Приключенията на Камерън из Европа

ДЖОРДЖ ПАРКЪР
АЛЕКС БАРКЪР

Бойко Борисов му се похвали с "трите папи"

Кортежът на Дейвид Камерън хвърчи през предградията на София към гористите хълмове над българската столица. Месецът е декември 2015 г. и британският премиер идва в този далечен край на Европа да спечели съюзници в кампанията си страната му да остане в ЕС. Домакинът му, българският премиер Бойко Борисов, гордо му показва местните забележителности. 56-годишният притежател на черен колан по карате, който на тази възраст играе футбол във втородивизионен отбор (в действителност третодивизионен - б.р.), а в миналото е бил бодигард, не е привърженик на плановете на Камерън да намали миграцията от Източна Европа, но много иска да бъде главна фигура на визитата.

Преди да потегли към гората, на Камерън е показана "стената на славата" на Борисов: "Трима папи са ме галили по главата", хвали се българският премиер. (В действителност той каза: "Три папи са ме галѝли" - б.р.) След като е информиран за увлечението на Борисов по картите с тръбопроводи и пожарникарството, Камерън е готов да води разговори, но не е подготвен за това, което предстои да види.

Придружен от звука на традиционните гайди и ударите на тъпаните, пред него се разиграва полуезически ритуал, в който танцьорите изпадат в подобно на транс състояние, преди да влязат боси в ров с горящи въглени. Камерън кисело се усмихва - Борисов му е осигурил картина на собствения му болезнен опит да подобри влошените от 40 години отношения на Великобритания с ЕС. 

Докато гледа огнения кръг, Камерън може би се сеща как се е оказал тук. В крайна сметка, той е премиерът, който през 2006 г. обеща да прекрати "тръшкането за Европа" (той е премиер от 2010 г. - б.р.), но който сега, след като се е ангажирал да подложи на референдум членството на Великобритания в "реформиран ЕС", има нужда от всички приятели, които може да намери.

Мястото на Великобритания в Европа - и в света - е на дневен ред и, макар той да отрича, че ще подаде оставка от премиерския пост, ако загуби референдума, много от неговите депутати не му вярват. На среща следващия месец в Брюксел той се надява да постигне споразумение с другите лидери на ЕС да реформира британските връзки с Европа - споразумение, което би могъл да продаде на британската общественост. Двудневната му мисия в София преди месец показва колко много е заложено.

Пътят на Камерън към референдума започна през 2007 г., когато той като лидер на консервативната опозиция даде "желязна" гаранция, че като премиер ще проведе референдум за Лисабонския договор на ЕС. Стана така, че договорът бе ратифициран от премиера лейбърист Гордън Браун през 2008 г., две години, преди Камерън да влезе на "Даунинг стрийт", и планът за референдум бе изоставен.

От май 2010 г. и създаването на коалиционно правителство Камерън преживява редовни бунтове от собствените си депутати, които искаха гаранция, че ще има вот за Европа в следващия парламент. 

Съюзниците на Камерън твърдят, че към края на 2011 г. премиерът е знаел, че ще трябва да предложи на размирната си партия референдум на следващите избори през 2015 г. Той нямаше избор, тъй като евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство дишаше във врата му.

През януари 2013 г. искането за референдум бе най-после обявено. Очаква се той да се проведе през лятото или ранната есен. Това ще бъде решителен момент. Британците за последно гласуваха за членство в европейския клуб през 1975 г. и в следващите 40 години много британци, най-вече консерваторите, стигнаха до увереността, че ЕС е отвял суверенитета и парите на данъкоплатците към Брюксел, а в замяна е предложил задушаващи разпоредби. Маргарет Тачър и Джон Мейджър - двамата предишни премиери тори, не успяха да излекуват невралгията на партията към Европа. Камерън и финансовият му министър Джордж Озбърн обаче бяха уверени, че британските интереси в сферата на икономиката и националната сигурност са най-добре защитени чрез оставане в "реформиран" 28-членен блок. Камерън трябваше да докаже на скептичните британци, че Европа се променя и се движи по пътя на Великобритания.

