• Стилиян Деянов

  • 9828 километра от Екватора, 10 022 километра от Северния полюс, 2708 километра на югоизток от Лондон. Няколко прашни улици, седенки със забрадени приказливи баби пред всяка къща, кокошки, кълвящи едва наболата люцерна пред дувара. Село Осетика де Сус (Горна Осетика), Южна Румъния.

  • Три кюлчета злато, една картина на Реноар, една на Жан Кокто, още една на известен румънски художник, 90 000 долара и 1 323 850 леи (около 294 000 евро) кеш. Тази сутрин селото е пълно с телевизионни екипи, дошли от столицата. Бабите суетно си приглаждат забрадките, дават интервюта. Брутният вътрешен продукт на селото за няколко петилетки бил открит в сейф у един комшия, приятел на министъра на финансите Дариус Вълков. Онзи, който предишната вечер разясняваше подготвения от него нов Данъчен кодекс. Абе, предишния кмет на близкия град, на общинския център Слатина.

  • Откритите ценности са част от разследването на румънската Национална дирекция за борба с корупцията (ДНА) срещу Дариус Вълков – и, оказва се, са само върхът на айсберга. Вълков, за когото въпреки фамилията не е известно да е от български произход, е обвинен в трафик на влияние, за това, че като кмет на град Слатина е помогнал на бизнесмен да спечели търг в рамките на проекта "Разширяване и реабилитиране на водния цикъл в област Олт" срещу обещанието да получи 20% на сто от печалбата. Прокурорите твърдят, че печалбата на Дариус Вълков само по тази сделка е около 2 милиона евро. Сумата била предавана на траншове, в пликове, като някои от срещите дори се състояли на гробищата. Вълков е заподозрян също така, че е използвал служебното си положение като кмет, сенатор и министър на финансите, за да подпомага собствените си фирми, ръководени от подставени лица и предоставящи разнообразни услуги – кадастрални, счетоводни, юридически и пр. Той е обвинен и в опит за пране на пари чрез сключване на фиктивни договори, целящи да прикрият незаконния произход на богатството му.

  • Първата реакция на новината от страна на премиера Виктор Понта беше, че няма да приеме незабавно подадената от Вълков оставка като министър на финансите, преди да бъде завършен подготвеният от министъра нов Данъчен кодекс. "Незаменим специалист с доказани умения във финансовите дела и с очевиден усет към диверсифицирането на риска", иронично подхвърлиха някои анализатори в Букурещ. След искането за арест на Вълков от страна на ДНА обаче премиерът в крайна сметка прие оставката му. При продължаващите обиски у близки и познати на Вълков бяха открити – зад изкуствени стени или окачени на показ – още 94 картини, три от които подписани от Пикасо, една от Анди Уорхол, много други от румънските класици Тоница, Корнелиу Баба или Николае Григореску. Човекът е не само финансист, но и естет.

  • През последните месеци румънците буквално всеки ден са свидетели на арести на фигури от ранга на министър Дариус Вълков. От 2012 г. до днес правителството на Виктор Понта беше напуснато от 14 министри, имащи проблеми с правосъдието – обвинени или осъдени за злоупотреба със служебно положение, подкуп, трафик на влияние, изборни измами и други деяния. В същото положение се намират и около 8 на сто от избраните на последните избори 588 депутати. Според последния мониторингов доклад на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка Румъния продължава да отбелязва успехи в борбата с корупцията на високо равнище. Подведени под съдебна отговорност са депутати, кметове, съдии, прокурори, министри, бивши министри, влиятелни фигури от бизнес средите и други.

  • Според отчета на дейността на Националната дирекция за борба с корупцията за 2014 г. 97-те прокурори, работещи в институцията, са разгледали над 9100 случая, започнали са съдебно преследване срещу над 1100 обвиняеми, а 1130 души са били осъдени окончателно.

  • Създателите на дирекцията срещу корупцията паднаха нейна жертва

  • ДНА – основната институция, с която се свързват успехите в борбата с корупцията на север от река Дунав, е създадена през 2002 г. от правителството на Адриан Нъстасе под името Национална прокуратура за борба с корупцията (НПА) под натиска на Европейската комисия. Според някои свидетелства основната подготвителна работа е свършена от младия юрист и член на партията, протежето на премиера Нъстасе – Виктор Понта. Основана с ясното съзнание, че това ще бъде поредната "форма без съдържание", до 2005-2006 г. нейната дейност е напълно незабележима. Не много време след свалянето на срасналото се с държавата управление на Социалдемократическата партия институцията е радикално променена и започва активна дейност, чиито резултати идват 2-3 години по-късно. По ирония на съдбата голяма част от правителството, което формално я е създало, начело с премиера Нъстасе, става нейна жертва. Оттогава до днес броят на делата, с които се занимава дирекцията, се увеличава всяка година, като под ударите й попадат видни фигури от целия политически спектър. През 2015 г. институцията заявява, че има нужда от назначаването на още 50 прокурори.

