Как футболът „изпра” Украйна

ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

Поговорката „какъвто футболът, такава и държавата” не е измислена за България, тя е най-точния отговор, който в Украйна търсят от няколко месеца насам. Хората, които излязоха и от едната, и от другата страна, трябва да разберат какво е фундаменталното значение на футбола и ще получат най-верните отговори за своя собственото битие.

Ето една напълно меродавна класация за парите в украинските футболни клубове. На първо място е собственикът на „Шахтьор” (Донецк) Ринат Ахметов, чието състояние се изчислява, според различни източници, между 

14 и 17 милиарда долара

От 1996 г. досега той е похарчил за любимото си развлечение $2 мрд. Благодарение на тези пари докара в бедния по съветско време миньорско клуб цяла плеяда световни футболни звезди при заплати в порядъка на няколко милиона долара годишно. Треньорът на отбора Мирча Луческу пък получава 3,5 милиона годишно. Отборът играе с оранжеви екипи, но няма нищо общо с оранжевата революция, дори спечели купата на УЕФА.

По стълбата надолу, веднага след Ахметов, е собственикът на „Днепър” Игор Коломойски. Неговото състояние се изчислява на около 3,8 милиарда долара, а ексцентричността му достигна дотам да плаща 4 милиона годишна заплата на треньора Хуанде Рамос.

Следва Дмитрий Фирташ - босът на „Таврия” (Симферопол), клуб, който независимо че е от Крим играе в първенството на Украйна, притежава около $3,5 милиарда.

Другият клуб от полуострова – „Севастопол”, бе придобит през 2010-а от руски собственик, който впоследствие взе украинско гражданство и стана депутат. Активите на Вадим Новински се оценяват на скромните $3,2 млрд. долара.

Веднага след Новински в класацията се нарежда 28-годишният Сергей Курченко с 2,4 милиарда - той е притежател на „Металист” от Харков.

Познатият и у нас Константин Жеваго, чието състояние се оценява на 1,9 милиарда, е собственик на „Ворскла” (Полтава).

Със своите 1,8 милиарда пък Константин Григоришин от няколко години прави неуспешни опити да превземе гранда „Динамо” (Киев), но засега се задоволява само с втородивизионния „Суми”.

Изключително популярният заради многобройните трансфери по оста България – Украйна „Металург” (Донецк) е с двама собственици - милиардери, разбира се. Сергей Тарута е с 1,2 млрд., ортакът му Олег Мкртчян - с 1,1.

Близо до милиарда се движи състоянието на собственика на „Иличовец” Владимир Бойко.

В долната част на тази класация като едни "сиромаси" попадат още десетина милионери със състояние между 300 и 500 млн., които отговарят за останалата част от елита. Интересна подробност е, че двамата братя Суркис, които владеят „Динамо” разполагат с общо около 600 милиона и това води до сериозни проблеми за най-титулувания украински клуб.

Освен всичко друго тази елитна компания от олигарси се е организирала в два лагера – този на Ахметов и „Шахтьор”, и другия на „Динамо” и братята Суркис. По тази ос се случват всякакви странни резултати, заради които УЕФА наложи наказание на „Металист” (Харков), например.

Споменатите богаташи са налели

в украинското футболно първенство над 10 милиарда долара за последните 10 години. Те превърнаха Украйна в истинска Мека за практикуване на професията футболист. Играчи от България отиваха за заплати в порядъка на 35-40 хиляди долара месечно и солидни премии за всяка победа. Това е цената на един уникален възход, който се дължи изцяло на финикийските знаци. И на едно безогледно ограбване на държавата, заради което днес Украйна се тресе и се разпада буквално пред очите на целия свят. А самият шамрпионат е синоним на корупция и липса на феърплей. 

Всъщност революцията не започна през тази зима, тя бе налице още по време на мачовете от европейското първенство по футбол през 2012-а, когато публиката на стадионите в Харков и Донецк скандираше „Россия, Россия”, без Русия въобще да играе в мача. Общо взето хората от източната част още тогава показаха тежненията си. За разлика от тези от Киев и Лвов, които бяха на друго мнение. Още тогава Украйна вече се бе разделила!

А точно след „успешното” провеждане на европейското първенство надутият балон започна да издиша. Изведнъж гонитбата с Русия по разточителство бе прекратена. Два от отборите в елита - „Кривбас” и „Арсенал” (Киев), изпаднаха в несъстоятелност и не успяха да запишат участие в елитния футбол. Финансовите проблеми застигнаха дори Ахметов, който силно редуцира амбициите си за още по голям възход на „Шахтьор”. В тревожно състояние е „Динамо” (Киев). И последва драматично пропадане – и шестте представители на Украйна в европейските турнири рано-рано приключиха с участието си, а актуалното първенство само се доиграва без яснота кои остават и кои тръгват към източната съседка. „Майдан”–а се пренесе и на футболния терен.

Украйна е класически пример

на олигархичен модел на правене на футбол. Отсъства абсолютно каквото и да е зависимост между приходите и разходите. Отбори с треторазреден статут от съветско време, които дори нямат собствена публика, инвестират милиони в чуждестранни звезди. Докато се изпразваше цялата държава от съдържание, се пълнеха джобове на  футболни имигранти. Дали е било пране на пари или може да се постави под друг знаменател, истината е, че пред очите на хората в тази огромна страна се наду и след това спука един балон. И те с основание се чувстват ограбени. Това удоволствие струва на украинците страшно много. 

Може ли футбол да се прави по-точно този начин? Отговорът е ясен: може, но краят винаги ще е фатален. От предишното величие на украинските клубове много скоро ще останат само спомените.