ДПС, освен политическа партия, е сценарий за институционализирана двуличност. От една страна тя има проевропейско, евроатлантическо, либерално, модерно лице – тя е защитник на човешките права и умерен балансьор на политическа сцена, известна със своята неумереност. От друга страна, обаче, тя е по-скоро корпоративна структура, стъпила поне с единия крак в подмолието на обществения ни живот, произхождайки от още по-зловещото подмолие на службите на комунистическия режим (доколкото между двете има разлика). Кое е истинското лице на ДПС? И има ли всъщност такова?

Слуховете за укриването на г-н Местан в турското посолство след „програмната“ реч на г-н Доган от преди няколко дни, както и цялата драма с евентуалното сваляне на „формалния“ лидер от „неформалния“, ни дават възможност да разгледаме двете лица на движението от безпрецедентна близост и в непознат досега детайл. Гримът се пропуква, ботоксът и силиконът си личат, психологическата дисциплина започва да се разпада. От подобна близост всеки театър започва да изглежда фалшив и не произвежда „морфичен резонанс“, а по-скоро поредица от дисонанси:

Конфликтът в движението е истински, а не представление за пред хората

Ако Доган имаше пълен контрол върху партията, подобни жертвоприношения и скандали не биха били необходими. Явно някой – Местан в случая – си е повярвал твърде много, надценил е своята – ограничена, но все пак не пренебрежима - автономия и сега трябва да бъде показно унижен и унищожен за назидание на останалите. Местан явно има и група верни депутати, което прави възможно някакво разцепване на монолита ДПС.

Проевропейската, либерална илюзия за ДПС

Покрай политическата личност на Местан най-вероятно ще бъде унищожена и тази илюзия, обаче, защото тя беше в основата на претенциите на „формалния“ лидер за автономия. След 2014 г. публичната политика на г-н Местан и ДПС беше следната: „да си затворим очите за КТБ, Пеевски, Василев и т. н., и да си представим движението като нормална, проевропейска, непопулистка партия“. Местан толкова силно е мижал, че в един момент изглежда сам си е повярвал, което се оказа и пагубно за него. Илюзията беше градена по следните начини. Първо, съвместни учения и потупвания по гърба с европейските либерали и обявяването на Местан за „голям либерал“ от самия им лидер.

Второ, твърд отказ да се асоциира пряко ДПС с медийната империя на Пеевски или други корпоративни свързани интереси. Местан се държеше, все едно че ги няма. Което не пречеше на движението да ги брани с нокти и зъби – и по финансово-магистрална линия, и по прокурорска, и в разследването на парламентарната комисия по КТБ. Вербалното дистанциране, обаче, беше много важно, защото то даваше обещание, че тези интереси не са същностна част на ДПС и въпросът е по-скоро кога и как то ще се раздели с тях. Неслучайно Пеевски беше „пращан“ от слухове на няколко пъти дългосрочно в Катар и за да ги опровергае, на него му се налагаше да стои на първата редица в парламента, където друга полза от него няма.

Трето, и най-важно, Местан заложи на ролята на „по-добрия“ и „по-стабилен“ партньор на ГЕРБ в правителството и парламента. За целта той гласуваше с Борисов винаги, когато беше нужно на ГЕРБ, като междувременно интригантстваше срещу реформаторите и правеше всичко възможно да провали техните инициативи.

Големият план беше РБ да се провали на местните избори и тогава ДПС да влезе триумфално и рехабилитирано във властта. Това не се случи и стана пределно ясно, че тази „рехабилитация“ е невъзможна – ДПС и сега продължава да е невъзможен официален партньор. Този провал отслаби позицията на Местан в партията – това беше първият видим момент на заклащане на стола му. За компенсация той се втурна в други опити за дестабилизация на коалицията ГЕРБ–РБ: първо се случиха полицейските протести, а след това и „успехът“ с конституционния саботаж, който, ако не унищожи, поне отслаби драматично основният политически противник на линията „Местан“ – реформаторите.

Моментът на триумф е моментът на падение

Точно когато д-р Местан изглеждаше победител, дойде и ударът от мистър Доган. Речта на неформалния лидер беше изнесена в сценка, сякаш извадена от мафиотски филм. Всички основни лидери са насядали около масата и донът – в нещо средно между наздравица и доклад - започва да говори. Подхвърля груба шега, прави хладен анализ на ситуацията и накрая разбива с бухалка главата на предателя. Местан разбра сценария и правилно се укри (ако това е вярно), макар че търсенето на убежище в турското посолство внася нов елемент на ориенталска екзотика в цялата ситуация. Така или иначе посланието е ясно – истинският бос се е завърнал и е време нещата да си дойдат по местата.

