Активната обработка на общественото мнение за това колко далновиден политик е Ахмед Доган, продължава с пълна сила и след безпардонното отстраняване на председателя на ДПС Лютви Местан, който самият Доган предложи на този пост преди близо три години.

Стигна се до там, че позабравени „герои” на прехода като Димитър Тадаръков бяха изкарани на екрана, за да обясняват, че Доган, който зае открита проруска позицията при конфликта си с Местан, е по-българин от нас, българите.

 Днес пък беше активиран последният началник на 06 отдел на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия о. р. капитан Димитър Иванов, който даде съвет на съвременните специални служби да разследват Местан за държавна измяна за престоя му в турското посолство на 23 декември 2015 г.

Това, че да обясняваш посещението си в чуждо посолство с въпроси за своята сигурност, е доста нелепо и неубедително твърдение, при условие, че всеки български гражданин, било то депутат и лидер на партия би следвало в такива случаи да се обърне към българското МВР.

Но включването на всякакви бивши сътрудници на Държавна сигурност в разясненията за конфликта Доган-Местан, напомня за една друга подобна ситуация, отдавна забравена, при която обаче ролите бяха разменени.

Спомняте ли си аферата, наречена „оня списък”? По-младите със сигурност не са и чували за нея, но е добре да бъде припомнена, защото тогавашната и днешната ситуация си приличат генерално по едно основно нещо – опит България да бъде дестабилизирана в момент, в който е избрала път, различен от съветско-руската орбита.


Първите избори, които БСП губи и ролята на ДПС

На предсрочните парламентарни избори през октомври 1991 г. за първи път след 46 години те се печелят от опозиционните партии (Съюз на демократичните сили, СДС), антикомунистически настроени, противниците на обвързването на България със СССР/Русия, осигурявано дотогава от БКП/БСП и желаещи страната да си върне мястото в свободна Европа.

Изборите обаче са спечели от СДС с крехка преднина – 34,4% (110 депутати) срещу 33,1% за БСП (106 депутати). Третата партия, която тогава влиза в парламента е ДПС със 7,6% (24 депутати).

Съставено е правителство с премиер Филип Димитров, лидер на СДС, което в 36-то Народно събрание е подкрепено от 128 депутати от СДС и ДПС.

При управлението СДС разчита на ДПС, което в първите месеци подкрепя правителството. Кабинетът прави рязък завой във външната политика на  България, като търси сближаване със страните от Западна Европа и със САЩ.

Противниците на прозападната и проевропейска ориентация на България бързо задействат множество от активни мероприятия, в които участват нереформираните специални служби, наследници на Държавна сигурност.


Забиване на клин между СДС и ДПС чрез аферата „оня списък”

Едно от активните мероприятия цели между СДС и ДПС да бъде забит клин, който да принуди Движението за права и свободи да преустанови подкрепата на правителството.

Това става именно чрез т. нар. оня списък, който е раздухан активно от медии, чиито главни редактори впоследствие се оказват агенти на ДС. В публикациите се твърди, че тогавашният министър на външните работи Стоян Ганев е изготвил списък с имената на действащи дипломати, които са бивши секретни сътрудници (щатни и нещатни) на Държавна сигурност. Въпросният списък е достигнал до Ахмед Доган, който по своя инициатива го е предал в посолството на Турция в София при посещение в него.


Шантажирането на Доган през 1992 г.

Доказателствата на това твърдение се крепят на показанията на Мехмед Тефик, сътрудник на Доган по това време, който работи във вестника на ДПС и твърди, че е придружавал лидера на ДПС в турското посолство. Въпросният Тефик пък се оказва сътрудник на наследника на Второ главно управление на ДС – Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването).

На „разкритието” за държавна измяна от страна на контраразузнаването е предадено толкова голямо значение, че по спешност са извикани президентът Желю Желев, председателят на Народното събрание Стефан Савов и министърът на вътрешните работи Йордан Соколов, пред които Тефик се кълне във верността на казаното, уличаващо Доган.

Призивите срещу лидера на ДПС са същите като днес, само че са насочени именно към Доган – да бъде разследван и съден за държавна измяна. Самият лидер на ДПС по това време поддържа антикомунистическа реторика – заявява, че партията му ще внесе закон за забраната на БКП, а в едно от изявленията си по случая (виж факсимилето от статията по-долу) посочва, че „този компромат е следствие на шантажната политика на компартията, обработена в продължение на десетилетния”.