  • Националната дирекция за борба с корупцията е специализирана в борбата с това явление на високо и средно ниво. В нейната юрисдикция влизат делата за корупция срещу депутати, министри, магистрати, служители в държавни фирми, в Националната банка, данъчните органи, митниците и други. Тя се занимава и със случаи на корупция независимо от извършителя, когато подкупът е над 10 000 евро или причинените щети са за над 200 000 евро. Дирекцията е автономна структура при прокуратурата на Върховния касационен съд на Румъния. В работата си тя е подпомагана от създадената през 2007 г. Национална агенция за прозрачност (АНИ), специализирана в проверката на благосъстоянието на публичните фигури и възможните конфликти на интереси и несъвместимости.

  • Доколко всичко това води до независимо правосъдие и до промяна на политическия морал в Румъния? Има ли политически поръчани дела, уреждане на сметки, неправомерно подслушване при събиране на доказателствата?

  • Да не избързваме с оценките

  • Без да бъде поставяно под въпрос постигнатото от Румъния в борбата с корупцията, особено на фона на почти несъществуващото правосъдие и всевластващата икономическо-политическа олигархия на юг от Дунав, все пак румънската „история на успеха” има нужда от няколко разяснения и от няколко бемола.

  • Първо, героизирането на отделни лица като „борци срещу корупцията” често може да се окаже прибързано тъкмо защото не отчита сложността на явлението и преплетеността на интересите и траекториите на въвлечените актьори. Наскоро екипът на една българска телевизия, дошъл в Букурещ да прави интервюта с „видните фигури в борбата с корупцията” (които имаха и планирано посещение в София за предаване на челен опит, което междувременно беше отложено), остана озадачен, тъй като малко преди уречения час за интервю с председателя на Националната агенция за прозрачност Хориа Джорджеску последният бе арестуван. Обвинението е, че е одобрявал надценени обезщетения за недвижими имоти в качеството си на член на Агенцията за реституция.

  • Куриозът стана особено известен в румънската преса, а коментарите на случилото се показват двата паралелни разказа за случващото се. Докато привържениците на румънския антикорупционен модел твърдят, че уличаването на един от първенците на борбата с корупцията в корупция с нищо не накърнява ръководената от това лице институция, то разказът на противниковия лагер звучи така:

  • „Х. Дж. беше препоръчан на България от великите докладчици по Механизма за сътрудничество, за да помогне за създаването на Агенция по прозрачност на юг от Дунав. Българите взеха препоръката на сериозно и по инициатива на Меглена Кунева изпратиха журналистически екип за интервю с Х. Дж. преди посещението му в София. В понеделник трудолюбивите български журналисти бяха приети според източници от медийните среди от Агенцията за онлайн новини и насочени от подчинен на фундаменталния маковеизъм (от Моника Маковей*) главен редактор.”

  • Последната „новина”, принадлежаща на медия на осъден магнат, политик и представител на комунистическите тайни служби, е, разбира се, очевидно манипулативна, но е показателна за другата интерпретация на случващото се в румънската борба с корупцията. Още от началото на дейността на обновената Национална дирекция за борба с корупцията тя беше обвинявана, че е политическа маша на режима на президента (2004-2014) Траян Бъсеску. При осъждането на Адриан Нъстасе например Виктор Понта го сравни с Юлия Тимошенко и заяви в прав текст: „Нъстасе е осъден по политически причини, защото от 2005 г. беше взет на прицел от Бъсеску и хората му. Той е жертва на режима на Бъсеску.”

  • Според този разказ дирекцията е обвинявана, че: прави телевизионен спектакъл с подрънкване на белезници, изпълнява политически поръчки, използва нерегламентирано подслушване, служи като маша на тайните служби, блокира държавата, тъй като все по-малко държавни служители се нагърбвали с отговорността да подпишат каквото и да било – от страх... Трябва да отбележим, че тази интерпретация не е непременно еднопартийна. Арестуваната наскоро от дирекцията дългогодишна дясна ръка на Бъсеску – Елена Удря, формулира някои от тези обвинения и дори твърди, че Лаура Кодруца Кьовеши – председателката на институцията, е назначена на поста си от високопоставен човек от службите... Удря твърди също, че Алина Бика – председателката на Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (ДИИКОТ), е била подложена на подслушване още от първия ден на поста си и в крайна сметка е била арестувана именно защото не е приближена до службите.

  • Фактът, че повечето от тези "разкрития" идват от обвиняеми, не само намалява тяхната достоверност, но и компрометира възможните реални критики към случващото се.

  • Амнистии срещу доноси

  • Проблематична например е практиката да се използват множество доноси, при което присъдата на доносника се намалява наполовина или дори се стига до прекратяване на делото срещу него. Последното се случи съвсем наскоро, когато съдебното преследване за даване на подкуп и купуване на влияние срещу трима бизнесмени беше прекратено след техен донос по делото "Майкрософт", по което 9 министри и редица други влиятелни публични фигури са обвинени в получаване на подкупи при сключването на многомилионните договори за използването на продуктите на американската компания в румънските училища.

