Уважаеми дами и господа,

Уважаеми журналисти,

България си отива. И е възмутително, че днес, когато всички, начело с журналистите, трябва да полагаме усилия за спасяването на страната и нацията ни (която вече напълно загуби духовността си), сутрешните блокове, а и не само те, ни занимават с новия съпруг на Наталия Кобилкина или с клюки около Евгени Минчев, или…

Господа журналисти, моля ви, вземете се в ръце.

Не виждате ли, че е дошло време не за алабализми, а за целенасочена политика към оцеляването на България и на българите като цяло. Унищожихме заводи, предприятия, работни места, които хранеха българите. Нямаме икономика, нямаме средна класа, нямаме… 

В момента българският народ не усеща бездната, към която върви, защото европейските фондове някак си закърпват дереджето. Но ви питам – след две години и половина, когато фондовете свършат, какво се случва с България и българите?

Ако през оставащите няколко години правителството не тръгне към създаване на икономика, към подкрепяне и умножаване на нацията, към създаване на средна класа, България няма да я бъде. Уверявам ви, България си отива.

Както казва Труман Капоти – погубѝ духа и духовността на една нация, а територията си тя сама ще напусне. И тя вече я напуска! Два и половина милиона са извън България.

Уважаеми дами и господа,

Къща се строи само при здрави основи. Моля ви от сърце, нека положим взаимни усилия, нека подкрепим духовността, културата на нацията, както и бизнеса, за да спасим единственото, което все още (макар и болно) имаме – България.

Каня ви да създадем Комитет за защита на България. И да натискаме правителството, да се борим, да изискваме, да помагаме на властимащите – кой с каквото може, но в правилната посока, адресирана към спасението на страната ни. А не като сега – на хавая. (напразно - б.р.)

Отвореното писмо на издателката Божана Апостолова е публикувано в Площад Славейков.