В новогодишно интервю за германския таблоид "Билд" Владимир Путин намекна, че Русия може да даде убежище на сирийския президент Асад. На фона на международните преговори за Сирия, които трябва да започнат в Женева по-късно този месец, това е нещо, което трябва да бъзе добавено към възможностите.

Идеята би била мъдра, макар че трябва да се внимава с нея. Идеята за руска емиграция на Асад, изглежда, е повдигната не от Путин, а от интервюиращия германски журналист, в небезоснователното преследване на новина. И отговорът на руския президент трудно би могъл да бъде описан като ентусиазиран. Путин винаги е умеел да играе политически игри и не е отхвърлял нито едно предложение. Отговорът му, че още е рано да се дискутира въпроса, само потвърждава това.

И във въпроса, и в отговора липсваще каквото и да било време. А то е най-важно в графика за бъдещето на Асад. Степента, в която Русия е ангажирана запази на власт Асад и обкръжението му, често бива преувеличавана в западните медии. Доколкото знам, Путин никога не е изключвал възможността от евентуална оставка на Асад. Това, което е важно в разговорите между западните лидери и Русия, е не дали, а кога.

Приоритет на Русия е и винаги е било предотвратяването с всички средства на пълния срив на сирийската държава. Ето защо тя започна военната си операция толкова стремително през септември, опасявайки се, че "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.) и борещите се срещу Асад бунтовници заедно напредват към Дамаск. Русия подкрепя Асад не предимно като политически приятел и съюзник. Хладното и високомерно поведение на Путин по време на експресната визита на Асад в Москва опровергава това. подкрепя го, защото според съветниците на Путин той е последното нещо, което стои между Сирия и хаоса.

Разбира се, вярно е, че Сирия е обхваната от гражданска война и че големи части от територията й са извън правителствения контрол. Но вярно е също така, че, въпреки чакащите помощ 70 000 "умерени бунтовници", няма стабилна политическа или военна сила, готова да наследи Асад. И искането на Запада Асад да си отиде, и настояването на сражаващите се срещу него бунтовници, че не може да има споразумение, докато той е на власт са вапълно нереални, докато няма нищо и никой, който да го замени.

Русия изпада в ужас, че това, което се случи в Ирак и Либия, където режимите бяха свалени със сила без мисъл за утрешния ден, ще бъде повторено в Сирия. Като се има предвид цената на тези две намеси, трудно е да се разбере защо това не хвърля в ужас и Запада.

Тази позиция може да бъде критикувана по няколко причини. Че условията в Сирия днес и в необозримо бъдеще трудно ще доведат до заслужаващи доверие избори. Че това е хитър руски план, който да помогне на Асад да вземе нов мандат. И по-неубедително - че правенето на разлика между бъдещето на личността Асад и съхраняването на сирийската държава е някак си фалшиво.

Но в контекста на предстоящите преговори е, че най-добрата идея е това, че Путин не отхвърли руско убежище за Асад.  Това е една от възможностите, която може да бъде избрана сред многото.

Путин заяви пред "Билд", вероятно с половин уста, че Асад би бил по-малко по-проблематичен беглец за Русия, отколкото Едуард Сноудън. И това е вярно. САЩ вероятно няма да възразят. От друга страна, Русия не е приемала с широко отворени обятия други лидери, отхвърлени от своите народи. Москва отрече, че някога е предлагала убежище за Саддам Хюсеин (макар да се смята, че се е опитвала да се разбере за това с една или повече държави от Персийския залив).

Под въпрос е и дали получилият част от образованието си във Великобритания Асад ще сметне Русия и дори мекия климат, да кажем, на Сочи за приемлива дестинация. В крайна сметка обаче той може би няма да има избор.

----

* Авторката е след най-добрите британски специалисти по Русия, ЕС и САЩ. Работила е като кореспондент почти в целия свят, включително в Париж, Москва и Вашингтон. Препечатваме коментара й от в. „Гардиън“.