - имаме вариант да направим промяната малко по-безболезнена и с малко щети за себе си.

Другият вариант за промяна е след поредната национална катастрофа.

----

* Текстът на Илиян Василев е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

 
Снимка БГНЕС

Премиерът е майстор на социалната анестезия. Понякога имам чувството, че без проблем може да ни "продаде" удоволствието от "решителната крачка напред", след като се окажем на ръба на пропастта. Но това правителство и парламент имат проблем като цяло с разбирането, обяснението и провеждането на реформите.

Изглежда се подценяват критичността на ситуацията и дългосрочните и тежки последствия за България от отсъствието на реформи (самата дума дори се изхаби). Интересът е най-вече в ограничаването на щетите за себе си и близките чрез оставане и упражняване на власт максимално дълго и в името на самата власт.

Това, което "голямото мнозинство" (ГЕРБ, ДПС, АБВ и БСП) разбира като реформи и което вероятно сега Пеевските медии ще се опитат да развият като антитеза на промените, за които настояват министър Иванов, РБ и другите - не върши никаква работа.

Всъщност оцеляването на Местан, Първанов и изобщо на политическата класа не е равнозначно на оцеляването на Делян Пеевски. Пред Пеевски има вариант - луксозно изгнание в чужбина, много по за предпочитане от варианта на Цветан Василев. Но политиците, които му осигуряват защитата чрез прокурора, нямат да имат тази привилегия, защото разчитат и живеят от признанието на обществото. Трябва да бъдат избирани и най-важното да оцелеят не само политически, но и без тревогата за съдебни неразбирателства след съдебна реформа.

Това, което наблюдаваме е класическият брежневски тип застой

при който като в стария виц масите клатят вагона, за да се създаде впечатление за движение.

Премиерът вече избра страна в спора. Каза го ясно, за да се чуе - по-скоро министър Иванов ще си тръгне и сътрудничеството с Реформаторите ще пострада, отколкото той да потърси решение, което не устройва прокурора Цацаров и Пеевски.

И тук не става дума за някакъв абсурден максимализъм или инат на правосъдния министър, макар че не е изключено в постоянната битка с тоталното отрицание и с по-силен опонент, да е пропуснал някое по-рационално и по-слабо конфронтационно решение. Става дума за минимум от промени в законодателни актове и в Конституцията, които да позволят общото движение напред не само в съдебната, но и в други свързани области.

Самата философия, която премиерът изглежда изповядва, а именно че трябва да се балансира между интересите на засегнатите страни и да имаме консенсус на всяка цена, е абсурдна. Тя е антитеза на всичко, което попада под дефиницията на реформа или промяна на системата.

Реформи с консенсус не се правят - особено отложените

С консенсус можеш само да повишиш заплатите.

Това, от което имаме нужда, е да се ограничат екстремните прояви на непотизъм, примерите на тотално пленяване на държавата, на контрабанда и корупция, които източват жизнените сили на българското общество и обричат всяко развитие. Опитите да се осигури индивидуален комфорт и оцеляване чрез привилегирован достъп до публичните средства и конверсия на власт в пари и обратно - това, което в същност е статуквото - без съмнение води до  ритуално самоубийство, не само на управляващите, в това число и на ГЕРБ, но и на цялата политическа класа. СДС и НДСВ можаха относително успешно да интегрират обратно кадрите си в обществото и в бизнеса без да имат достъп до власт, най-вече защото икономиката работеше и шансовете не бяха узурпирани.

В условията на ескалиращи и синхронизирани предизвикателства днес, бездействието и отлагането на действителните в името на виртуални евентуални реформи, е равносилно на престъпление.

Ако не са го разбрали управляващите, да погледнат какво става в Гърция, сега във Франция, утре и у нас. Цялата политическа класа там е в режим на растяща ирелевантност. Не бързайте да предричате празник и управление на Льо Пен или на другите леви и националисти. По-скоро следва фрагментация и загуба на фокус и темпо. 

