Георги Папакочев, Дойче веле

Конфликтът между Москва и Анкара по повод свалянето на руския бомбардировач изненадващо се оказа основна причина за вътрешнополитическата схизма в ДПС, предизвикана предколедно от почетния председател на движението Ахмед Доган. Досегашният лидер на партията Лютви Местан беше свален от всичките партийни постове и дори изключен от политическата формация с обвинението, че прекалено прибързано е подкрепил Турция от парламентарната трибуна след обтягането на отношенията й с Русия.

"За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан", обяви Доган пред елита на своята партия и предупреди , че "такава ще бъде съдбата на всеки, който се изправи срещу българските национални интереси". Така той се опита да постави скандала във външнополитическата сфера и дори го позиционира върху геополитическа плоскост. В телефонен разговор с турския си колега Ахмет Давутоглу, опитал се да ходатайства за Местан, премиерът Бойко Борисов каза: "Пред Местан и Доган аз избирам България" и предупреди, че битката в ДПС "не бива да е заложник на отношенията България-Турция, както и българите не трябва да страдат от отношенията Турция-Русия".

Интересите на Турция и Русия

Само седмица преди драматичните събития в ДПС, на път за Брюксел турският премиер Давутоглу се отби за няколко часа в София. Целта на разговорите му с Борисов и президента Плевнелиев беше да чуе отново потвърждение за подкрепата на България за турското членство в ЕС. Отново, защото в средата на октомври в Истанбул българският премиер гарантира на турското ръководство пълната си подкрепа за това присъединяване и дори благодари на турския президент и министър-председател за помощта, която тяхната страна оказва с бежанците. След тази визита Борисов коментира в социалните мрежи, че двете съседки ще работят и за "либерализиране на визите между тях, тъй като това е важно както за туризма, така и за бизнеса като цяло".

Не е тайна, че всяка година близо 2 милиона българи посещават Турция, а търговският стокообмен между двете страни надхвърля 5 милиарда долара. В интервю за печата тези дни директорката на Европейския съвет за външна политика в България Весела Чернева прогнозира, че на фона на сприхавия конфликт между Москва и Анкара, "Турция има нужда от съюзник в лицето на ЕС и това ще направи стратегически важни отношенията между ЕС и Турция".

Неотслабващ е и интересът на Русия към България. В средата на август руският президент Владимир Путин обяви, че Москва е готова на сътрудничество с България "въпреки всички сложни въпроси, свързани с реализацията на "Южен поток"". Думите му подсказаха също, че Русия изпитва все по-голяма необходимост от съмишленици в опитите си да смекчи ефекта от тежките икономически санкции срещу нея. Според бившия български посланик в Москва Илиян Василев , Русия има интерес да откъсне България от ЕС и НАТО и да премине към двустранен режим на взаимодействие, при който да доминира Москва. "Примери много", припомня пред Дойче Веле Василев. "Последният от тях е т.нар. голям енергиен шлем, по думите на бившият президент Първанов. Такива проекти са възможни единствено при двустранна дипломация, която не отчита ангажиментите на България към съюзите, в които тя членува", казва Василев.

Анализаторът далеч не смята, че отношенията на България с Русия и Турция могат да се изчерпят със случващото се в ДПС. Той уточнява, че привнесената в речта на Доган геополитика съвсем не е философска концепция, а е много по-прагматична теза. "Тя трябва да обслужи съвършено конкретни материални и финансови интереси на съответните групи в ДПС, които имат интерес от реализацията на руски проекти или са свързани с турския бизнес и неговите икономически намерения. В подобен тип отношения България не може да бъде на равни разстояния, защото е членка както на НАТО, така и на ЕС. Обаче да се извежда тезата, че НАТО автоматически застава зад всяко действие на Ердоган, в това число зад отношенията му с Русия, също е прекалено обобщаващо, за да е вярно", коментира Василев.

В дебата се включи и координаторът на ООН за Близкия изток и бивш външен министър Николай Младенов. Той определи като опасен за България опита един вътрешнопартиен конфликт да се оправдава с геополитика и обтегнатите отношения между две държави, макар че страната е съюзник на Турция в НАТО и има сериозни икономически отношения с Русия. По телевизията Младенов поясни, че съществува серия от приоритети, които България трябва да реализира с Анкара и Москва – контролът по югоизточната граница, бежанската вълна, изграждането на газовия хъб, който да стане разпределител за цяла Югоизточна Европа. "Реализацията на тези приоритети не може да минава през една партия", уточни българският служтел на ООН и допълни, че "отношенията между държавите са въпрос на политика на правителството", както и че "никой не трябва да кара българите да избират между Русия и Турция".

Тишина, спокойствие и дистанция

Може ли все пак мълчаливата засега официална София да извлече някакви дипломатически и икономически ползи и да изиграе най-правилно картите си в създалата се ситуация? "Нужни са тишина, спокойствие и дистанция в сегашната гореща фаза на конфликта Москва-Анкара", смята Илиян Василев. Според него, големият проблем не е в това, че България няма да отразява официалните нападки на двете страни, а във факта, че в повечето случаи става въпрос за натиск чрез местни "проксита" (бел. ред. заместници, пълномощници), каквито са българските русофили и други ангажирани хора, което превръща външния конфликт във вътрешен.

"Затова най-голямото предизвикателство е България да съумее да осигури такива условия, в които да може сама да дефинира своите интереси, а не да прави това под натиска на едни или други вътрешни лобита. Да не забравяме, че голяма част от въпросните лобита са функция на собствените си материални интереси и зависимости", обобщава Илиян Василев.