Решаващата помощ на Джордж Озбърн

 

Според редица министри, официални служители и дипломати Озбърн бе главната фигура, гарантирала, че Камерън не отправя искания, които не могат да бъдат изпълнени в Брюксел. тихомълком бяха отхвърлени идеи като връщане към националните законодателства на социалните и трудовите закони или промяна на основния договор.

"Озбърн най-много се противеше на референдума", каза един дипломат. "Той мислеше, че това е хазартно. Ако можете да избегнете провеждането, защо да го провеждате? Той бе основният играч, който гарантира, че не прекаляваме с исканията."

На фона на притесненията, че страните от еврозоната се съюзяват срещу Великобритания (най-вече срещу лондонското Сити), Озбърн настоя аз нови правила за единния европейски пазар - най-голямата награда за Великобритания.

През 2014 г., след като Партията за независимост постави имиграцията на първо място, премиерът планира голяма реч по въпроса за края на ноември. Нейното съдържание е най-спорната част от плана на Камерън за реформи.

Миакъл Гоув и Оливър Летуин - двама от най-евроскептичните министри в кабинета, настояха Камерън да поиска квоти или таван от 100 000 имигранти да влизат годишно от ЕС. Камерън смята, че Гоув е издал плана на в. "Сънди тааймс". Публикацията предизвика гневната намеса на германската канцлерка Ангела Меркел, която заяви, че такъв таван очевидно нарушава правилата на ЕС за свободно придвижване.

„Презареждане“ с Меркел

"Ти няма да получиш подкрепа", каза Меркел на Камерън на среща в стаята на британската делегация през октомври 2014 г.

Камерън и Озбърн се изправиха срещу евроскептиците и се отказаха от тавана.

Това обаче означаваше, че с приближаването на "голямата реч" Камерън остана без значителна инициатива за справяне с имиграцията. За щастие, появи се помощ - дясно ориентираният мозъчен тръст "Отворена Европа" тъкмо бе публикувал призив за 4-годишна забрана за осигуряване на работници мигранти.

"Това дойде от нищото, но влезе в речта", каза британски представител.

В Европа цареше неувереност. Идеята не бе повдигана преди това и изглеждаше, че е в нарушение на правилата на ЕС срещу дискриминацията. Британските представители в Брюксел, които получиха 24-часово предизвестие за плана, предупредиха, че той няма да мине.

Камерън обаче се възползва максимално. Постигнато бе съгласие премиерът да заяви, че "не изключва нищо", ако не успее да предоговори отношенията с ЕС. Това бе представено пред консервативната преса като значително втвърдяване на позицията на Камерън. В действителност той искаше да запази исканията си в рамките на възможното.

Убедителната победа на Камерън на изборите през 2015 г. разби резултатите от допитванията и изненада дори премиера. Тя веднага постави Европа в центъра на втория му мандат. Когато Камерън и екипът му предложиха през 2013 г. референдума да ЕС, те бяха наясно, че може никога да не го проведат.

Първата работа на Камерън бе да "презареди" отношенията си с Ангела Меркел.

Рамо на Оланд срещу тероризма

Затова първата му важна визита след изборите през 2015 г. бе не в Берлин, а в Париж, защото той искаше да оправи влошените отношения с Оланд. По искане на приятеля си Никола Саркози Камерън отказа да се срещне с кандидата на социалистите за президент през 2012 г. и последва влошаване.

Но след това ислямисткият терор удари по улиците на Париж - първо в редакцията на "Шарли ебдо", а след това през ноември. Камерът побърза да се възползва. Той знаеше, че когато Великобритания и Франция говорят за икономика, те са на различни мнения. Когато става дума за външна политика, те имат много общо.