Няма как онези, които реформите ще засегнат, да бъдат част от консенсуса и тяхното съгласие да се поставя като задължително предварително условие за действието.

Очакването да се откажат доброволно от привилегии е наивно

Така направиха германците преди 12 години, когато по-голяма част правителство, партии, държавна администрация, и част от корпорациите солидарно си намалиха заплатите, за да възстановят фискалните баланси, нарушени от свръхразходите по обединението на Германия.

Много от нашите политици, бизнесмени и всички, които "посредничат" между общото богатство и личните си сметки - не познават друго извън упражняването на власт като професия. Те не могат да се преродят и след един акт на пречистване да заприличат на Бил Клинтън, още по-малко на Марк Зукърбърг, Стив Джобс или на Майка Тереза. Тези хора могат да съхранят своето професионално и житейско его, само в степента, в която държат лостове за преразпределение на богатства, права и достъп до ресурси.

Премиерът се заблуждава, че ще може да "купи" време за по-късни реформи чрез повече дълг, защото ще започне все повече да зависи от единствения вариант - вдигане на данъците, което сега се опитва да прави на местно равнище и чрез наредби - т.е. извън парламента, където публичната видимост е особено голяма.

Това, което се вижда като ръст на икономиката, не е качествено - има обеми, има счетоводни печалби, няма дълбока добавена стойност и най-вече такава, която да се признава от международните пазари. Няма чуждестранни инвестиции, няма внос на управленско ноу-хау и технологии - защото се върнахме към времето на България за българите - т.нар. родни олигарси, на които е спестена конкуренцията. Еврофондовете и инфраструктурата са нож с две остриета - само си представете тези пътища, стадиони и спортни зали с какви средства ще се поддържат? Макар и евросредствата номинално да представляват твърде малък процент от БВП, те имат непропорционално голямо влияние върху икономическия растеж, публичния и корпоративните бюджети, тъй като увличат след себе си значителен ресурс за авансово финансиране и съфинансиране, а впоследствие и за поддръжка на вече изграденото. С това те предопределят възможностите за нови капиталови вложения, включително за преструктуриране и модернизация, за години напред. 

Липсата на обща визия, отвъд мандата на едно или друго правителство, за пътя, за дългосрочната икономическа политика, за начина, по който текущите усилия ще се вместят в дългосрочните ни планове, за да се допълват и взаимно усилват след пет, десет години и до 2030-а, плаши. Няма я и не се очертава да я има. Ние живеем устойчиво и постоянно в режим на кризисно реагиране, с PR информационни кръпки вместо солидни реформи.

И изглежда, че никой няма нужда от това.

Караме по инерция

Погледнете бюджета. Основната философия е не да се справим с дефицитите, а да покрием дупките и да имаме буфери, да покрием  отсъствието на реформи във всички сфери. Игра в защита, за да покрием социалното недоволство и да не позволим улицата да разтърси властта.

Съдебна реформа изглежда няма да има - или ако има, тя ще бъде осакатена в минималистичен вид - без да съумее да разчисти авгиевите обори и да позволи рестарт на системата. Съдебната реформа трябва да гарантира и другите реформи и най-вече да даде ясен сигнал и перспективи на институциите, на фирмите и на гражданите. Правата на един прокурор изглеждат толкова абсолютни и незаобиколими, че и парламент и общество са призовани да живеят с време назаем, като търсят неговия задължителен "консенсус".

Недосегаемите отново ще се покрият в дебрите на отклоняващи вниманието PR кампании и риалити формати. Ще потънат медийно провалените следствия или обвинителни актове на прокуратурата, специалните решения на съдилища и несъстоялите се преследвания срещу грешните, които утре отново ще бъдат избрани в парламента. Ще потънат и стотиците милиони долари, за които най-вероятно ще бъдем осъдени във Вашингтон заради "слонската намеса" на прокуратурата на страната на един от спорещите олигарси по делото КТБ.

