Европейският съюз се готви миграционната криза да превърне Балканите в неговия Ливан. За това говори предложеният днес от Комисията "инструмент за спешна помощ" на обща стойност 700 милиона евро за следващите три години.

Най-заплашена от миграционен потоп изтглежда Гърция, където в момента са блокирани близо 25 000 мигранти и всеки днес влизат средно по 3 000 нови. Източник от Комисията каза, че тя работи по кризисни сценарии засягащи и съседните страни, включително България.

Струпването на маси пришълци в Гърция се дължи на ограниченията, които държавите на север по т.нар. Западнобалкански маршрут наложиха над преминаването им. Ливан, държава с 4-милионно население, подслонява 1 милион бежанци от Сирия.

Три елемента на днешното предложение би трябвало да запалят червена лампа на пулта на управляващите в България:

-такъв тип система за хуманитарна помощ досега не е прилагана в ЕС, защото той не е познавал бедствия от подобен мащаб;

-прогнозата е, че хуманитарните нужди ще са спешни и вероятно по-чести за в бъдеще, защото се предлага значително по-съкратена и по-опростена процедура от сега съществуващите механизми за солидарност в ЕС;

-"инструментът" е предназначен да подпомага пряко страдащо население в държави, на които не може да се има доверие, досега той е прилаган само в Третия свят.

"С това предложение ние  ще бъдем в състояние да предоставяме спешна помощ за кризи много по-бързо отпреди вътре в Европейския съюз", каза комисарят по хуманитарната помощ Христос Стилянидис."Точно сега няма никакво съмнение, че тя ще бъде особено необходима за подкрепа на бежанците. Не може да се губи време в използването на всички възможни средства да предотвратим хуманитарни страдания в нашите собствени граници".

"Длъжни сме спешно да мобилизираме ЕС, всички държави-членки да помогнат да се справим с хуманитарната ситуация в Гърция и по Западнобалканския маршрут", написа днес в туитър председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Той е в Хърватия, като част от обиколка по пътя на мигрантите, която вчера включи Австрия и Словения, и продължава с Македония, Гърция и Турция.

"ЕС се готви за широко вариращи хуманитарни нужди  по неговите граници", каза европейски хуманитарен експерт пожелал анонимност. "Вече има подобни инструменти, но са нужни нови предвид надвисналите хуманитарни трагедии по неговите граници... Имаме нужда от по-спешни инструменти..."

"Фронтовите държави ще са сред първите получателки" (на помощ от инструмента - б.а.) - добави той.

В езика на европейските бюрократи "фронтова държава" означава страна на външната граница на ЕС, която е първа изложена на миграционни вълни. България като пряко граничеща с Турция попада потенциално в тази категория.

Кризисният сценарий на Брюксел предвижда в Гърция да се струпат минимум 50 000 мигранти. Те ще имат нужда от подслон, храна, вода, лекарства, медицински грижи - само като начало.

Правителството на премиера Алексис Ципрас поне ангажимент да осигури места за настаняване в лагери и в приемни семейства на толкова хора при извънредна среща на върха на държавите от Западнобалканския маршрут, която председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер свика в Брюксел на 25 октомври миналата година.

Гърция е заплашена от практическа изолация заради досегашната си неспособност да спре прииждащите от турския малоазийск бряг към егейскиге ѝ острови нелегални имигранти. Македония затвори границата си с Гърция, а Австрия миналия месец наложи дневно ограничение за 3 200 влизания през границата ѝ и 80 молби за убежище.

На 7 март е насрочена среща на върха ЕС-Турция, където евролидерите ще натискат турския премиер Ахмет Давутоглу страната му да спре или поне да намали сегашния нелегален поток към Гърция и да започне да приема обратно мигранти без право на международна закрила в ЕС. Вече 308 такива са готови да връщане в Турция, съобщи днес говорителят на Комисията Маргаритис Схинас.

Миграцията ще бъде главна тема на редовна среща на върха на ЕС на 17 март, а през май вътрешните министри на 28-те трябва да решат дали Гърция е влязла в нормите за охрана на границите и управление на миграцията на зоната без вътрешен паспортен контрол, известна като Шенген.

