Престарелите лидери - между неприязънта и съжалението

МОМЧИЛ ИНДЖОВ

"Първа част - тържествено откриване на конгреса на КПСС и внасяне на партийните знамена. Втора част - тържествено внасяне на членовете на Политбюро."

Това бе само един от многобройните вицове от времето на Леонид Брежнев, управлявал СССР в периода 1964-1982 г. Хората над 45-годишна възраст не могат да не си спомнят за престарелите съветски ръководители. Някои от тях - като Константин Черненко, дори не бяха в състояние да помахат за поздрав.

Брежнев се бе превърнал в подвижна медицинска енциклопедия. Знаеше се, че въпреки няколкото инсулта той няма намерение да подава оставка като пръв партиен и държавен ръководител. Макар да бе видимо тежко болен, вестта за смъртта му през 1982 г. бе шокираща.

Последваха още двама старци на върха на СССР - Юрий Андропов и Константин Черненко. Те изкараха едва по година на върха и си отидоха заради тежки болести.

Чак тогава в СССР се сетиха да изберат млад човек начело на държавата. Такъв бе Михаил Горбачов. Но пък се срина СССР. Мнозина обвиняват Горби за края на Съветския съюз. Но всъщност се срути самата система. И в голяма степен тя бе подкопана не само заради неефективната централизирана икономика, но и заради престарелите лидери, които не признаваха реакционните западни ограничения на мандатите. Те царуваха дълги години, като внушаваха, че "те не искат, ама народът иска".

Казахстан и Узбекистан - по пътя на Брежнев

Уверено по пътя на Брежнев вървят президентите на централноазиатските републики от бившия СССР. Откакто Казахстан и Узбекистан са обявили независимостта си през 1991 г., и в двете страни несменяемо управлява първият и единствен техен президент. Нурсултан Назарбаев е държавен глава на Казахстан, а Ислам Каримов - на Узбекистан. Двамата са толкова преяли с власт, че разглезиха децата си в така, че не могат да бъдат сигурни дали те са в състояние да ги наследят на поста им.

През май Нурсултан Назарбаев за пети пореден път победи на президентските избори в родината си. При това там бе разигран малко театър. Самият Назарбаев обяви, че смятал да е оттегли. Но членовете на Асамблеята на народа, т.е. на парламента в Астана, заявиха, че "в условията на сложната световна обстановка на президента трябва да бъде даден нов мандат на общонационално доверие".

Назарбаев дори посрещна поредната си победа със сълзи на очи. Според официални данни той взе 97,75 на сто от гласовете. А във вота участвали 95% от имащите право на глас.

"За свръхдемократичните държави тези числа са неприемливи. Но нищо не мога да направя", отвърна 74-годишният вожд на критиките на Запада.

Същевременно обаче се говори, че Назарбаев решил да остане, за да не поеме властта дъщеря му Дарига. Според сценария било планирано вместо него да участва тя и, съвсем естествено, да спечели убедително. Така стана през 2003 г. в Азербайджан, когато Илхам Алиев смени баща си Гейдар.

С приближаването на изборите обаче Назарбаев все повече осъзнавал, че Дарига твърде рано се е устремила към властта. И той отстранил собствената си дъщеря, като депутатите били накарани „да го помолят да остане".

Към властта в Казахстан гледал и бившият му зет Рахат Алиев - политик и бизнесмен милиардер. Той се разведе с Дарига и срещу него имаше обвинения в корупция и убийство на бизнес конкуренти. Аиев избяга в Австрия. Тя не пожела да го предаде на властите в родината му, но през 2014 г. също го обвини в убийство. През февруари 2015 г. бившият зет на Назарбаев се обеси в килиията си в затвора във Виена.

Проблем, подобен на този на Назарбаев, има и Ислам Каримов (77 г.) - президентът на Узбекистан.

И той искал да пробута за свой наследник дъщеря си Гулнара. това би гарантирало съхраняването на властта в клана. Обаче екстравагантната щерка дотегна на баща си със своите капризи дотолкова, че самият той бе принуден да я постави под домашен арест. Прокуратурата в Ташкент я обвини в корупция.

В резултат Каримов бе "принуден" да се кандидатира тази година четвърти път поред за президент, въпреки че конституцията на страната забранява това. Нарушението обаче бе оправдано с "възникнали непредвидени събития". От само себе си се разбира, че Ислам Каримов получи над 90 на сто от гласовете.