Всички знаят какво трябва да се прави - но предпочитат да мълчат, улисани в битките на личното си благо и оцеляване. Продават ни сигурност и стабилност, а всъщност единственото, което ще получим, е по-късна дата за изпълнение на собствената ни присъда при по-голяма криза.

Нямаме вариант да не се променим - имаме вариант да направим промяната малко по-безболезнена и с малко щети за себе си.

Другият вариант за промяна е след поредната национална катастрофа.

----

* Текстът на Илиян Василев е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

bb

Dobar analiz
Анонимен's picture
Анонимен

Глупости е написал Василев, ама той пък кога ли нещо е познал.
Анонимен's picture
Анонимен

jfk

Интересно, ти какво си познал?
Анонимен's picture
Анонимен

тука е така

Защо не вярвам на Бойко Борисов:Ами защото четкането на Москов е много преднамерено,докато отката от реформи срещу Христо Иванов показва що за човек е Борисов,дори опита на негови министри за реформи показва какво се случва,Бойко не е човек на настоящето за бъдещето на българина ли иначе казано държавник,Бойко е усвоител на власт изхранваща се чрез еврофондове,той не създава среда,а урежда и купува такава чрез свободните фондове,не можем да бъдем икономически богати когато ние сме икономически зависими от фондове,как можем да бъдем независими,не е толкова трудно просто изисква време но и НАЧАЛО-трябва да има среда,трябва да има справедливост която я няма,няма как да накараш хората да си изкарат парите напук когато те нямат доверие,какво ме кара да смятам че Борисов е зависим,отново много лесно въпросче и отговор,ами от КТБ нищо и никой няма да разбере какво се случи,но пък взеха парите на хора които са събирали цял живот(някой би казали че тези хора са лакомии)аз просто бих казал че тези хора са били достатъчно наивни да вярват че Борисов е създал среда на живот,или някой преди него.Какво ме кара да вярвам че РБ няма да направят нищо-ами за да имаш мир трябва да се приготвиш за война са казали хората,разчетено в днешен стил и случай,означава не ми ли гласувате реформите няма смисъл ние да стоим повече,обещали сме нещо на избирателите си(оставаме верни докрай) всичко извън това са али бали,колко била важна стабилността на държавата,колко били скъпи изборите,за бога хора-та едни избори са 50млн.,а една банка която я бутнаха в момент в който имаше правителство струва 4млрд.колко избора са това ми кажете ВИЕ?
Анонимен's picture
Анонимен

Тук е нашата родина

Добре, че повечето българи не са толкова неграмотни като тебе и виждат всичко, което прави ГЕРБ!
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

аз пък съм за политиката на консенсуса, не на тоталната омраза и противопоставяне!
Анонимен's picture
Анонимен

Югозомби

Добре щеше да е някои хора първо да усетят гредата в своето око. С предварително обречен на ограничено обществено влияние проект като Реформаторския блок - толкова. За повече трябват нови партии и нови политици, нови идеи и нови подходи. Но не поредните замислени и изживявани като елитарни проекти, в които шепа умни и красиви хора с патрицианска менталност се отвращават от грозотата и глупостта на плебса. Нито пък квазирелигиозни общности, които превръщат агресивното сатанизиране на "вражески" идеологии и държави в норма и догма, неподлежаща на каквото и да е по-нюансирано или поне по-спокойно изразявано отношение. Иначе казано, нужна е нова масова, народна, центристка и умерена партия, която не е обременена от миналото на Прехода организационно, кадрово или ментално и е прицелена в привличането на гласовете на неудовлетворените от имитативната демокрация и корупцията, забавеното икономическо развитие и социалните проблеми на масовата бедност.
Анонимен's picture
Анонимен

Мхм

Да, така е!
Анонимен's picture
Анонимен

някойси

Даа,и къде ще намерите хора за ,,нова,модерна и т.н.партия",от Марс ли ще дойдат?
Анонимен's picture
Анонимен

