Проектът за въвеждане на пръстовите идентификатори в здравеопазването няма нормативни проблеми. Напротив, подплатен е с конкретен текст от Закона за здравното осигуряване, а изпълнението му е въпрос на техническо решение, каквото надзорът на Националната здравноосигурителна каса вече е взел. С други думи, тезата за липса на правно основание за въвеждане на "отпечатъците" като форма на регистрация в болници и аптеки би трябвало моментално да се изпари във въздуха.

"Откритието" направи заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, развенчавайки всички опасения за проблеми със закона. 

"Още през 2007 г. е разписан текст в Закона за здравното осигуряване, който казва, че НЗОК е длъжна да въведе уникален идентификационен номер. Как ще бъде изпълнено въвеждането на този номер е техническо изпълнение, което зависи от касата. А защо не е въведен от 2007-а до 2016-а е друг въпрос. Замислете се, че винаги, когато искаш да има по-сериозен контрол в една система, която харчи 3.5 млрд. лв., винаги има съпротива срещу този контрол", коментира пред журналисти д-р Шарков.

На практика се оказва, че уникалният цифров код, който ще бъде генериран от пръстовите ни отпечатъци, ще е въпросният идентификационен номер, който касата трябва да въведе. И той наистина се споменава в Закона за здравното осигуряване. 

Чл. 63. (1) (Предишен текст на чл. 63 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса изгражда информационна система, която съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистър на осигурените лица, включващ: паспортни данни; уникален идентификационен номер; основанието за осигуряване по чл. 33; заплатените вноски; основанието за заплащане от НЗОК на оказаната медицинска помощ на осигурените лица в друга държава членка в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;

До тук добре, но дали става въпрос за едно и също нещо?

Здравната каса действително е изградила своя информационна система с база данни на пациентите, но вече повече от година те могат да влизат в нея чрез т. нар. уникален код за достъп (УКД). Той се предоставя безплатно при заявка в най-близката районна здравна каса и позволява на пациентите да разглеждат собственото си електронно здравно досие. Вътре са всичките им лични данни, заедно със списък на извършените манипулации в лечебни заведения.  

Ако въпросният уникален код за достъп (УКД) и споменатият в закона уникален идентификационен номер (УИН) са едно и също нещо, значи "сборът от цифри" (по думите на здравния министър д-р Петър Москов) вече е налице, дори работи ефективно и няма нужда тепърва да бъде генериран чрез биометрични данни. Това обаче оборва тезата на заместник-министър Шарков и прави обществената поръчка за пръстовите "отпечатъци" незаконна и неоснователна. 

Ако обаче УКД няма нищо общо с УИН, значи от лятото всеки ще си има по два уникални кода - един (цифров или буквен), с който да си разглежда електронното здравно досие, и друг (биометричен), с който да постъпва в болница или да си взима лекарствата от аптеката. Дали двата кода ще си комуникират помежду си, само можем да гадаем, но при всички положения ще се "засекат" със системата за чекиране с лични карти. 

"Чекирането с лични карти в лечебните заведения на този етап продължава. Когато има техническа възможност за въвеждането на пръстовата идентификация, тогава постепенно ще се случи целият процес, за да не се предизвикат разни кризи. Но това са технически решения", уточни д-р Шарков.

Едва ли е нужно да напомняме, че с номера в личната карта и ЕГН-то броят на персоналните ни идентификационни номера скача двойно. За справки в НАП и НОИ също боравим с УИН-ове и УКД-та, но това е друга тема.

Въпросът е дали цялата система от цифрови комбинации действително ще води до конкретно лице или сагата с пръстовите "отпечатъци" ще се превърне във филмов сценарий за "Игра на кодове"?