Две стихотворни произведения от Джон Роналд Руел Толкин са открити в училищен годишник в Абингтън, Оксфордшър, предава британският „Гардиън“. В тях авторът на „Властелинът на пръстените“ пише за „мъж, който живееше сам / в подлунните сенки“ и за „повелителя на снеговете“.

Смята се, че стиховете са написани, докато Толкин заема катедрата по староанглийски в Оксфордския университет. Откритието е направено, след като изследователят на Толкиновото творчество Уейн Хамънд влиза в контакт с директора на училището Стивън Оливър. Хамънд попада на бележка от Толкин, в която авторът на „Хобит“ отбелязва, че е публикувал два текста в списание, което той самият нарича „Абингтън Кроникъл“.

Хамънд се досеща, че това е училищното издание и се свързва с Оливър. Първоначално двамата не успяват да намерят точния брой на годишника и Хамънд продължава търсенето си в архивите на милосърдните сестри, основали училището в 1860.

„И докато подготвяхме събитие в чест на бивши възпитаници на заведението, открихме екземпляра, който ни трябваше. Тогава видях двете стихотворения, търсени от мистър Хамънд – казва Оливър. – Вълнението ми, когато ги видях, беше огромно. Аз съм запален фен на Толкин и изпитах силна радост да открия негова връзка с училището, което ръководя.“

Първото стихотворение, „Човекът-сянка“, е ранна версия на текст, който Толкин публикува в сборника „Приключенията на Том Бомбадил“ от 1962 (съответствието на български език е „Невестата сянка“, прев. Невена Кръстева, (в:) „Опасното кралство“, 2004). То говори за „мъж, който живееше сам / в подлунните сенки“ и който „седя дълго като вечния камък, / от сянка човешка лишен“. Когато при него „яви се девойка във сива премяна“, той се събужда и я грабва в обятията си.

Второто стихотворение, „Ноел“, е коледно, макар и поставено в контекст, вписващ се и в Толкиновата Средна земя. „Чертогът бе тъмен, без песен и зрак, / огньовете гаснеха в пепел“, пише Толкин и сетне се насочва към образа на „повелителя на снеговете“, чиято „мантия, дълга и бяла / тегнеше върху полята, / над хълма се беше простряла“.

Училището смята да постави стихотворенията в историческа изложба за миналото си.

„И двете произведения имат забележителна атмосфера, натоварени са с усещане за тайнственост. Бях много развълнуван, когато ги открих“, казва Оливър.

„Ноел“ е красив, необичаен поглед към коледната история, разположен в зимен пейзаж. Текстът е най-вече върху Дева Мария – може би Толкин е написал текста специиално за училището, чийто патрон е света Богородица. „Човекът-сянка“ също е красива история за двама души, които се откриват един друг и оттогава нататък хвърлят една обща сянка. Може би е стихотворение за брака. Човекът-сянка е несъвършен, докато жената не идва при него и не го избавя от самотата му.

Оливър е убеден, че стиховете ще допаднат на Толкиновите почитатели навсякъде. Феновете на писателя иимаха възможността да се насладят на много доскоро неиздадени текстове в последните няколко години – от публикуваната версия на финския епос за Кулерво в преработка на Професора до самостоятелната легенда „Децата на Хурин“, разположена в имагинерната Средна земя.

Дейвид Броун, редакторът на ръкописите на Толкин в издателство „Харпър Колинс“, казва, че доскоро непубликуван материал е бил включен в последното преиздание на „Приключенията на Том Бомбадил“ от 2014-а и че при наличие на досега неизвестни текстове, те могат да бъдат включени в бъдещи тиражи.

Площад "Славейков"