Югозомби

Убеждението, че между българските граждани няма кадърни хора, които да не са участвали до момента в политиката, е меко казано странно. Всички умни и красиви са вече в ДСБ и РБ - тоа е разрушителен с простодушието и надменността си мит.
Анонимен's picture
Анонимен

dobroutro

Добра статия. Но както е казал някой си: "Всеки народ си заслужава управниците"
Анонимен's picture
Анонимен

Колумнист

Абе, че нищо не става от ГЕРБ е ясно, ама и Реформаторите не са китки за мирисане.
Анонимен's picture
Анонимен

Дилян

Всички са маскари
Анонимен's picture
Анонимен

Югозомби

"Всички са маскари" е лозунгът на мафията, с който тя се опитва да отблъсне гражданите от интерес и участие в политическия процес, за да си осигури спокойно властване. Не му вярвайте, защото има различни маскари, големи, още по-големи и най-големи. Въпрос на оцеляване е да не допускаме най-големите маскари до пряко участие в изпълнителната власт.
Анонимен's picture
Анонимен

Брех

Тоя цървул ако се претрепе някъде по скапаните пътища в северна БГ докато лети с кортежа от НСО ще отварям шампанското.
Анонимен's picture
Анонимен

тука е така

Подаване на оставка ако не се случат реформите,оттегляне на РБ от коалицията,три месеца служебно правителство през това време яко Бивол записи и да видим колко ще вземат ГЕРБ и ДПС тогава!Писна ми вече тоя преход да не свършва за стотен път ще кажа че прехода ще свърши когато Доган го приберат на топло зад решетките!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Югозомби

За пореден път се изненадвам от нереалистичните очаквания на привържениците на РБ и ДСБ. тука е така е написал, че иска оттегляне на РБ от коалицията, служебно правителство, яко записи на "Биволъ" до предсрочните парламентарни избори и чрез тях електорален срив на ГЕРБ и ДПС. Единствената безспорно осъществима част от този план е... оттеглянето на РБ от коалицията. До падане на правителството може и да не се стигне, защото ГЕРБ, ПФ и АБВ биха могли да продължат да управляват в тематични мнозинства с ДПС и/или депутатите на бившата ББЦ. Ако обаче се стигне до предсрочни избори, то аз съм силно скептичен относно въздействието на записите на "Биволъ". Първо, те носят стигмата на тайнствено появяващите се записи, на флашките на Патрашкова, на компроматите. Второ, поне публикуваните досега разговори не съдържат категорично компрометиращи ръководството на ГЕРБ сведения. Трето, "Биволъ" нито има реноме на безспорен и безпристрастен морален авторитет, нито пък действа напълно етично, публикувайки периодично миниатюрни отрязъци записи от по една-две минути и опитвайки се по този начин да превърне в шокиращо събитие няколко откъслечни изречения с не напълно ясен контекст. Четвърто, от очернящите кампании често губят най-вече самите очернящи. Пето, трябва да се има предвид и това, че когато се прави избор между няколко отвратителности, най-малката продължава да е за предпочитане, тъй като алтернативата е по-тежка политическа и икономическа дестабилизация на държавата. Най-накрая, електоратът на ДПС едва ли би се повлиял и от преки видеозаписи на признания на партийното ръководство за участие в крупна корупция и прочие престъпления. Да си припомним близкото минало, именно след репликата на Доган за разпределянето на порциите през лятото на 2009 г. движението получи най-високия изборен резултат в историята си. Та, почитаеми привърженици на РБ, патосът ви е чаровен, но връзките му с действителността са твърде, твърде слабовати. Политическата игра има по-сложни правила, които, ако се съди по досегашните изборни резултати на ДСБ и РБ, не са добре овладяни.Не разчитайте на очернянето на другите. Опитайте се да бъдете по-добри от тях, но за целта голото ви самомнение няма да е достатъчно. Трябват нови идеи и, което е още по-трудното, хора и начини за прилагането им. Защото, знаете крилатата фраза на на Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.
Анонимен's picture
Анонимен