Защо точно сега? Отговорът на този въпрос може да се крие в някакви сенчести отношения в корпорацията ДПС: за тях може само да се спекулира. От политическа гледна точка възможното обяснение е само едно. Доган се е почувствал заплашен от Местан, който е успял да получи одобрението на либералите в Европа, станал е много необходим на Борисов за запазване на правителството, получил е и подкрепа от Ердоган.

Пустите му турци, станали московци

Интересното е, че нападението на мистър Хайд дойде по външно-политическа линия, което подсказва, че реалната причина за него е най-вероятно вътрешно-корпоративна. Тезата, че Местан е предал българските интереси, като се е превърнал в част от неоосманистките амбиции на Ердоган, веднага хвана въображението на местните параноици и притъпи сензорите им (така или иначе не са особено развити) за очевиден абсурд.

За да стане историята с предателството на Местан по-достоверна, Доган трябваше да „промени“ цялата геополитическа ориентация на страната, и да я „преориентира“ към Русия. Мнозина – основно гореспоменатите параноици - видяха в това стратегически гений, макар че става дума основно за операция по отвличане на вниманието от грозотата на канибалската саморазправа вътре в движението. В операцията бяха включени и всички ресурси от подмолието – мрежите на бившите ченгета, превърнали се в експерти по „сигурността“, както и производните им патриот-политикани. Включена на пълни обороти беше, разбира се, и медийната империя на г-н Пеевски - като подготовка за решителния удар по горкия д-р Джекил, който удар вероятно ще бъде нанесен от прокуратурата и службите за сигурност.

Ако ще сме с Русия, да действаме по руски!

Голямата грешка на г-н Местан беше в това, че не говорейки за корпоративната страна на ДПС той вероятно е започнал да забравя, че тя съществува. Г-н Доган пък явно никога не е изпускал контрола върху нея: тя се подчини и на най-слабото изсвирване от негова страна. „Медиите“ ревнаха по команда срещу формалния лидер на движението, без никакъв нюанс или опит за обективен и почтен анализ, го заклеймиха като предател. Голямата грешка на г-н Доган, обаче е, че България не е нито Сталиновия Съветски съюз, нито Путиновата Русия. Там е възможно зомбираното от страх и възхита от лидера си население да повярва от днес за утре, че Троцки и Каменев са предатели, че Ходорковски е поръчвал убийства или, че всички политически опоненти на режима са „чуждестранни агенти“, платени от западни посолства. Родният мистър Хайд сега ни кара да повярваме в подобни щуротии, но изглежда е надценил възможностите си за създаване на паралелна реалност.

Спасение дебне преди Коледа

Основният потенциален бенефициент на конфликта засега е г-н Пеевски. Той се връща с пълна сила в центъра на политиката на ДПС като съществен негов елемент. В едно проевропейско ДПС г-н Пеевски би бил излишен и компрометиращ баласт. Т. е. – той би бил потенциално уязвим при продължаване на линията „Местан“. В едно движение, което е ориентирано идеологически, биографически и служебно повече към Русия, г-н Пеевски не само не е уязвим, а е директно необходим на големия бос. Тъй като първата алтернатива „Местан“ в момента бива публично развенчавана, политическата съдба на г-н Пеевски получава хоризонт далеч отвъд Коледа.

Чии са парите всъщност?

Историята дотук показва , че г-н Доган има пълен контрол върху корпоративните ресурси на движението. Дали става дума за транс-гранична мрежа е отделен въпрос. Присъствието на ключови руски банки във важни моменти на конфликт подсказва и такава възможност, както и проруският завой в геополитически план на движението. Но това засега са само непреки доказателства.

Година на извънпарламентарна политика

Покушението срещу депесарския д-р Джекил и либерално-европейските му илюзии вещае предстояща година на извънпарламентарна политика, на силови методи на разправа с противници, на използване на парламента само като камуфлаж на премерване на сили в медийно-прокурорски битки с ясен кадесарски привкус. Г-н Доган явно се е примирил с невъзможността да „рехабилитира“ движението политически и да го направи приемлив официален партньор във властта. Беше ясно, че подобна рехабилитация би изисквала раздяла с корпоративната му страна и нейните представители. Това е непосилна жертва, която г-н Доган не иска или не може да направи. Алтернативата е акцент върху екстрапарламентарното.

Защо ГЕРБ гласуваха с ДПС за конституцията?

Това е въпросът, който 2015 г. ще завещае на Новата година. Борисов следваше линията „Местан“ и се държеше така, сякаш тя отразява реалността. Сега, когато тази линия се укрива (по слухове) в турското посолство, къде ще се укрие линията „Борисов“ или поне как ще прикрие отчайващата си голота?

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.