При поредното встъпване в длъжност вождът стресна анализаторите с неразбираемата си и завалена реч. От началото на годината до "принудителното" преизбиране през пролетта той не се бе появявал публично. Заговори се, че е тежко болен и дори е бил в кома.

И в двете средноазиатски републики положението никак не е розово.

Казахстан, макар да е богат на петрол, е сочен от немалко анализатори за втора Украйна. Съществуват опасения, че заради влошаващата се икономическа ситуация в Русия режимът на Владимир Путин ще се опита да предизвика безредици в тази страна. Там живеят най-много руснаци в Централна Азия. Те са почти 22 на сто от 17,5-милионното население на републиката.

Узбекистан пък се превръща в бомба с часовников механизъм. Това е най-бедната страна в региона. В резултат на кризата в Русия в родината си се завърнаха почти 4 милиона гастарбайтери. В резултат рязко се покачи социалното напрежение.

Така преизбирането на остаряващи лидери се превърна в нещо като като обявяване на банкрут на авторитарните системи, коментират западни наблюдатели. От фактори на стабилност Нурсултан Назарбаев и Ислам Каримов се превърнаха във фактори на риск.

Куба - брат смени брата

Тези страни са доста далече от Куба, където един брат, макар и доста стар, смени престарелия си такъв. Става дума за Раул Кастро, който през 2008 г. стана президент на страната си. Той пое поста малко преди да навърши 77 години.

Раул смени брат си Фидел, който тогава бе на 81 г. Но Кастро-старши бе вече толкова болен, че колкото и да не се появяваше публично, на всички бе ясно, че не е в състояние да управлява държавата. Сигналите за предстоящото слизане на Фидел бяха дадени няколко години по-рано, когато речите му, траещи по 5-6 часа, окъсяха в пъти.

Днес Раул Кастро е на 84 години и твърди, че ще се оттегли след втория си мандат. Той изтича през 2018 г. Но  засега изобщо не се шушука кой ще бъде евентуалният му наследник. Дали пък Раул не е решил наистина да докара демокрация в Куба? Страната обяви сдобряването си със САЩ в края на 2014 г. и режимът обеща реформи. Остава да видим.

"Мъдрият" Мугабе срина Зимбабве

Най-комична изглежда ситуацията в Зимбабве, където на власт без прекъсване от 1987 г. е Робърт Мугабе. Днес той е вече на 91 години. Под неговото "мъдро" ръководство процъфтяващата някога Южна Родезия се превърна в една от страните с най-ниски доходи в света.

В резултат на хиперинфлацията бе отпечатана банкнота от 100 трилиона зимбабвийски долара. По номинална стойност тя отстъпва само на отпечатаната през 1946 г. в Унгария банкнота от 100 квинтилиона пенгьо.

Съвсем естествено, виновни за всичко това са белите, наследници на някогашните британски колонизатори. Макар че те останаха в Зимбабве едва 130 000 - само 1 процент от 13-милионното население. Важното е обаче, че Мугабе е жив и здрав и продължава уверено да води страната си към светлото бъдеще. Така поне твърдят от близкото му обкръжение.

Саудитска Арабия - на трона сядат само старци

Като че ли има неписан закон, че за да станеш крал на Саудитска Арабия, трябва да си достигнал дълбока старост. Новият монарх - Салман, се възкачи на трона в началото на годината, малко след като навърши 79 г. Той наследи починалия свой полубрат Абдула, който се спомина 90-годишен.

Но това не са европейските крале, които нямат никаква власт, а някои от тях вече започнаха да абдикират. Саудитска Арабия е абсолютна теократична монархия.  Цялата власт - законодателна, изпълнителна, съдебна и духовна, е съсредоточена в ръцете на краля. Там се прилага изцяло шериатът - ислямското законодателство.

Макар да е родина на Осама бен Ладен и да подкрепя и финансира редица ислямистки организации по света, тази страна има най-големи запаси в света на петрол и е най-големият му износител. И което е най-важното - тя е ключов съюзник на САЩ в региона. Затова смъртта на поредния й престарял крал и възкачването на следващия не особено млад такъв се следи с особен интерес.

При всички положения, престарелите лидери не са особено приятна картина. Но те будят не само неприязън, но понякога и съжаление.

----------------------

Този материал вече е публикуван в списание „Клуб Z”. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.