Югозомби

Въпреки не особено обнадеждаващите предвиждания на политици и коментатори желая успех на опитите за ограничаването на прокурорското самовластие и съдийския произвол. Ако ли не, има и избори. Всяка партия, която ограничи промените сега, ще намали вероятността да получи гласа ми в бъдеще.
Анонимен's picture
Анонимен

Не намираш ли противоречие с предишния си коментар? Или логореята преди логиката?
Анонимен's picture
Анонимен

Югозомби

Не, не намирам противоречие, иде реч за отделни неща. Има разлика между това, което лично желая, и механиката на политическия процес, чиято логика не зависи от личните ми желания. Опитвам се да не приемам желаното за действително.
Анонимен's picture
Анонимен

F1

Абе зомбирания, как да очерниш гроб? То по-мръсно, по-грозно, по-гадно, по- долно нещо има ли?
Дръж си гласчето, не е нужно никому.
Цецо ще се погрижи и за твоя и за моя глас.
Да еба и демокрацията. Гангрена се лекува с нож и кръв. Обществото също.
Анонимен's picture
Анонимен

Югозомби

При леченията с нож и кръв често се стига до проливането на кръвта на хиляди невинни.
Анонимен's picture
Анонимен

Югозомби

П. п. Очернянето на практика е и самоочерняне. Дори и очерняният да е черен, самото очерняне показва, че очернящият също си служи с черни средства. А това отблъсква.
Анонимен's picture
Анонимен

хаха

най-хубавото е, че 24 часа след тая шитня на Василев публикацията в този световноизвестен сайт е отворена по-малко от 2000 пъти. Добра новина, че словоблудството на Василев се маргинализира.
Анонимен's picture
Анонимен

Да

Отличен анализ!
Анонимен's picture
Анонимен

Радълбоков

Василев, никога не е късно да стигнеш нивото си на некомпетентност и да станеш за резил! Откога стана революционер-талибан? Ами хайде да се избиеме, защото нямаме консенсус, така ли? Ставаш за кашмер, а уж бе специалист по много неща. Жалко! Предлагам ти да се поуспокоиш и да не пишеш известно време, защото после никой, освен путлеристите няма да те четат.
Анонимен's picture
Анонимен

cos

Колко време трябва още, освен отминалите 25 години, за да стане ясно, че руснаците и техните представители в страната няма да отстъпят от тоталната си власт. Консенсуса, който се търси, е консенсус между крадеца и обрания. Нито ще върнат доброволно обраното, нито ще спрат да те обират по всички възможни начини, нито ще съдействат за правосъдна система, която да ги осъди.

Но за мен е ясно, че ние сами, като народ, не можем да се преборим с "великата руска страна" и тези, които са ни дали в техните ръце, носят задължението да ни освободят.
Анонимен's picture
Анонимен

ред рок уест

Десетина "мнения" и нито един не се сеща, че горния боклук Илиан Василев е бил агент на толкова омразната на същите "коментиращи" Държавна сигурност. Агент "Сашо" е боклук - ккавото и да напише, никога не може да се отърси от доносническото си минало.
Анонимен's picture
Анонимен

Койчев

Дебелянчо - много Ви е яд, че не успявате да го вкарате в схемата - държим му картончето и ще го накараме да млъкне. Няма как - очевидно Ви познавате отвътре и сте го изпуснали - отдавна излежда е извън контрола Ви и за това злобеете. Четете може и нещо да научите.
Анонимен's picture
Анонимен

ozzy

Наскачаха копейкаджиите, пригласят им и гербериятя /дървени философи, "ало Ваньо"вци, забравили Фидосова и не много по умни от физкултурник с шест апартамента само от зам. кметуването му/.Прочетете по-горе написаното още няколко пъти и спрете да дращите и да се излагате за жълти стотинки и копейки.За жалост Василев както винаги е прав за всичко,"Реформи с консенсус не се правят - особено отложените", "Очакването да се откажат доброволно от привилегии е наивно", а и "Караме по инерция" - с кое от това не са съгласни малкото останали с акъла си? За хибридите комунета, матрялеца и драскащите тука за стотинки зомбита и веселяци, не знам.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?