  • Повсеместното подслушване, доказателство за което са излизащите в публичното пространство стотици записани частни разговори, също е проблем – както заради мащаба му, така и заради подозренията, че много дела са основани на нерегламентирано подслушване, по данните от което впоследствие се намират другите доказателства. В този смисъл премиерът Понта каза само преди две седмици, че в Румъния вече никой нямал смелостта да говори по телефона и че той вкъщи не се страхува от микрофони само защото вече говори единствено с детето и кучето си.

  • Контраудар - да опетниш борбата чрез "Ню Йорк таймс"

  • Затруднение да разберат до каква степен това е част от старателно изграждания анти-антикорупционен разказ и до каква степен има мотиви за реални притеснения изпитват дори най-добрите румънски политически анализатори. Така например по повод на една статия във в. "Ню Йорк таймс" ("Румънската антикорупционна мания", в която се говори, че битката срещу корупцията в страната е започнала да застрашава принципите на демокрацията), известният коментатор Емил Хурезяну се съгласи, че се прекалява с "шоуто на белезниците", с "предварителния арест като общо правило", с "помпането на дела до забрава"... След това се разбра, че Хурезяну всъщност се е объркал, мислейки, че автор на статията е престижният Национален демократически институт на Демократическата партия, а всъщност зад нея стои лобисткият Институт за демокрация, който, както бързо разбраха румънските медии, вече е правил кампания за Виктор Понта. Гениален ход на премиера и на пропагандната му машина, които успяха да изтръгнат "признания" за някои грешки на антикорупционната политика от устата на политически коментатор, който съвсем не е от техния политически лагер, като ги вкарваха в румънското публично пространство с помощта на авторитетния "Ню Йорк таймс" (в действителност става въпрос за рубриката "Писма на читатели"). С един куршум два заека – с това се доказа и имплицитната им теза, че „американците” имат пръст в тази работа.

  • Никой от таргет групата на пропагандата против борбата с корупцията, разбира се, не осъзна, че в крайна сметка това е доказателство, че "американците" не са непременно неделими същности. Точно както между другото и "руснаците", "службите", "старите елити", "комунистите", "демократите", "левите", "десните" и т.н. Това са все понятия, които служат много повече на пропагандата срещу или на пропагандата в полза на борбата с корупцията, отколкото за същински анализ на сложните зависимости между различните актьори в тази многолика борба за властови ресурси.

  • Ако се върнем към ареста на Дариус Вълков, Националната дирекция за борба с корупцията изброява начините, по които са набрани доказателствата: "доноси и декларации на свидетели, декларации на обвиняеми, записани разговори, протоколи от видеонаблюдение, аудиоследене или фотографиране на срещи, финансово-счетоводни документи и записани телефонни разговори". Не се казва обаче в каква последователност са били приложени тези средства.

  • Въпреки критиките, които могат да бъдат отправени към случващото се в борбата с корупцията в Румъния (налагане на масово подслушване, заместване на старите служби от техниките на Биг брадър, използване на доноси, промяна на властовите баланси чрез използване на дела за корупция, съмнения за политически поръчки, за натиск отвън, за избирателно правосъдие и т.н.), все пак трябва да отбележим, че съвсем не изглежда да липсват съдебни доказателства срещу фигурите на румънския политически, икономически, юридически и медиен елит, попаднали зад решетките през последните десет години. Освен това попадането под ударите на правосъдието на фигури от всички политически цветове определено говори в полза на отвоюването на известна независимост от страна на румънските правораздавателни органи. Всичко това като цяло създава усещането за налагане на справедливост в румънското общество, което се вижда и от непрекъснато нарастващата популярност на ДНА.

  • Веднъж задействан, механизмът, изглежда, усилва сам себе си – мислилите се за недосегаеми се виждат "предадени" и предават на свой ред. Обвинителите също знаят, че в един момент могат да се превърнат в обвиняеми. В крайна сметка случващото се в Румъния е добър пример за христоматийния автентичен проблем, стоящ пред логиката на "борбата с корупцията": ще бъде ли изкоренена корупцията, или корупцията ще нараства с борбата? (по Николай Янев**)

  • Това напрежение и несигурност на елитите в Румъния обаче, поне за момента, изглежда благотворно. Противоборството на всеки срещу всеки (в медиите, в партиите, в магистратурата, в тайните служби) и непрекъснатата промяна на властовите центрове определено спомагат за разпада на един манталитет, на една явно несправедлива система, в която подкупът беше единственият действащ инструмент и единственото правило. Въпросът, разбира се, е какво идва на мястото на разпадащото се и тези, които следят ситуацията в Румъния, си го задават все по-често.

  • Така или иначе динамиката на тези процеси на север от Дунав разделя все повече Румъния от нейната южна съседка, застинала в безнаказаността на икономическо-политическата си олигархия.

  • -----

  • * Моника Маковей е бивша министърка на правосъдието на Румъния от Социалдемократическата партия, която успя да реформира органите за борба с корупцията и подхвана собствените си колеги в кабинета. Това й коства поста, но нейните реформи дават резултати до днес.

  • ** Николай Янев е автор на "Черна книга на българската корупция", хвърляща светлина върху най-големите корупционни сделки в страната ни от Освобождението през 1878 г. до наши дни.

  • ...

  • Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през април 2015 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.