"Благодаря на парламента, че вчера демонстрира толкова голямо единство и стабилност".

Бойко Борисов при подписването на интерконектора с Гърция

"Пожелавам тази стабилност да продължи".

Бойко Борисов при откриването на София тех парк

"Стабилността от моя страна няма да бъде нарушена, а и нищо не го налага".

Бойко Борисов при откриване на път край Разлог

"Думата на 2015 г. е „стабилност". Винаги съм я повтарял, защото в такъв раздробен парламент и тежка конфронтация между политическите партии, с обща воля успяхме да постигнем тази стабилност".

Бойко Борисов пред Дарик радио

Тези изказвания са направени в продължение на четири дни. Общата дума е думата на годината. Ще я чуете от устата на всички представители на управляващите. Всичко вече е в името на стабилността.

Преди имаше Орешарски, днес имаме стабилност. Отвън има „Ислямска държава“, тук имаме стабилност. Едните искат промени, ние предлагаме стабилност. Някакви хора протестират за реформи, ние обаче избираме стабилност. Какво ще правим утре ли?

„Стабилност“ е новото черно

Свиквайте да чувате все повече тази дума и всичко да бъде подчинявано на нея. Някои може да си спомнят как преди 26 години една от най-често употребяваните думи от Андрей Луканов беше „стабилитет“. Луканов не е Борисов и Борисов не е Луканов, но както тогава вричането в стабилитета не донесе стабилност, така и днес вричането в стабилността няма да донесе стабилитет. Просто защото е невъзможно.

Какво следва:

В петък Народното събрание ще избере Екатерина Захариева за министър на правосъдието. Нямат значение репликите за това дали се е занимавала с темата досега или не. Има значение това изразител на каква политика е Захариева. Тя е не само началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев, тя бе и вицепремиер в двете назначени от него служебни правителства. Много по-лесно ще ни е, ако приемем, че президентът става министър на правосъдието.

Плевнелиев е човекът, който избра Христо Иванов за правосъден министър. В деня, в който Иванов подаде оставка, президентът каза:

„Като държавен глава аз се гордея, че назначих Христо Иванов".

Президентът вече каза, че приетото от парламента е недостатъчно и че има нужда от ефективна съдебна реформа. Не е трудна прогнозата, че от Захариева се очаква да продължи дневния ред на Христо Иванов.

А защо се спряха на нея ли?

От страх. Скандалът с подменената реформа, в който се включи и ГЕРБ, ще доведе до остро негативен доклад от Брюксел в края на януари. Разделянето от Румъния също е много вероятно, защото докато тук задкулисно се законодателства, в Букурещ арестуват поредните високопоставени лица. А и тези протести на улицата...

Управлението има нужда точно от знак за приемственост. Не знаем дали я иска, но има нужда да изглежда така.

Предстои и ново обсъждане на промени в Конституцията. Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ внесе своите 7 предложения, сред които са намаляване на мандата на главния прокурор, създаване на независим зам.-главен прокурор по румънски модел, намаляване на мандата на членовете на ВСС и т.н. Те използваха процедура от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. По силата на този закон внесените с подписка предложния са задължителни за разглеждане от Народното събрание. Срок няма, но разглеждането е задължително.

Предложенията бяха представени и на президента Росен Плевнелиев, който е поел ангажимент да използва правомощието си по чл. 154 (1) от Конституцията и да ги внесе в Народното събрание за разглеждане.

Предстои гласуване и по подготвените от екипа на Христо Иванов промени в Закона за съдебната власт.

Предстои контролното изследване,

казано на медицински език. Ако гласуването на промените в Конституцията показа, че в Народното събрание има огромно мнозинство, което не желае промяна и което може да бъде поставяно в положение на зависимост от прокуратурата, то предстоящите нови гласувания ще послужат като контролно изследване. Диагнозата ще бъде или потвърдена, или отхвърлена.

И в двата случая това води до трусове. Засилващите се граждански протести, безпрецедентните демонстрации на съдии и започналото в рамките само на седмица намаляване на подкрепата за управлението няма да донесат стабилност.

А ако случайно някое от по-радикалните предложения бъде прието, това също няма да остане без политически, институционален и, разбира се, медиен отпор. Т.е. отново нестабилност.

Намаляването на дела на гласуващите българи и постигнатото огромно мнозинство в парламента за охрана на статуквото увеличава полето на вакуума. То няма вечно да стои празно. И това не е точно стабилността, която управниците днес си представят. Независимо кога има избори.

Рано или късно прокламиращите стабилност ще разберат, че тя е невъзможна, когато проблемите остават нерешени. Т.е. когато не се извършват реформи, извинявайте за думата. По-вероятно обаче е да го разберат късно.

Стабилност без промени не може да има и в енергетиката, и в железопътния транспорт, и в силовите структури, и къде ли не още. Забравихме, изглежда, за полицаите по площадите. Въпреки че прокламиращите стабилност си мислят, че са открили начина – наливане на пари, заеми, отново наливане... за да има стабилност. Потърсете дали нямате запазена вкъщи някоя банкнота от 500 хиляди лева и пак помислете за тази „стабилност“. Дори и трусовете във футбола са много пряко свързани с напрежението в сложните икономико-политически баланси, които сега е модерно да наричаме стабилност.

Затова над входа на Новата 2015-а година, без да я оприличаваме на „Ад“, можем да сложим надпис:

„Стабилност всяка тука забравете!“

Което не е задължително лоша новина.