Той добавя, че в атаката срещу него участват служби, които са „непокътнати” и „те функционират като система в системата и политическият преход е дал отражение върху тях”.

 

 

Доган тогава подчертава, че „в някои от тези служби е ангажиран авангардът на компартията, най-преданият отряд на бившите властници”. Той говори, че родните „джеймсбондовци” са се почувствали засегнати от предприета от Стоян Ганев чистка в Министерството на външните работи.

Доган тогава стига до следния извод:
„Целта на неуспелия компромат [„оня списък”] беше да се внуши на гражданството, че СДС не се грижи за националната сигурност на страната. Той е брънка от голям сценарий, който трябва да държи под око и в напрежение определени лидери, които всеки момент могат да бъдат шантажирани.”


Успехът на шантажа

Очевидно той визира себе си като лидер, който е поставен в положение на шантаж. Но изводът му е толкова прозорлив, а напълно погрешен, защото компроматът успява и то именно благодарение на шантажирането на Доган, на което той се поддава.

Националната следствена служба образува следствие по раздуханата афера и посочените участници в нея Стоян Ганев и Ахмед Доган са поставени под още по-голям натиск. Определени медиите са „вкарани” в играта всеки и почти ден бълват „разкрития” по случая.

Това продължава до юли 1992 г. Тогава директорът на Националната следствена служба Ани Крулева най-изненадващо прави по Българската телевизия безпрецедентно в практиката на съдебната власт изявление, с което обявява, че следственото дело по „оня списък” е прекратено без да са установени отправените обвинения срещу Доган.

Както се разбира малко по-късно това става благодарение на единствения „свидетел” Мехмед Тефик, който (не)изненадващо оттегля показанията си и всичко увисва във въздуха. Това всъщност е публичният знак – гаранция към Доган, самият той агент на ДС, използван активно за манипулации по време на сътрудничеството си и на заплата в Първо главно управление на ДС дори по време на "възродителния процес" (виж онлай досието му - ТУК).


Депесарският шут на Доган срещу СДС

Неговата ответна реакция не закъснява. Веднага след пресконференцията на президента Желю Желев, проведена на 30 август 1992 г. на поляна в резиденция „Бояна”, с която той атакува правителството на СДС, при започването на работата на парламента броени дни след това ДПС дава първия жълт картон срещу СДС, в резултат на който е свален председателят на 36-то Народно събрание Стефан Савов.

След това Доган се заканва, че ще бие „депесарски шут” на СДС. И го прави, като оттегля подкрепата си за кабинета – решаващ ход, с който правителството на практика става обречено само година, след като е избрано.

Никога повече Доган не употребява антикомунистическа реторика, още по-малко тръгва да се бори срещу наследника на БКП – БСП. Нещо повече, през 2005 г. най-безсрамно се прегърна в едно управление заедно с наследникът на партията, извършила „възродителния процес”, а през 2013 г. опита повторно да управлява с БСП, завършило безславно след година мимикрия с кабинета Орешарски.

През есента на 1992 г. са задействани и други допълнителни активни мероприятия срещу кабинета, една от които е безпрецедентната пресконференция на директорите на специалните служби, насочена отново срещу правителството на СДС, на която директорът на Националната разузнавателна служба и дългогодишен кадър на Държавна сигурност ген. Бриго Аспарухов раздува друга измислена афера – т. нар. Македонска оръжейна сделка, с която е атакуван директно премиерът Филип Димитров чрез обвинения срещу един от съветниците му за участие в оръжейната сделка.

 

Резултатът: Забавяне на българската евроинтеграция и поставянето ѝ в инкубатора на организираната перстъпност и корупцията

Но най-важният от политическа гледна точна акт е завоят на Доган и ДПС, които тогава те предприемат, за да остане правителството на СДС без подкрепа и да падне.

След това историята е известна. България изпада в безтегловност с правителството на Любен Беров, натъкмено с мандата именно на ДПС. Правителство, останало известно с процъфтяването на борческите групировки и с названието, че е правителството на „Мултигруп”, където по това време вицепрезидент е същия този Димитър Иванов, който днес продължава да дава компетентни съвети.

След изчистването на проблема с „оня списък” Доган от предател изведнъж получава нова роля, отредена му от кукловодите, прехласнати на изток.

Ролята на балансьор и „най-голям” български политик, „единствен визионер на прехода”, както сега го величаят Пеевските медии до любимец на цялата клика на Москва в България, удобно забравила днес влизането на лидера на ДПС в турското посолство през 1992 г. и обвиненията за национална измяна към него тогава.