Предложението на Камерън за военна и разузнавателна помощ за Франция след нападението срещу "Шарли ебдо" промени отношенията.

 

Обезвреждането на "таралежа" Юнкер

Третата важна връзка на Камерън в Европа бе ошще по-проблематична. Жан-Клод Юнкер се промъкна през блокиращите маневри на премиера и през юни 2014 г. лукавият люксембуржец бе избран за шеф на Еврокомисията.

Юнкер, който почти две десетилетия съчетаваше постовете финансов министър и премиер на малката си страна, бе добре познат на бившите служители от британското финансово министерство, които станаха ключови съветници на Камерън по европейската политика.

"Министерството го смяташе за таралеж в гащите, който винаги защитава интересите на Люксембург като финансов център", заяви дипломат. "Имаше 20-годишна война между британското финансово министерство и Юнкер."

Камерън бе обиколил Европа, за да убеди останалите, че Юнкер не е точният човек за поста, но в кряйна сметка само Виктор Орбан - заядливият десен премиер на Унгария, застана на негова страна. В орган, чиито корени са в консенсуса, Камерън и Орбан станаха първите лидери, загубили гласуване в Европейския съвет от почти 40 години.

Предразположението на Юнкер към Камерън не бе подпомогнато от статия във в. "Сън", според която семейството му имало "нацистка връзка" - напомняне на факта, че баща му - стоманолеярът Жозеф, бил насила мобилизиран във Вермахта и бил ранен на източния фронт. Някои хора от обкръжението на люксембуржеца подозираха, че това било подшушнато от британски служители.

Камерън изрази съжаление за "неприятната" статия и каза на Юнкер, че разбира колко вредна е тя.

"Има нещо прагматично у Камерън, което някои хора не харесват, но той знаеше, че трябва да преглътне някой горчив залък", каза британски дипломат.

Но ако Камерън е уверен, че има подкрепата на Меркел, Оланд и Юнкер, докато уговаря финалното споразумение на срещата през февруари, той също така признава, че само тримата не са достатъчни. За да получи максимална подкрепа и за да изтрие спомените за някогашната си несполучлива политика "германия преди всичко", през последните 6 месеца Камерън се впусна в мощна европейска офанзива на очарованието.

След преизбирането си през 2015 г. премиерът посети пренебрегвани дотогава части на Европа. Освен в горите на България, пътуванията му го отведоха до места като Румъния, Словения и Австрия. Струва си да се отбележи, че това бе първата визита на блитански премиер във Виена от 34 години насам.

Но Ангела Меркел все още иска гаранции, че планът на Камерън да бъдат дадени повече права на националните парламенти няма да накърни законодателството на ЕС. Франция иска по-ясен механизъм за оставането на Великобритания и другите страни извън еврозоната в единния пазар. Редица подробности още има да бъдат изяснени, но според Брюксел Камерън ще си тръгне от февруарската среща със споразумение, което след това ще се опита да продаде на британското общество.

Ако той успее, това ще бъде частично отражение на решението, взето с Озбърн за намаляване на британските искания до степен, в която те могат да бъдат приемливи за другите лидери. Това ще бъде отражение и на желанието му да се поучи от грешките си в миналото, да престане да разчита прекалено на Меркел и да приеме необходимостта от създаването на неочаквани съюзи отвъд Ламанша.

Камерън извървя дълъг път, който го отведе от Лисабон до Литва, до горите на България. Следващата дестинация все още е неизвестна.

-----

* Препечатваме статията със съкращения от в. "Файненшъл таймс". Подзаглавието и вътрешните заглавия са на Клуб Z. Оригинала можете да прочетете ТУК. Джордж Паркър е политически редактор на вестника, а Алекс Баркър - дипломатически редактор. В написването на материала са участвали също Стефан Вагстил в Берлин, Ан-Силвен Шасани в Париж, Джеймс Полити в Рим и Хенри Фой във Варшава.