Преди дни поправките на Конституцията, свързани със съдебната реформа, бяха окончателно приети. Процесът бе дълъг, но за сметка на това продължителен. А позициите на парламентарните партии преминаха през най-различни обрати.

Ябълката на раздора бе да имат или да нямат прокурорите мнозинство в своята колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС). Именно по този казус партийните позиции на повече партии минаха през различни агрегатни състояния. ГЕРБ например първоначално подкрепиха прокурорите да нямат мнозинство, но впоследствие се отметнаха. Официалното обяснение бе, че политиката е изкуство на възможното. Неофициално обаче в кулоарите на парламента се появиха спекулации, че ГЕРБ умишлено са искали да провокират Христо Иванов и ДСБ, на които отдавна не симпатизират. Опитът се оказа успешен. 

Особено интересно бе поведението на БСП. При второто четене на Конституцията Михаил Миков и компания цял ден громяха промените на основния закон. Накрая обаче подкрепиха текста, който регламентираше прокурорското мнозинство. Любопитна подробност е, че без БСП този текст нямаше да събере 180 гласа и щеше да се обсъжда отново след между 2 и 5 месеца.

Официално от соцпартията обясниха, че е справедливо прокурорската колегия да е устроена също като съдийската. Неофициално обаче в кулоарите на парламента социалисти признаха, че са искали да катализират кризата в мнозинството. И техният опит се оказа успешен.

ДПС също се отметна от първоначалните си подписи под текст, според който прокурорите нямат мнозинство. Лидерът на ДПС Лютви Местан коментира, че на практика "исторически компромис" не е имало. Той припомни, че този компромис е бил обвързан с тълкувателно решение на Конституционния съд. Такова решение обаче нямаше и според Местан на практика нищо не е било договорено. Неофициално се появиха подозренията, че ДПС има сериозно влияние в прокуратурата и за нея тази институция и нейното благоденствие е важен приоритет.

Патриотичният фронт също подкрепи прокурорското мнозинство. Официално лидерът на НФСБ Валери Симеонов обясни, че съдиите не са по-чисти и по-неопетнени от прокурорите, за да заслужават по-благосклонно отношение от законодателя. Неофициалните обяснения в кулоарите на парламента обаче обвързват политическата воля на патриотите с активността на прокуратурата по отношение на Волен Сидеров. До скоро най-близък съратник, а в момента най-лют враг на Симеонов.

Политическото поведение на БДЦ по принцип е трудно за проследяване и анализиране. Слуховете за връзки на тази формация с определени играчи от задкулисието не са от вчера. Вероятно обяснението за гласуването на БДЦ "за" по отношение на прокурорското мнозинство също би могло да се търси в тази посока.

Метаморфозите на "Атака" също бяха интересни. Националистите се обявиха твърдо против промените в Конституцията, но все пак ги подкрепиха на първо четене. Това бе голямата изненада тогава, защото по този начин те тръгнаха по т.нар бърза писта. Обяснението бе, че те искат по-бързо да се види несъстоятелността на промените. "Атака" обаче подкрепи промените и на трето четене. Тогава официални обяснения нямаше. В пленарна зала се чуха изказвания, че атакистите е свързано с активността на прокуратурата по отношение на лидера на партията Волен Сидеров. Неговият депутатски имунитет вече е свален по 4 обвинения.

От всички, които подкрепиха прокурорското мнозинство АБВ бяха най-последователни в цялата история. Още от самото начало те бяха резервирани към промените в Конституцията и в крайна сметка именно по тяхно предложение бе приет по -умерен вариант.

Добри или лоши промените вече са факт. Дали те ще се окажат достатъчни или скоро ще стане ясно съвсем скоро.