На 12 февруари те дадоха на Ципрас три месеца да направи това. До момента преобладават прогнозите, че правителството му няма да се справи, което би подзволило на останалите шенгенски държави да възстановят контрола по други вътрешни граници в зоната, изолирайки Гърция.

Евентуалното ѝ пресищане с мигранти представлява потенциална опасност нелегалният трафик към България да скочи, както през 2012-2014 година (тогава увеличението у нас беше 470 на сто спрямо нормалното).

Евентуална изолация на Гърция означава също, че главният миграционен поток би могъл да потърси други пролуки към Централна и Западна Европа - например през България или през Албания, каза източник от Европейската комисия.

Инструментът се "основава се на система, която (досега) се използва извън ЕС, но сега сега ще се ползва и в него", каза експертът. Това означава, че европейският бюджет не дава парите за хуманитарна помощ на правителствата на подпомаганите страни, а на партньорски организации - хуманитарните агенции на ООН, Червения кръст, специализирани хуманитарни агенции на държави-членки.

Това се прави, за да бъдат изключени злоупотреби със средствата и да се гарантитира ефективното им използване в страни, които не могат да се похвалят с добро управление. Преведено на политически некоректен език, Брюксел иска да изолира властите на подпомаганите страни от парите, защото им няма доверие. Те на практика са третирани като клептократични африкански режими.

Така предложение непряко изразява оценката на Комисията за начина, по който Атина досега използва европейската помощ за укрепване на външните граници на ЕС и за управление на миграцията. Четирите приемни центрове за мигранти (т.нар. "горещи точки"), които Гърция трябваше да изгради на островите Лесбос, Хиос, Лерос и Кос, се забавиха с месеци. Няма никаква промяна в нелегалните пристигания.

Формално, предложеният механизъм не е предназначен само за бежанци, но за всякакви събития с тежки хуманитарни последици, които биха могли да възникнат  в ЕС. По думите на експерта той "попълва чантата с инструменти" на ЕС в областта на хуманитарната помощ. "Не можем да приемаме ново законодателство при всяко бедствие", каза той.

Най-често използваната процедура на съвместно вземане на решение между Съвета на министрите и Европейския парламент отнема месеци, понякога години и е неприложима в неотложни случаи. Затова, когато отпуска спешна помощ при природни или предизвикани от човека бедствия по света, Комисията разполага с фондове и правомощия да ги използва сама.

Миграцинният натиска налага вече и за държави-членки ЕС да има "бърза писта", какват досега е използвал в Третия свят. Да се прибегне до инструмента ще предлага Комисията и ще решават държавите-членки в спешен порядък с квалифицирано мнозинство.

За самото създаване на инструмента обаче ще е необходим регламент, нуждаещ се от одобрението на държавите и на Европейския парламент. Парламентът ще има думата и когато трябва да се одобрят бюджетните средства за финансирането на инструмента.

За тази година те ще са 300 милиона евро и вероятно ще са за сметка на неусвоени пари от европейския бюджет. До две седмици Комисията ще предложи проект за актуализирането му.  Няма да се използват пари от перото за хуманитарна помощ за държави извън ЕС.

Комисията трябва да намери необходимите за инструмента пари, без да нарушава зададените тавани на разходите по години. Следователно тя трябва да направи това за сметка на неусвоени фондове или на гъвкавост при разходите.

Сегашните разчети на Брюксел предвиждат по 200 милиона евро на разположение на инструмента за 2017 и 2018 година съответно. Неизбежно ще бъде повдигнат политическият въпрос: Защо за своите нужди ЕС отделя по-малко пари, отколкото е готов да даде на Турция - 3 милиарда евро за работа и интеграция на 2,5 милиона бежанци основно от Сирия и Ирак на нейна територия?

Миналата година в Европа са влезли над 1 милион нелегални мигранти, а през първите два месеца на тази година те са над 130 000 по данни на Международната организация за миграцията и на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Очаква се със затоплянето на времето потокът да се засили.