„Ние сме на всеки километър, ние сме на всеки километър...“, кънти в техно вариант гласът на Стефан Данаилов пред храм-паметника „Свети Александър Невски“.

Наоколо са паркирани автобуси от Пловдив, Благоевград, Враца, Ямбол..., както си трябва.

Коменданти в сигнални жилетки посрещат хората. „Отивайте към шатрите, всичко ще ви дадат там“, получават указания социалистите. В шатрите има млади девойки с червени тениски и надпис върху гърдите им „I'm in. Are you?” Никой не им отговаря, но пък всеки получава по четири балона – бял, зелен, червен и син с 12 жълти звездички.

Някои обаче си тръгват само с червения балон, най-много с бял и зелен още. „Къде ви е синият балон? - Ааа, то е по желание, кой каквото иска си взима“. Малко по-късно в шатрите вече са останали само сини знаменца и балони, защото най-слабо се харчат.

„Кой казва, че няма млади хора при нас?“, провиква се от сцената евродепутатът и втори в листата на Коалиция за България Илияна Йотова. „Я, да си вдигнат балоните!“

Червен депутат ме познава и идва да ми покаже с усмивка: „Виж, имаме и синичко вече“. За разлика от балоните, химните са само три – български, европейски и Интернационалът.

И „Белене“, и „Южен поток“

„Ние никога няма да кажем „Не“ на Русия. Ще има и „Белене“, и „Южен поток“, обещава Йотова, а хората започват да гледат в небето. Точно в този момент няколко руски изтребителя прелитат над площада. Оказва се репетиция на българската авиация за парада на 6-и май.

Сцената е обградена от бусове, а на процепите са се образували опашки от желаещи да зърнат своите лидери. В този момент кънтящ глас от мегафон ги стряска: „Другари и другарки, отивайте пред сцената, тук е зона за сигурност“. Хората изпълняват.

Възрастна жена приближава с фанелка на Димитър Бербатов. Предполагам, че му е землячка. „От Благоевград ли сте? - Как бе, от Калофер! - Това е близо до Розово, имате ли при вас бежанци? - Ааа, не, нямаме. Преборихме се“.

На сцената вече е икономическият министър Драгомир Стойнев, който клейми опозицията, защото предава националните интереси: „Ходят в Брюксел и се борят срещу всеки голям проект“, гневи се Стойнев и обещава, че ще осъществи „големите проекти, с които сме се захванали“.

Възрастен мъж с информиран вид решава да ми обясни къде се краде най-много - от инвестициите в капитално строителство и от здравеопазването. Не мога да не се съглася. Следва рецепта за „оправяне“ на здравната система:

„Всеки ще има ваучер от 10 хиляди лева и ще ходи с него в която си иска болница или клиника. - А парите откъде? - От ваучера. - А парите все пак откъде? - Ами, от Здравната каса. - А откъде в здравната каса? - От бюджета. - А в бюджета? - Ми, там такси, макси, има как...“

В този момент лицата на хората се озаряват, защото лидерката на младежкото обединение в БСП Вероника Делибалтова е обявила от трибуната, че политиката вече коренно се е променила. „Улиците са пълни с автомобили, навсякъде в страната се строи“, изрежда младото момиче от сцената.

„Началника“

Първомайският митинг на БСП се провежда между храм-паметника и Народното събрание. Мястото е символ, защото в последната една година е оградено заради протестите срещу правителството. Тук бяха допускани само контрапротестиращи.

„Този площад никога повече не трябва да бъде със заграждения“, призовава Илияна Йотова. Загражденията обаче стоят – и пред парламента, и зад него. Идва ред обаче на началника. Така Йотова представи лидера на БСП и ПЕС Сергей Станишев.

„Няма го вече страхът“, отчита Станишев и приканва хората: „Бе-се-пе! Бе-се-пе! По-бе-да! По-бе-да!“. Площадът скандира, а някъде зад гърба ми мъжки глас се откроява със силата си. Лидерът на „Евророма“ Цветелин Кънчев е тук заедно с обкръжение от десетина дами.

Лозунгите са само няколко. „Да съхраним оптимизма“, „Един празник – хиляда съдби“, „“НЕ“ на бездните между нас“, „Ние сме свободни, мислещи и силни“, „Действай! Съдействай! Въздействай!“. Изписани са с еднакви букви върху еднакви картони. След края на митинга се добирам до младо момче, което носи лозунга за празника и за съдбите. „Какво означава това, не разбрах за съдбите? - Не знам. - Какво е искал да каже авторът? - Не знам, трябва да ги върна бързо. - Къде? - В автобуса за Ямбол“.

От колоните прозвучава „Моя страна, моя България“, митингът свършва, хората тръгват към Борисовата градина за по-веселата част от мероприятието. „Свърши ли?“, питам най-близката до мен жена. „Да, казаха да се нанасяме натам“.

Шествието тръгва, умело направлявано от момчета с мегафони, с познатата от последната година визия на редовни посетители на спортни клубове. Най-отпред е платформа от ТИР, на която са качени фоторепортерите. Пред университета вече звучат Албано и Ромина - „Либерта“.