Остатъчните (или оставащите?) реформатори обмислят дали да подпишат нещо, което трудно може да бъде категоризирано еднозначно. Подобно на птицечовката, която не е нито бозайник, нито птица, нито човка, нещото е ту ново споразумение с ГЕРБ, ту анекс към старото такова, ту паметна бележка (меморандум), а може би притурка, подлистник, протокол, клетвен лист, любовно писъмце и т.н.

Нещото е вече подписано от Бойко Борисов и ще бъде подписано от Лукарски, който изглежда готов да подпише каквото и да е.

Корман Исмаилов пък май няма да го подпише, докато за Ненчев се знае, че остава министър. Меглена Кунева ще подпише, тъй като Даниел Вълчев на практика е автор на нещото. Логическата задача, която тази главоблъсканица поставя, е какво ще стане с тази част от Реформаторския блок, която го подписва и/или остава в правителството?

Отговорът е, че тази част се превръща в апендикс на ГЕРБ и затова най-логично е нещото (колкото и да е sui generis) да се нарече „АПЕНДИКС“. Апендиксът е функционално излишна част, която обаче доказва на публиката, че ГЕРБ не страда от болки в корема или някаква опасна инфекция, свързана с преяждане и лоша диета в лоша компания. В този смисъл, природата си знае работата и дори на функционално излишните части може да им се намери втора или трета употреба.

Да припомним два факта:

  1. Остатъчните министри на РБ вече не са министри на РБ, а на ГЕРБ и специално на Бойко Борисов. Зад тях стоят едва 13 реформаторски гласа, които колкото и спартански и реформаторски да са настроени (което не е съвсем видно), нямат практическо влияние върху мнозинството. Ситуацията всъщност е по-лоша, защото министрите са и на ДПС, и на АБВ, както и на знаменитата екс-Барекова чета, на които често трябва да се разчита, за да се крепи правителството. Както стана ясно при избора на министър Кунева, например;

  2. Разнородни анализатори на политиката у нас са съгласни основно в едно: че останалите от РБ в правителството нямат никакъв шанс за самостоятелно явяване на избори. Нещо повече, оставайки, те продължават да „износват“ и марката „РБ“, която става неразличима от ГЕРБ;

  3. Така че, искайки да запазят РБ като апендикс на ГЕРБ, оставащите просто го затриват, извършвайки по този начин една последна услуга на Бойко Борисов.

  4. Основният аргумент на оставащите е, че излизайки от правителството, РБ би рискувал да се маргинализира и да се озове в традиционната позиция на ДСБ – в ъгъла. Голям отбор от публични гласове гракна срещу Радан Кънев като несговорчив, бягащ от консенсуса и т.н. Но проблемът е, че всъщност ДСБ и Гражданският съвет на РБ единствени останаха верни на избирателите и симпатизантите на РБ. Едва ли има нужда от повтаряне, но големи групи от хора в страната, които могат да бъдат наречени „сини“ и „десни“, са убедени в следното:

  5. ГЕРБ се оказа мекушав и непоследователен в съдебната реформа (и не само) и направи недопустими отстъпки на ДПС и АБВ;

  6. Тези отстъпки не могат да бъдат обяснени с нормална политическа логика, а се дължат на някакви неясни договорености – изрични или възникнали в хода на дългогодишна практика - между лидерите на ДПС и ГЕРБ;

  7. Към това трябва да добавим и множеството държавни поръчки, печелени през годините та чак до наши дни от корпоративната империя на ДПС;

  8. Комфортът от страна на медиите на тази империя за ГЕРБ, както и злостните атаки срещу всеки опонент, всъщност се приемат с мълчаливо одобрение от Борисов и сие. Най-многото е той да протестира „срещу едните и другите“, което слага знак за равенство между несравними политически позиции;

  9. Междувременно разследването за КТБ навлезе в сериозно-задънена улица, която изглежда е резултат и от калпаво-проведени процесуални действия и неясни и безсмислени доклади, възложени на чуждестранни фирми;

  10. Наложи се усещане за наличие на недосегаеми държавни служители и регулатори – като главния прокурор, определени банкови гуверньори, КФН и т.н.- които остават извън обхвата на реформите и на които никой не може да им търси отговорност, дори в ясни случаи на причинно-следствена връзка между техни действия и фалита на четвъртата по големина банка в страната;

  11. Докладът на ЕК, както и последвали комуникации от страна на Юнкер, дадоха ясно да се разбере, че реформите са зациклили и липсва адекватна политическа воля, което ни отделя от Румъния. Това е най-малкият проблем, но е ясна негативна оценка за постигнатото.

  12. Това са нагласите на огромното мнозинство избиратели на РБ и оставащите в правителството очевидно и драматично се разминават с тях.

  13. Нещо повече, дори избиратели на ГЕРБ и центристки настроени хора със сигурност споделят повечето от горепосочените тези. Всъщност, дори самият Борисов осъзна това обръщане на общественото мнение, което де факто го сдвоява с Пеевски и ДПС. Лондонската притча за огледалото имаше точно тази поука и доведе до спешното разтрогване на държавни поръчки, театрални снимки с метли и други действия, които е най-вероятно да се окажат театър.

  14. Но дори да допуснем, че не са театър, и Борисов е решен на определени реални действия по късане на корпоративни опашки, всъщност опозиционерите от РБ имат по-голям принос за смяната на курса на ГЕРБ. Защото точно те размахаха червения флаг за сериозни проблеми в управлението. Което показва, че всъщност това е и политическата линия на РБ, която в момента е полезна както за самия блок, така и за страната. Излизайки в опозиция, блокът подчертава гореописаните проблеми и дава избор на ГЕРБ: да опита да промени нещата или с решителни реформи, или с нови избори, или с истинско предоговаряне на коалицията с един цялостен РБ. Тъй като времето за третата опция отмина, изборът ще е повече между първите две.

  15. Вместо това, оставащите – зад фасада на сговорчивост – решиха да замажат основното политическо противоречие в сегашната ситуация: а то е между политико-корпоративни интереси, „захванали“ държавните институции, и гражданите. Оставащите недалновидно останаха в неправилния лагер.

  16. Всеки има право на преценка, но политическата логика диктува министрите на ГЕРБ и други партии да са си от ГЕРБ и други партии, а не от РБ. Избралите реформаторите са ги пратили с определени очаквания, и ако те не ги оправдават, редно е оставащите министри да се влеят в ГЕРБ или в партия, която реално се ползва от техните качества и услуги. А и при едно такова вливане, те ще могат да претендират да не са просто апендикс, а по-важна част от ГЕРБ.

  17. Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.